Р Е Ш Е Н И Е № 55

гр. Пазарджик, 29.06. 2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, II състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и седма година в състав:

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря   Янка Вукева, като разгледа а.х. дело № 178 по описа на съда за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба от П. Т. С. от гр. Ракитово, обл. Пазарджик против Мотивирано решение № 13 от 11.04.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 6107103469/01.02.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

В жалбата, както и в изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Ш., се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Това твърдение е основано на обстоятелството, че както в самото решение, така и в потвърденото с него разпореждане неправилно било прието, че към 31.12.2006 г. жалбоподателят не е отговарял на изискванията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. тъй като към 12.06.2006 г. не е работил на подземен обект. Претендира се. че към датата на прекратяване на трудовия договор със "СБ Инженеринг" АД, жалбоподателят е полагал труд като торкретист на подземен обект в Кралство Испания. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане и да задължи ответника да пенсионира жалбоподателя съгласно подаденото заявление. Претендира се присъждането на съдебни и деловодни разноски.

Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото не се спори, че жалбоподателят П. Т. С. към датата на подаване на заявлението си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, във връзка с § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, отговаря на изискванията за навършена възраст от 45 години и наличието на осигурителен стаж от не по-малко от десет години, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО.

Спорно по делото е дали при прекратяването на трудовия му договор, настъпило преди 31.12.2006 г., а именно - на 01.09.2006 г., същият е работил при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. В обжалваното Мотивирано решение № 13 от 11.04.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик, както и в оставеното с него в сила разпореждане № 6107103469/01.02.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е прието за установено, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, жалбоподателят не е работил при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО и вследствие на това е прието, че жалбоподателят не отговаря на условието, визирано в § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО.

Този извод не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира, се установява, че към посочения момент дружеството "СБ Инженеринг" АД-София е извършвало дейност на строителен обект "Арлабан" в Кралство Испания. Жалбоподателят е фигурирал за периода от 06.03.2006 г. до 31.08.2006 г. в платежно разчетните ведомости на персонала на дружеството, като е извършвал уплътняване и херметизиране на вътрешната част на подземния обект "Арлабан"'. Действително, на посочения обект жалбоподателят е работил по силата на трудов договор за изпращане на работа в чужбина № 2 от 06.03.2006 г., а уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, цитирано в заключението на експертизата, е по повод трудов договор, сключен на 03.10.2005 г. В уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда длъжността, заемана от П. С. е обозначена като "торкретист-подземен" с код по НКП 7111. От своя страна, трудовият договор за работа в Испания от 06.03.2006 г. обозначава длъжността му като "торкретист" с шифър по НКП 7111. Настоящият съдебен състав счита, че значимо в случая е не наличието или липсата на уточнението "подземен" в трудовия договор, който е бил прекратен към 01.09.2006 г., а самият характер на изпълняваните от жалбоподателя трудови задължения. За да отговарят на изискванията на чл. 104, ал. 3 от КСО, същите следва да са свързани с работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти или в тунелното и подземното минно строителство. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършвал именно работа свързана с уплътняване и херметизиране чрез специализирана машина на вътрешната част на подземен обект.

Изложеното дотук води до извода за незаконосъобразност на Мотивирано решение № 13 от 11.04.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик и оставеното с него в сила разпореждане № 6107103469/01.02.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Същите следва да бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на РУ "Социално осигуряване" - Пазарджик за ново произнасяне по заявлението на лицето за пенсиониране при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 401 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО съдът

    РЕШИ:

ОТМЕНЯ Мотивирано решение № 13 от 11.04.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик и оставеното с него в сила разпореждане № 6107103469/01.02.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на П. Т. С. от гр. Ракитово е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО.

ВРЪЩА административната преписка по заявление за пенсиониране вх. № 19205 01.11.2006 г. на РУ "Социално осигуряване" - Пазарджик за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик да заплати на П. Т. С. от гр. Ракитово направените деловодни разноски в размер на 401 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

                 СЪДИЯ:  / П/