РЕШЕНИЕ № 254

гр. Пазарджик, 29.11.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Пазарджик, III състав, в открито съдебно заседание на 30.10.2007 г. в състав:

Председател: Васко Нанев

при   секретар            Тодорка   Стойнова,   разгледа   докладваното   от   съдия   Нанев

административно дело  № 268 по описа на съда за 2007 г.

Производството е по реда на чл.76, ал.2 от 330 във вр. с чл. 244 от НДР 2006 г. и е образувано по жалба на Д. Р. Г., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ"Д-р Димитър Гачев АПМП-ИП" със седалище гр. Пазарджик и адрес на управление ул." Константин Величков" № 50 против Заповед № РД-09-348/16.05.2007 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която на същия на основание чл. 76 и чл.74 от 330 и чл.232 във вр. с чл. 243 от НРД 2006 г. и Протокол № 11/28.11.2006 г. за констатирани и подробно описани в медицински протокол № 962/26.10.2006 г. нарушения по чл.112, ал.З от НРД 2006 г. и по чл. 7, т.12 от ИД е наложена санкция- финансова неустойка в размер на 900 лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед с решението си.

В съдебно заседние жалбоподателят се представлява от адв. Ш., като същата поддържа от негово име жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата Директора на РЗОК гр. Пазарджик чрез процесуалния си представител адв. Г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна поради законосъобразността на обжалваната заповед.

Административен съд гр. Пазарджик, III състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със Заповед № РД-09-1435/19.10.2006 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 2 от 330, чл. 222 от НРД 2006 и §6 от ПЗР на НРД 2006 е наредено извършване на медицинска проверка на лечебното заведение на жалбоподателя, която е следвало да обхване периода 01.01.2005 г. до 30.09.2006 г.

Назначената проверка е тематична със задача: Спазване на условията и реда за оказване на първична извънболнична медицинска помощ/ПИМП/. Проверката е възложена на д-р М. В.-началник отдел МФК, при РЗОК гр. Пазарджик. Лекарят-контрольор е извършил възложената му проверка на 19.10.2006 г. За резултатите от същата проверяващият е съставил съгласно изискванията на чл. 228 от НРД 2006 г. медицински протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № 962/26.10.2006 г. В същия протокол проверяващият екип е констатирал, че при диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ е налице непълен обем на договорената и извършената дейност за лечение на хронични заболявания при пациенти диспансеризирани с МКБ 111 "хипертонична болест на сърцето", съгласно приложение № 8, като изброява Ю/десет/ ЗЗОЛ над 18 годни, видно от изписаните им единни граждански номера, по отношение на които не са извършвани необходимите консултации/специализирани медицински дейности и ВСД/, а именно ехокардиогрфия, консултации с кардиолог и очен лекар, като в протокола е записано, че са нарушени чл. 112, ал. 3 от НРД 2006 г. и чл. 7, ал. 12 от ИД № 13/РД-29-362/22.02.2006 г. за оказване на ПИМП. Възражението на жалбоподателя е разгледано на заседание на арбитражната комисия на 28.11.2006 г., като същата не е стигнала до решение по констатациите на лекаря-контрольор поради равния броя противоположни гласове, като е изготвила протокол/ л.4, л .9/ съобразно правилата за работа на Арбитражните комисии в НРД 2006 г. Обжалваната заповед е издадена от административния орган на 16.05.2006 г. в условията на чл. 254, ал. 2 от НРД и е получена от жалбоподателя на 23.05.2007 г., съгласно приложеното известие за дотавяне/л.23/. Жалбата е подадена чрез административния орган на 05.06.2006 г. Съдът е указал на административния орган в с.з. на 18.09.2007 г. на основание чл.171 ал.4 от АПК, че следва да посочи всички доказателства за наличието на фактическите основания за издаването на обжалваната заповед. По делото ответникът по жалбата е представил заверено копие на непубликуваното Приложение № 8 но НРД, съдържащо списък на пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ, диспансеризирани от общопрактикуващия лекар, които НЗОК заплаща, справка за диспансерни ЗЗОЛ към 31.10.2007 г., съгласно медицински протокол № 962/26.10.2006 г., както и индивидуален договор № РД-29-362/22.02.2006 г. за оказване на извънболнична медицинска помощ. По искане на процесуалния представител на административния орган по делото е допусната и разпитана като свидетел М. В.., извършила проверката и съставила медицинския протокол от 26.10.2006 г. В показанията си същата твърди, че при проверката оспорващият е представил регистъра на диспансеризираните здравноосигурени лица, в който регистър се съдържа името, ЕГН, диагноза и от коя дата е диспансеризирано лицето. Свидетелката твърди, че проверяваният ОПЛ не е представил при поискване от проверката медицинските досиета на регистрираните лица. В РЗОК лекарите специалисти се започнали да се отчитат на електронен носител едва два месеца преди датата на съдебното заседание, на което са дадени показанията и поради големия обем документация не може да се провери, кой пациент е бил при някой от деветте кардиолози в района. Свидетелката обяснява в показанията си, че е казала на проверяващия, че ще опише произволно, в протокола само 9 или 10 случая, тъй като иначе глобата би нараснала на 18 000 лева. Твърди, че е направила това от лекарска солидарност. На въпрос на съда отговаря, че е било възможно тези десет пациенти да бъдат изпратени на консултация със специалист, както и на ехокардиографско изследване във времето от датата на проверката до края на действието на НРД 2006 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да оспорва обжалвания административен акт лице и е подадена в законоустановения срок, поради което съдът намира същата за допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от същия кодекс. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.От друга страна обаче актът се явява издаден в противоречие на материалноправните разпоредби, както и при съществено нарушение на административно производствените правила.

