Заинтересованата страна Р. И. Д. се явява лично и с пълномощник - адвокат Милушев, който оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Административното производство е започнало по инициатива на Р. И. Д. , в качеството й на собственик на дворно място -УПИ XVI-1674, в кв.130 по плана на гр.Септември и съсобственик на построен в имота търговски обект - кафе-аперитив. В жалба с вх.№ 94-00-1922/07.12.2006г., адресирана до кмета на Община Септември, Д  е изложила твърдения, че Б. И. М. - собственик на % идеални части от кафе-аперитива, без да я уведоми е извършил незаконни разширения на търговския обект - навеси, огради, каменни зидове и други извън архитектурния проект.

По повод на тази жалба, на 18.01.2007г. работна група в състав : А. С.  Г.- гл.специалист НС при дирекция ГА и Н. И. М.  - гл.специалист К и Р, дирекция ГА, е извършила проверка на място в УПИ ХУ1-1674, кв.130 по плана на гр.Септември. Констатациите от проверката са отразени в Констативен акт № 01 от 18.01.2007г., подписан от жалбоподателя. При извършената проверка е установено, че Б. И.М. е изградил в УПИ XVI-1674, кв.130 по плана на гр.Септември - собственост на Р. И. Д., сенник към съществуващо кафе аперитив от дървена покривна конструкция върху монтирани дървени стълбове, като част от него попада в тротоарното платно и масивен декоративен каменен зид с външен бар-плот от дървена конструкция, изграден до кафе аперитива, като част от зида попада в тротоара. Констатирано е, че сенника и декоративния зид са изградени без документи и без съгласието на собственика на УПИ XVI-1674, кв.130, в нарушение на чл.56, ал.1, 2 и 5 и чл.57, ал.1 и 3 от ЗУТ.

В административната преписка не се съдържат възражения против констативния акт. Въз основа на констатираните в акта обстоятелства, кметът на Община Септември е издал Заповед № 86/01.02.2007г., с която на основание чл.57а, ал.З от ЗУТ е наредил на Б. И. М. да премахне за своя сметка сенника и декоративния зид, намиращи се в УПИ XVI-1674, кв.130 по плана на гр.Септември. Заповедта е била съобщена на жалбоподателя на 15.02.2007г., по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. За извършената проверка и за издадената заповед, Община Септември е известила и Р. И. Д.- с писмо изх.№ 94-00-356/26.02.2007г. Жалбата на Б. И. М. против Заповед № 86/01.02.2007г. е депозирана в Община Септември на 01.03.2007г.

По делото са приети документи, установяващи правото на собственост върху поземления имот и намиращия се в него обект "кафе-аперитив". Видно от нотариален акт № 155, том VII, дело № 2492/96г., Б. И. М. е придобил чрез покупко-продажба % (три/четвърти) идеални части от търговско помещение "Кафе - аперитив" с площ 50 кв.м., построено в парцел ХУ1-ЖСК, в кв.130 по плана на гр.Септември. От нотариален акт № 30, том I, рег. № 1085, дело № 30 от 2005г. се установява, че Р.И.Д. е собственик на УПИ XVI-1674, в кв.130 по плана на гр.Септември с площ на имота 630 кв.м. Тези обстоятелства се удостоверяват и от скица № 78/05.04.2007г., издадена от Дирекция "Градоустройство и архитектура" при Община Септември, както и от извлечение от разписния лист за УПИ XVI-1674, кв. 130.

Като доказателства са приети още : Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ от 16.04.1991г., с която Ц. Д. е дала съгласието си на дъщеря си Р. И.  Д. да построи кафе-аперитив от свое име и за своя сметка в процесния имот; Разрешение за строеж № 23/28.12.1991г., с което на Р. Д.  е разрешено да построи "кафе-аперитив" в парцел XVI и Разрешение за ползване № 206/1998г. на строеж "Кафе-аперитив "Фантазия" в същия парцел, издадено в полза на Б. И. М., Ц. Д. и Р. Д..

По искане на пълномощника на жалбоподателя са изискани и представени от Община Септември документи, установяващи обстоятелството дали служителите, съставили констативен акт № 01/18.01.2007г. са такива по чл.223, ал.2 от ЗУТ - служители по контрол на строителството. В тази насока по делото са приети следните документи : Длъжностна характеристика и две допълнителни споразумения към трудов договор, от които се установява, че А. С. Г. заема длъжността "Главен специалист "Незаконно строителство", в Дирекция "Градоустройство и Архитектура" при Община Септември, като основните задължения и цел на тази длъжност е да упражнява контрол и следи за незаконното строителство. От длъжностната характеристика и заповед за назначаване на Н. И. М. е видно, че същата заема длъжността "Старши специалист "Кадастър, регулация и вертикална планировка", отдел "Териториално и селищно устройство" при Община Септември, и има следните задължения : поддържа, актуализира и осигурява прилагането на влезлите в сила устройствени и кадастрални планове, издава удостоверения за факти по ТСУ, дава строителни линии на сгради и съоръжения, проучва и дава отговор на жалби на граждани, свързани с регулационни изменения, съставя технически констативни протоколи за попълване на кадастъра и др. С протоколно определение от 30.07.2007г., съдът е спрял производството по настоящото дело на основание чл.182, ал.1, б."г" от ГПК, поради наличие на преюдициален висящ граждански спор относно собствеността на кафе-аперитива. С определение № 8683 от 24.09.2007г. по административно дело № 8452/2007г. по описа на Върховния административен  съд,  определението  за спиране  на производството  е

отменено и делото е върнато на Административен съд - Пазарджик за продължаване на процесуалните действия.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи :

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната Заповед № 86/01.02.2007г. на кмета на Община Септември е издадена от компетентен орган, на основание чл. 57а, ал.З от ЗУТ. Въпреки указанията на съда, дадени на жалбоподателя на основание чл.171, ал.4 от АПК, недоказано остана твърдението му, че заповедта не е подписана от кмета на Община Септември – Т. С..

