РЕШЕНИЕ    № 162

Гр. Пазарджик, 08.05.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪД  -   ПАЗАРДЖИК,      четвърти   състав   в   публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА АНДОНОВА

При секретаря ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛА АНДОНОВА АДМ.Д № 176 по описа на съда за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

                              Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н. И. Н. от гр. Стрелча против мотивирано решение № 14/17.04.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с която е оставена без уважение жалба с вх. № 6301/23.03.2007 г. на Н. И. Н. против Разпореждане № 4508293446/19.02.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като на 17.03.2006 г. и на 31.03.2006 г. жалбоподателят се е явил на ТЕЛК, което обстоятелство може да бъде потвърдено от трима свидетели. Жалбоподателят моли да се отмени решение № 14/17.04.2007 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик и да му бъде начислена пенсия от 01.03.2006 г. до 01.01.2007 г.

Ответникът - директор на Районно управление "Социално осигуряване" -Пазарджик чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като излага подробни съображения в представените по делото писмени бележки вх. № 2614/14.11.2007 г. Моли да му бъдат присъдени направените разноски за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение по чл. 64, ал.5 от ГПК (отм.).

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото писмени доказателства - пенсионна преписка на Н. И. Н. на същия е отпусната с Разпореждане № 002960/30.04.92 г. социална пенсия на основание чл. 45, ал.1, б. "а" от Закона за пенсиите (отм.), с начална дата 21.11.91 г. С разпореждане № 4508293446/10.02.95 г., изплащането на пенсията е продължило до 01.01.1997 г. Срокът за изплащане на отпуснатата пенсия е продължен до 01.02.1999 г. по ЕР № 0485/10.02.1997 г. и с Разпореждане № 000166/28.02.1997 г. С разпореждане № 4508293446/08.10.1999 г. е спряна пенсията му с начална дата 01.02.1999 г., съгл. чл. 21, ал.1, б. "в" от отм. ППЗП. С разпореждане № 4508293446/28.04.2000 г. на основание чл. 95, ал.2 от КЗОО (отм.) е възобновена пенсията от 25.02.2000 г. до 01.02.2002 г. С разпореждане № 4508293446/28.01.2002 г. на основание съдебно решение от 11.01.2002 г. е възобновена пенсията му. Определена е II група инвалидност и срока за изплащане на отпуснатата пенсия е продължен до 01.03.2004 г. с ЕР № 633/13.03.2002 г. и разпореждане № 13/09.04.2002 г. Съгласно ЕР № 0988 от 29.03.2004 г. на ТЕЛК е постановено разпореждане № 4508293446 от 27.04.2004 г., с което е разпоредено изплащането на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО да се изплаща със срок до 01.03.2006 г. На ЕР № 0988 от 29.03.2004 г. с печати от ТЕЛК е отбелязано, че лицето не се е явило за преосвидетелстване на видно, че жалбоподателят е бил уведомен лично на 27.03.2006 г. за явяване пред ТЕЛК. В ЕР № 0310/25.01.2007 г. е записано, че причината за забавяне на преписката е по вина на болния. С разпореждане № 4508293446/19.02.2007 г. пенсията е възобновена от 25.01.2007 г. датата на преосвидетелстването и със срок - до пожизнено. В отговор на жалба вх. № 6301/23.03.2007 г. на Н., който е недоволен от това, че изплащането на пенсията му е възобновено от датата на последното преосвидетелствуване, е Решение № 14/17.04.2007 г. на директора на РУСО - Пазарджик. В посоченото решение жалбата на Н. е оставена без уважение с мотиви, че последния не се е явил без уважителни причини пред ТЕЛК и преосвидетелстването е извършено след изтичане на срока до който е отпусната пенсията. Решението е получено от жалбоподателя на 20.04.2007 г. видно от приложеното по делото известие за доставяне. На 03.05.2007 г. в законоустановения срок пред Административен съд Пазарджик е постъпила жалба от Н. против Решение № 14/17.04.2007 г. на Директора на РУСО - Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата на Н.И. Н. против решение № 14/17.04.2007 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Не се спори между страните относно уведомяването на жалбоподателя за двете дати на които е трябвало да се яви за освидетелстване - 17.03.2006 г. и 31.03.2006 г. От разпитаните свидетели по делото Х. и К. се установи, че болните се уведомяват първия път за датата на преосвидетелстване чрез уведомително писмо, което се изпраща с обикновена поща и втори път - с обратна разписка. По делото е прието като доказателство известие за доставяне, от което е видно, че жалбоподателят е бил уведомен лично на 27.03.2006 г. за явяване пред ТЕЛК. Получаването на писмата се потвърждава и от жалбоподателя. Между страните се спори относно обстоятелството явил ли се е жалбоподателя на посочените две дати за преосвидетелстване.

