|
РЕШЕНИЕ №97 гр. Пазарджик 18.07.2007г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административен съд - Пазарджик - I състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и седма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА при секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА по АДМ. ДЕЛО № 25 по описа на съда за 2007г. Производството е на основание чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Т. П. Д.. ЕГН ……… от гр. Пазарджик, ул. Г. С. Раковски № 5 против Мотивирано решение № 2843 от 05.03.2007 г. на Директора на РУСО" Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 507 от 26.01.2007 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, РУСО" Пазарджик, с което е отказано възстановяването на парично обезщетение за безработица. Оспорващият, чрез пълномощника си поддържа жалбата си в съдебно заседание. Сочи нови доказателства. Поддържа искането си за обявяване нищожността на Разпореждане № 507. Ответното РУСО" Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита, че постановените административни актове са законосъобразни, издадени при спазване на процедурата, както и на материално-правните изисквания. Сочи доказателства. Съдът, след като прецени становището на страните и събраните по делото писмени доказателства установи от фактическа страна следното: Жалбата е подадена при условията и в срока на чл. 118 от КСО от лице. чийто права и законни интереси са засегнати поради, което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Трудовото правоотношение на оспорващия Т. Д. с "Каучук"
АД е било прекратено
със заповед № 60, считано от 18.07.2005 г. Лицето е
подлежало на
задължително осигуряване за всички осигурени социални
рискове, поради което
с Разпореждане № 3824 от 31.10.2005 г. му е
отпуснато парично
обезщетение за безработица за срок от 31.10.2005 г. до
17.10.2006
г. Получаването на това парично
обезщетение за безработица е прекратено с Разпореждане № 2150 от
08.05.2006 г., считано от 28.04.2006
г., тъй като е отпаднало основанието
да бъде получавано – Т. Д. е
започнал работа по трудово правоотношение с "Каучук" АД, видно от
представения по делото трудов
договор № 10 от 28.04.2006 г. С решение № 868 от 26.07.2006 г. /влязло в
сила/ Пазарджишкият районен съд е отменил
уволнението на Т. Д., възстановил го
е на работа в "Каучук" АД и е
осъдил дружеството да му изплати обезщетение по чл. 225 от КТ. Със
заповед № 127 от
12.10.2006 г. отново е прекратено трудовото правоотношение на
Т. Д.. Заповедта е връчена на 20.11.2006 г. За
периода от 30.09.2006 г. до
21.12.2006 г. лицето е било във временна
нетрудоспособност, за която са
представени болнични листа съответно №
1011694, № 2135228, № 0200521 и №
0200530. последните два от тези
болнични листа № 0200521 и № 0200530
са били отменени с Експертно 13.02.2007 г. на Националната лекарска експертна комисия, което потвърждава отменените болнични листа. Междувременно след съдебното решение за отмяна на уволнението е издадена Заповед № 1766 от 02.10.2006 г. от Изп. директор на "Каучук" АД, с която на Т. Д. се присъжда обезщетение по чл. 225 от КТ, която сума е изплатена на лицето с разходен касов ордер от 03.10.2006 г. Поради това изплащане и отмененото като незаконосъобразно уволнение е разпоредено на Т. Д. да възстанови доброволно получени суми за периода 31.10.2005 г. до 17.01.2006 г. с Разпореждане № 514 от 26.01.2007 г. След повторното прекратяване на трудовото правоотношение Т. Д. се е регистрирал отново в Бюрото по труда /служебна бележка изх. № 4090 от 28.12.2006 г./ и е подал молба, съответно декларация за възстановяване на изплащане на паричното обезщетение за безработица с дата 29.12.2006 г. Тази молба е сложила и началото на производството пред административния орган, по която е постановен отказ с обжалваното разпореждане № 507 от 26.01.2007 г. и Мотивираното решение № 2843 от 05.03.2007 г., с което се потвърждава разпореждането. Предвид на установеното служебно начало в административното производство съдът е назначил служебно съдебно-техническа експертиза за установяване на лицето, което е положило подпис върху атакуваното разпореждане № 507 под длъжността "ръководител на осигуряването за безработица". По делото е представена