Съгласно чл. 53 от 330 за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, се подписва Национален рамков договор. Следователно последният е подзаконов нормативен акт, който детайлизира нормативната уредба на правоотношенията, предмет на 330. В чл. 55, ал. 2, т. 2 от същия закон е записано, че националният рамков договор съдържа отделните видове медицинска помощ, които НЗОК заплаща. Договорите за оказване на медицинска помощ по 330 и в съответствие с НРД се сключват между директора на съответната РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в писмена форма за срока на действие на НРД до приемането на нов или при промяна на действащия НРД. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че към датата на извършване на проверката отношенията между проверявания изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ и РЗОК са се регулирали от действащия към тази дата ИД № 13/РД-29-362/22.02.2006 г. и действащия НРД 2006 г.

За да издаде обжалваната заповед административният орган е приел за доказано, че е извършено нарушение, описано в оспорвания акт като, "непълен обем на договорената и извършена дейност за лечение на хронични заболявания при пациенти, диспансеризирани с МКБ 111, "хипертонична болест на сърцето" съгласно приложение № 8 от НДР, като това деяние е квалифицирано като нарушение по чл.112, ал. 3 от НДР 2006 г. и чл. 7, ал. 12 от ИД, които текстове регулират дейностите по диспансеризация съгласно приложения № 8 и 9 към Наредба № 40 за основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК като задължителни за изпълнение от ОПЛ за лица, посочени в приложение № 8 на НДР 2006 г. От друга страна административният орган е наложил санкция на ОПЛ на основание чл. 52, ал .4, т. 2 от ИД , в която е възпроизведен дословно текста на чл.238, ал.4, т.З, б."а" от НРД 2006 г., т.е. при неспазване на приетите по реда на НРД 2006 г. програми за лечение на хронични заболявания в съответствие с методиката на контрол, без да се сочи от страна на административния орган кои критерии и коя програма, приета по реда на НРД не са спазени от ОПЛ.