Не се спори по делото относно характера и индивидуализацията на двата обекта, чието премахване е наредено с обжалваната заповед : сенник към кафе аперитив от дървена покривна конструкция върху монтирани дървени стълбове, представляващ преместваем обект по смисъла на чл.56,    ал.1 от ЗУТ и масивен декоративен каменен зид с външен бар-плот от дървена конструкция, изграден до кафе аперитива - декоративен елемент по чл.57, ал.1 от ЗУТ. Не се обориха констатациите, послужили като фактически основания за издаване на обжалвания акт, а именно, че сенника и декоративния зид са изградени без документи /разрешение за поставяне/ и без съгласието на Р. И. Д. - собственик на УПИ XVI-1674, кв.130, тоест са поставени в нарушение на посочените в заповедта разпоредби на чл.56, ал.1, 2 и 5 и на чл.57, ал.1 и 3 от ЗУТ. Жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства и не представи разрешения за поставяне на обектите, както и писмено съгласие от собственика на поземления имот.

С оглед изложеното, съдът счита, че заповед № 86/01.02.2007г. на кмета на Община Септември е издадена в съответствие с относимите материално-правни разпоредби. Спазена е и установената в чл.59, ал.2 от АПК форма.

Съдът не споделя становището на пълномощника на жалбоподателя,     че са допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на обжалвания акт, които го правят незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ, констативния акт се съставя от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Този срок е спазен, тъй като констативния акт е съставен на място, в деня на проверката, когато е установено нарушението - 18.01.2007г. С оглед характера на длъжностите на двете лица, съставили констативния акт - главен специалист "Незаконно строителство" и гл. специалист "Кадастър и регулация", както и с оглед вменените им с длъжностните характеристики служебни задължения, то съдът счита, че служителите, съставили констативен акт № 01/18.01.2007г., са такива по смисъла на чл.223, ал.2 от ЗУТ - за контрол по строителството. В тази разпоредба не се съдържа изискване служителите за контрол по строителството да са определени/упълномощени с нарочна за целта заповед от кмета на общината (каквото становище застъпва пълномощникът на жалбоподателя), а само да са назначени в администрацията на общината.

Действително обжалваната заповед е издадена след регламентирания в чл.57а. ал.З от ЗУТ срок, който е 7-дневен, считано от връчване на констативния акт. Актът е връчен на Б. М. в деня на съставянето му на 18.01.2007г., а заповедта на кмета е издадена на 01.02.2007г., тоест шест дни след указания срок. Настоящият съдебен състав счита, че това нарушение на административнопроизводствените правила е несъществено. Първо защото срока по чл.57а, ал.З от ЗУТ е инструктивен, а не преклузивен и на следващо място, тъй като това нарушение не може да даде отражение върху крайния извод на административния орган, респективно да го мотивира да не издава такава заповед.

Воден от горните мотиви, съдът счита, че обжалваната заповед № 86/01.02.2007г. на кмета на Община Септември е законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на Община Септември сторените от нея разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

На основание чл.143, ал.З от АПК, ще следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на заинтересованата страна Р. И.  Д., за която обжалвания акт е благоприятен. Жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати действително направените от последната разноски по делото в общ размер на 55 лева и 70 стотинки, от които 50 лева, внесени за депозит за възнаграждение на вещо лице и 5,70 лева, платени за фотокопия от документи по делото. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 04.06.2007г., сключен между Р. Д. и адвокат А. М.  е, че е договорено възнаграждение в размер на 500 лева, но в същия не е отблязано възнаграждението да е реално заплатено. Следователно това са разноски, които са уговорени, но не са направени от заинтересовната страна по делото до неговото приключване, и предвид разпоредбата на чл.64 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.4 от АПК, Административен съд - Пазарджик, IX състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. И. М.  от с.С  против Заповед № 86/01.02.2007г. на кмета на Община Септември, с която на основание чл.57а, ал.З от ЗУТ му е наредено да премахне за своя сметка

сенник и масивен декоративен каменен зид, намиращи се в УПИ XVI-1674, кв.130 по плана на гр.Септември.

ОСЪЖДА Б  И. М. да заплати на Община Септември сумата от 200 /двеста/ лева за платен от ответника адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Б. И. М. да заплати на Р.  И. Д. сумата от 55 /петдесет и пет/ лева и 70 стотинки за направените от същата съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:  /П/

С реш. №5557/14.05.2008 г. ПО АДМ. Д. № 1470/2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 248/27.11.2007 г. по адм. д. № 18/2007 г.