Съгласно текста на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. В съответствие с тази разпоредба с разпореждане № 4508293446/19.02.2007 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване е възобновило на основание чл. 97 от КСО социалната пенсия за инвалидност по чл. 90, ал.1 от КСО от датата на освидетелстването - 25.01.2007 г. определена в ЕР № 0310/25.01.2007 г. В съответствие с чл. 64, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността когато преосвидетелстването е извършено след определения срок, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР № 0310/25.01.2007 г. на ТЕЛК е записано, че причината за забавяне на преписката е по вина на болния. Разпитания свидетел К. заяви, че жалбоподателя не се е явил на 17.03.2006 г. и на 31.03.2006 г. пред ТЕЛК - Пазарджик, което обстоятелство тя е отбелязала върху ЕР №0988/29.03.2004 г. Тези твърдения се потвърдиха и от свидетеля Х.. Въпреки многократните указания дадени от съда на жалбоподателя по реда на чл. 171, ал.4 от АПК, същия не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че на въпросните дати се е явил на ТЕЛК. В приетото като доказателство по делото писмо от 27.12.2006 г. жалбоподателя заявява, че е получил двете писма от ТЕЛК гр. Пазарджик, за освидетелстване на 17.03. и на 31.03.2006 г., но не желае да се явява при д-р К. и моли д-р Х.да го призове за освидетелстване. „Нежеланието" на жалбоподателя да се яви за преосвидетелстване при д-р К. не е уважителна причина по смисъла на чл. 97, ал.З от КСО и чл. 30, ал.4 от НПОС. Представените като доказателства по делото показания от М.Т. Л., И.М. Л. и Н. И. К. не могат да бъдат кредитирани като доказателства в настоящото производство. Същите не са събрани по реда на чл. 44 от АПК, нито по реда на чл. 133 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 144 от АПК.

Събраните по делото доказателства не опровергаха доказателствената сила на констатациите, отразени върху ЕР № 0988/29.03.2004 г. по отношение на обстоятелството, че жалбоподателя не се е явил на ТЕЛК на 17.03.2006 г. и на 31.03.2006 г.

Обжалваният административен акт е законосъобразен. Решението на директора на РУСО - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководител "ПО" са законосъобразни и при определяне на датата от която на жалбоподателя е възобновена социалната пенсия за инвалидност е съобразена разпоредбата на чл. 30, ал.4 от НПОС. По изложените съображения съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на законоустановените му правомощия, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалните норми и целта на закона.

С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 143, ал.4 от АПК Н.И. .Н.ще следва да заплати на РУСО - Пазарджик направените по делото разноски за призоваване на свидетел в размер на 10 лева. Претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 64, ал.5 от ГПК (отм.) е неоснователна. Такова възнаграждение не е посочено в разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК. Касае се за изключване на юрисконсултското възнаграждение от обхвата на разноските по делото, а не се касае за неуреден въпрос, поради което правилото на чл. 64, ал. 5 от ГПК (отм.) в случая не е приложимо.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.4 от АПК и чл. 143, ал.4 от АПК, Административен съд - Пазарджик, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н И Н от гр. Стрелча против мотивирано решение № 14/17.04.2007 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 4508293446/19.02.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

ОСЪЖДА Н. И. Н. да заплати на РУСО - Пазарджик направените по делото разноски в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ: /п/

С реше. №38 от 05.01.2009 г. по адм. дело № 7882/2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162/08.05.2008 по адм. дело № 176/2007 г.