От друга страна в показанията си пред съда лекарят-контрольор твърди, че проверяваният ОПЛ не е представил медицинските досиета на диспансеризираните пациенти. Въпреки указанието на съда административният орган не е посочил доказателства за установяване на това обстоятелство по реда на чл. 228, ал. 3 от НРД, т.е., че при установяване в хода на проверката на липса на документи, непопълнени реквизити на документи, фактите се констатират в съвместен протокол, подписан до приключване на проверката от контролните органи и от лицето, представляващо ИМП, или упълномощено от него лице. Съдът счита, че това твърдение на проверяващия не е установено по определения от закона ред, нито пък е отразено по какъвто и да е начин в заповедта. Несъхраняването на част от здравната документация по чл. 29 от НРД е самостоятелно нарушение, като законодателят е предвидил в цитирания подзаконов нормативен акт отделна санкция.Освен това съдът приема, че евентуалната липса на медицинско досие за част от диспансеризираните пациенти не сочи, че същите не са изпращани на съответната консултация или инструментално изследване. Като основание на заповедта за назначаване на проверката е посочен §6 от ПЗР на НРД 2006 г., а именно, че в случаите на констатирани по време на действащия НРД нарушения, извършени през периода на действия на НРД 2005 г. се прилагат санкциите, предвидени за съответното нарушение в НРД 2006 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по НРД 2006 г. В същата заповед е посочено, че проверката следва да обхване периода 01.01.2005 г.- 30.09.2007 г. Следователно законодателят е допуснал прилагането на нормите на новия НРД за нарушения извършени през периода на действия на предходния договор само по отношение на предвидените в последния санкции и относно процедурата по осъществяване на контрол. Както в медицинския протокол, така също и в заповедта лекарят-контрольор и административният орган не са посочили, кои императивни норми на НРД от 2005 г. са нарушени и по отношение на кои ЗЗОЛ, посочени в обжалваната заповед се отнася неизвършената, но договорена дейност. Правото на защита на жалбоподателят значително се затруднява и от обстоятелството, че в приложение № 8 в раздела за заболявания на лица над 18 години , страдащи от хипертонична болест на сърцето изрично е записано, че изследването с ехокардиограф следва да се провежда за тези диспансеризирани лица веднъж на две години. В заповедта не е посочено, кога административния орган счита, че е началната датата на диспансеризация на същите лица и кога е крайният срок за всеки един за провеждане на инструменталното изследване, както и консултацията със съответния специалист.

С оглед гореизложеното Административен съд гр. Пазарджик, III състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби, както и при липса на форма/немотивиран/ и следва да бъде отменен.

Съгласно &6 от ПЗР на НРД-2006 г. в случаите на констатирани по време на действащия Национален рамков договор нарушения, извършени през периода на действие на НРД-2005 г. се прилагат санкциите, предвидени за съответното нарушение в НРД-2005 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по НРД-2006 г. Когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори поради равен брой противоположни гласове, тя изготвя протокол/л.4 и л.9/, екземпляр от който се предоставя на директора на РЗОК, РК на БЛС и на проверявания ИМП. Съгласно чл. 254, ал. 2 от НРД-2006 г. след запознаване с протокола директорът на РЗОК може да приложи санкциите, предвидени в НРД. Производството е административно и трябва да протича при спазване на общите административнопроизводствени правила, доколкото тяхното приложение не е изключено от специални административнопроцесуални норми. Предоставената свобода за преценка сочи, че органът в този случай действа при условията на оперативна самостоятелност. Постановявайки своя акт той е длъжен да изложи мотиви защо счита, че следва да бъдат приложени санкциите /Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Върховния административен съд/. Позовавайки се само на констатациите от медицинския протокол, без да обсъди възраженията и обясненията на ОПЛ, които пряко касаят решавания въпрос, директорът на РЗОК е постановил обжалваната заповед при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Тъй като обжалваният акт подлежи на отмяна, то следва да се уважи и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на деловодните разноски. По делото в тази насока са представени доказателства за платени от жалбоподателя държавна такса в размер на 50, лева, такса за призоваване на свидетел от 10 лева, както и адвокатско възнаграждение от 200 лева или общо 260 лева, които следва да се поемат от бюджета на РЗОК гр. Пазарджик.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл.2 във вр. с чл.146, т.З и 4 от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, III състав

                РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-348/16.05.2007 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която на Д. Р. Г., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ"Д-р Димитър Гачев АПМП-ИП" и ОПЛ на основание чл. 76 и чл. 74 от 330 и чл. 232 във вр. с чл. 243 от НРД 2006 г. и Протокол № 11/28.11.2006 г. за констатирани и подробно описани в медицински протокол № 962/26.10.2006 г. нарушения по чл.112, ал.З от НРД 2006 г. и по чл. 7, т.12 от ИД е наложена санкция-финансова неустойка в размер на 900 лева.

ОСЪЖДА РЗОК гр. Пазарджик да заплати на Д. Р. Г., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ"Д-р Димитър Гачев АПМП-ИП" сумата от 260 лева, направени разноски по производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дне.вен срок от съобщаването му настраните.                                                                           

                   Съдия:   / П/