Р Е Ш Е Н И Е № 290

14.12.2007 г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седма година в състав:

Председател: Георги Видев

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 239, по описа на съда за 2007 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Д. Й. Й. срещу Заповед № РД-14-20/24.01.2007 г., издадена от Началника на ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж - жилищна сграда и обор, изпълнен от жалбоподателя в поземлен имот с № 000007, находящ се в землището на гр. Пазарджик, в коритото на р. Марица в терен публична държавна собственост.

С жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед. Като съображения се сочат обстоятелствата, че жалбоподателят се намира на процесното място от 1979-80 г., като е настанен там със Заповед на Общинския народен съвет на основание ПМС № 76/1979 г., като му е определен терен, а парцелът му е оразмерен и номериран от техническата служба, прекарани са електрозахранване и водопровод и са построени пътища. Счита, че имотът неправилно е записан като находящ се в коритото на р. Марица, като всъщност се намира зад стената и дигата на реката и е защитен и няма опасност от наводнение. Цитираният в Заповед № РД-14-20/24.01.2007 г., констативен протокол не му е връчван. Доводите от жалбата се поддържат и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя. Добавя се и съображението, че процесиите стопански сгради, които и сега и към момента на построяването им са се намирали извън регулацията на града са били допустими съгласно тогава действащият чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ. Следователно е налице хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, т.е. строежът има статут на търпим. Постройките са захранени с ток, а за да има електроинсталация трябва да има и строителни книжа. Законът е спазен от административния орган съвсем формално, без да изследва въпроса, какво прави жалбоподателя на процесното място вече 30 години.Според заключението на вещото лице сградите не попадат в прилежащите земи на реката, нито в речното корито и в крайбрежните заливаеми ивици.

Процесуалният представител на ответника по делото в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна. Счита, че безспорно установено и обстоятелство,  по  което  не  се  спори,  е че  жалбоподателя  не  притежава

разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. От заключението на вещото лице е видно, че постройките се намират между водата и дигата, както и липсват данни спрямо жалбоподателя да е прилагано ПМС № 76 от 1979 г., следователно той се е настанил самоволно. Не е приложим § 16 от ЗУТ, тъй като строежите не са били допустими по тогава действащите разпоредби, а и това производство е ирелевантно към предмета на спора.

Заинтересованата страна - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството не се представлява в съдебно заседание.

След като прецени събраните доказателства съдът намира за установена следното относно производството по издаването на обжалвания административен акт:

С Констативен акт № 77-15/13.06.2006 г., съставен от двама служители на РДНСК Пазарджик, е установено, че строеж, изпълнен от Д. Й. Й. - жилищна сграда и масивен обор, находящи се в землището на гр. Пазарджик, в бермата на р. Марица са построени без наличието на одобрени проекти, без разрешение за строеж и други строителни книжа. Актът е съставен в присъствието на Д. Й., като това е удостоверено с неговия подпис. С констативен протокол от 08.11.2006 г. служители на РДНСК Пазарджик са установили, че в законоустановения 7-дневен срок не са постъпили възражения против констативния акт. В резултат на тези предходни документи е издадена обжалваната Заповед № РД-14-20/24.01.2007 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От свидетелските показания се установява, че процесиите сгради са построени през 1980 г., или по - рано от жалбоподателя и понастоящем се владеят от него. Видно от скица № ф01522/26.10.2006 г., както и от заключението на вещото лице те се намират в имот № 000007 в землището на гр.Пазарджик, като точното им местонахождение е в пространството между река Марица и дигата.

Строежите са изпълнени при липсата на строителни книжа. Изводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като електроинсталацията на жалбоподателя е поставена под напрежение, то това е станало в съответствие с изискванията на Правилника за прилагане на Закона за електростопанството /отм./, т.е. след одобряването на проект за вътрешна електрическа инсталация, което можело да стане само при наличието на строителни книжа не може да бъде споделен. Проектът за вътрешна електрическа инсталация представлява само един от инвестиционните проекти и в никакъв случай не представлява единствено условие за издаване на разрешение за строеж. Освен това жалбоподателят не е представил по делото не само разрешение за строеж, но дори проект за вътрешна електрическа инсталация. Следователно установената с констативен акт № 77-15/13.06.2006 г.  липса  на  строителни  книжа  не  е  опровергана  от  жалбоподателя,  т.е. процесиите строежи са незаконни.