Заповед № 9/13.01.2004 г. на директора на РУСО" - Пазарджик, с която е определено лицето, което ще подписва разпорежданията, както и лицето, което ще го замества при отсъствие. Експертизата установява, че подписът е именно на лицето, определено в тази заповед и още повече това е лицето, което заема именно посочената в разпореждането длъжност: "ръководител на осигуряването за безработица". При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Искането за обявяване на Разпореждане № 507 за нищожно е неоснователно. поради следните съображения: Формата на индивидуалните административни актове, когато е писмена съдържа императивно посочени в АПК реквизити. В чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК се изисква да бъде означена длъжността на лицето, издало акта, както писа му и датата на издаване. Атакуваният първоначален индивидуален административен акт - разпореждане № 507 е подписан от лицето, което заема длъжността "ръководител на осигуряването за безработица". Самият в текста на чл. 54ж делегира права по подписване на тези разпореждания на лицата, на които е възложено ръководството на осигуряването при безработица. Дори и да не е била издадена представената по делото Заповед № 9 на Директора на РУСО - Пазарджик, то тези разпореждания следва да се подписват именно от лицата, заемащи длъжността - ръководител на осигуряването за безработица. След служебното събиране на доказателства в тази насока, съдът, установява, че разпореждане № 507 е подписано от лицето, което заема посочената в разпореждането длъжност, поради което то притежава представителната власт да го подпише. Не е било нужно да се поставя тази запетая, която съществува в разпореждането, както и съдът, не счита, че по този начин допълва административния акт, именно с оглед изискването на АПК индивидуалният административен акт да бъде подписан от лицето, чиято длъжност е посочена. Поради тези съображения, съдът, счита, че първоначалният индивидуален административен акт е подписан от надлежен орган и не е допуснато процесуално нарушение по издаването му. Безспорно е по делото, че Т.Д. е имал основание да получава обезщетение за безработица след като е бил уволнен от "Каучук" АД. Законодателят предвижда няколко хипотези, при наличието на които получаването на това обезщетение се спира, както и хипотеза, при която макар и доброволно получени парични суми като такова обезщетение, подлежат на връщане. Когато лицето е изпаднало във временна нетрудоспособност и получава обезщетение за това, то обезщетението за безработица се спира за този период от време, след което се продължава -чл. 54г. Оспорващият Т. Д. е бил във временна нетрудоспособност за времето от 30.09.2006 г. до 21.12.2006 г. - 2 месеца и 21 дни. Временната нетрудоспособност поради заболяване е настъпила в периода на трудова дейност на лицето, поради което и на основание чл. 42, ал. 2 от КСО обезщетение за това му се дължи от работодателя. А времето, през което е във временна неработоспособност е период, през който обезщетението за безработица се спира за този период и се възстановява, ако не е изтекъл срока, определен за такова обезщетение за оставащия период. С тази законова разпоредба не се е съобразил административният орган при постановеният отказ да бъде възстановено обезщетението за безработица на оспорващия.. След издаване на акта, но преди приключване на устните състезания е станал известен на съда факта, че отменените два болнични листа са потвърдени с решение на НЕЛК, представено по делото, поради което на основание чл. 142, ал. 2 от АПК това обстоятелство следва да се има предвид от съда. Следващата хипотеза, при която се възстановява прекратено обезщетение за безработица е ал. 5 на чл. 54д. Оспорващият е започнал работа в периода, определен му като такъв за обезщетение за безработица, но трудовата дейност е прекратена за период по-малък от 9 месеца, поради което следва да се възстанови за оставащия период и обезщетението за безработица, който в този случай е 5 /пет/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни. Това обстоятелство и законова разпоредба също не са взети предвид от административния орган при постановяване на оспорваните актове, както и не са обсъдени в мотивите на тези актове. КСО предвижда в чл. 54е, ал. 1 възстановяване на сумите, получени като обезщетение по чл. 225 от КТ при признато за незаконно уволнение. Смисълът на такова възстановяване е лицето да не получава два пъти обезщетение за едно и също нещо. Не случайно законодателят е приел, че паричните обезщетения за безработица се възстановяват за периода на получено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Незаконосъобразно административният орган е приел, че щом като уволнението е било признато за незаконно, то автоматично отпада основанието за осигуряване за безработица. Правните последици от признатото за незаконно уволнение наистина имат такава последица - заличават с обратна сила последиците от уволнението, т.е. времето, през което е бил уволнен работникът или служител се признава за трудов стаж. Фактическите последици, а именно оставането без работа не се заличават след като уволнението бъде признато за незаконосъобразно. Налице е период от време, през който лицето е било без работа и този период е по-дълъг от периода, за който е получил обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Затова се възстановява полученото обезщетение само за периода, в който е получено такова по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ако законодателят имаше предивид това, което твърди в мотивите на атакувания акт административния орган, то щеше да бъде изискуемо цялото обезщетение, което е получило лицето по обезщетението за безработица, а не само онова, което е за срока на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Никъде в мотивите на оспорените актове административният орган не е обсъдил хипотезите, които са налични в този казус по спиране и възстановяване на получаване на обезщетението безработица. Единственият му мотив за отказ е възстановяването на >та от съда на оспорващия след признато за незаконно уволнение. При постановяване на атакуваните актове - мотивираното решение и въведеното с него разпореждане, административният орган не е отчел материално-правните разпоредби на чл. 54г, ал. 1, чл. 54д, ал. 5 и чл. 54е, от КСО. Административният орган не е взел предвид спирането и съответно остатъка от времето, което е определено за обезщетение за безработица, както и не е взел предвид, но не е и могъл потвърждаването сменените болнични листа с № 0200521 и 0200530, което както вече бе подчертано е факт от значение за делото, станал е ясен на съда до включване на устните състезания и следва да се вземе предвид. Следва административният орган да преразгледа отново административната преписка по молбата на Т. Д. от 29.12.2006 г. като има предвид спирането и съответно при отпадане на основанието на възстановяване за оставащия период на правото на обезщетение за безработица както за периода на временна нетрудоспособност на лицето от 30.09.2006 г. до . 12.2006 г., както и факта на прекратяване на повторно започнатата трудова дейност, преди да са изтекли 9 месеца от започването й, като това събитие се е случило в момент, когато са оставали 5 /пет/ месеца и 19 деветнадесет/ дни след началото на периода на обезщетение за безработица. Предвид на това ще следва да се върне преписката на административния орган, който дължи и разноските, сторени от бюджета на съдебната система за назначената служебна съдебно-техническа експертиза. Водим от горното и на основание чл. 172 , ал. 1 и ал. 2 от АПК по аргумент на противното от чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, I състав РЕШИ: ОТМЕНЯ Мотивирано решение № 2843 от 05.03.2007 г. на Директора на РУСО" Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 507 от 26.01.2007 г. ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица за произнасяне по молбата на Т. П. Д. от 29.12.2007 г. за възстановяване изплащането на парично обезщетение за безработица при спазване на указанията, дадени в мотивите на това решение. ОСЪЖДА РУСО" Пазарджик да заплати на Т.П. Д. 50 /петдесет/ лева направени разноски по делото. ОСЪЖДА РУСО" Пазарджик да заплати 100 /сто/ лева разноски по служебно назначена експертиза в полза на Административен съд, вносими по сметка: ВО42ШСК96603146262921 Уникредит Булбанк АД 8ШРТ код ЦЖЖВО8Р. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/ |