Предвид периода, в който са били изградени строежите - до 1980 г., за да прецени законосъобразно ли е наредено тяхното премахване, съдът следва да установи дали са търпими по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и дали е започната процедура по узаконяването им по реда на § 183 и § 184 от ПЗР на ЗУТ и ако е започната такава процедура как е завършила.

Видно от скица № фО 1522/26.10.2006 г. имотът, върху който са построени процесиите сгради е държавна собственост. Видно от заключението на вещото лице и скицата - приложение към него - в картата на възстановената собственост имотът е отразен с начин на трайно ползване -вътрешна река, публична държавна собственост. Имотите - публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Върху такъв имот не може да се учреди право на строеж или да се продаде на физическо лице, респективно не може да се изгради законен строеж, още по-малко да се приеме, че изградения строеж е търпим.

Според заключението на вещото лице процесиите сгради не попадат в принадлежащите земи на реката, нито в речното корито и в крайбрежните заливаеми ивици при средни води на реката. Въпреки това от заключението, от скиците - приложения към него и от скица № фО 1522/26.10.2006 г., безспорно се установява, че строежът се намира в пространството между реката и дигата, т.е. на брега на реката. Бреговете на реките и преди са били държавна собственост съгласно чл. 1, изр. 2 от ЗВ /отм./ В пространствата до дигите, както и на разстояние 50 м след дигите е било забранено строителството и към момента на първоначалното изграждане на сградите, съгласно чл.29, буква "д" от ЗВ /отм./, което изключва тяхната допустимост и към онзи момент. Самите брегове на реките са обект на особена защита, посредством изграждането на защитни пояси, по ред определен в специална наредба, съгласно чл. 28 от ЗВ /отм./ Освен това се установи, а и не се оспорва от жалбоподателя, че теренът върху който е изграден строежа не е бил предмет на регулация и е извън обхвата на ПУП на гр.Пазарджик.

Неоснователни са и доводите, че процесиите сгради са били допустими съгласно чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ:

Според редакцията на тази разпоредба, действала от 1978 до 1980 г. в места за земеделско ползване се е разрешавал строеж на малки икономични постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 20 кв. м. и то по специален ред и с утвърдени типови проекти за изграждането им.

Изречение първо на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ, в редакцията и от бр. 44 на Д.В. от 1980 г. изрично забранява монолитно строителство в местата, предоставени за земеделско ползване.

Видно от заключението на вещото лице в настоящия казус безспорно е налице масивно строителство, с тухлени зидове, а оборът е и със стоманенобетонни елементи, като жилищната сграда е с площ 22 кв.м., а оборът - с  площ 280  кв.м.  Следователно  сградите  не  са  отговаряли  на

изискванията за допустимост, съгласно чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ към момента на построяването им.

С приетото по делото Решение № 11 от заседанието на ОНС Пазарджик, проведено на 27.11.1978 г. се утвърждава размера на земите за раздаване в Пазарджишки окръг съгласно 76 ПМС от 05.12.1977 г. В този документ обаче не са посочено, че по този ред е раздадена земята върху, която са построени процесиите сгради.

Следователно е установена липсата на търпимост на процесния строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Предвид изрично направеното признание от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание съдът приема за установено, че за строежът на двете сгради не е била стартирана процедура по узаконяването им по реда на § 183 и § 184 от ПЗР на ЗУТ.

С оглед изложените мотиви, съдът намира, че процесният строеж безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - извършен е без одобрени инвестиционни проекти и без разрешения за строеж, поради което правилно е наредено премахването му.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване, както и противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което заповедта се явява законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед на гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й. Й. срещу Заповед № РД-14-20/24.01.2007 г., издадена от Началника на ДНСК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: / П /

РЕШЕНИЕ № 7060 ОТ 12.06.2008 Г. НА ВАС – СОФИЯ – ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 290 ОТ 14.12.2007 Г. ПО АДМ. Д. № 239 ОТ 2007 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.