РЕШЕНИЕ

№204 Пазарджик, 05.11.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Пазарджик, 6 състав в публично заседание на първи ноември две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Деница   Митрова

При секретар ЯНКА ВУКЕВА изслуша докладваното от СЪДИЯ МИТРОВА административно дело № 368 за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл. 79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/

Образувано е по жалба на Д. К. Т.,   живущ с. Мокрище, общ. Пазарджик,   против Заповед № 3 - 1047 от 04.06.2007 г. на Директора на Областна дирекция полиция - Пазарджик, с която на жалбоподателя на основание чл. 76, т.2 от ЗБДС е наложена принудителна административна мярка забрана за напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи да не му се издават за срок от 28.05.2007 г. до отпадане на основанието - наличието на реабилитация, тъй като лицето е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

В жалба се поддържат доводи, че заповедта е незаконосъобразна и постановена в несъответствие с целта на закона. Не спори за факта, че е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. Моли същата да бъде отменена на горните основания и сочи, че има уговорена работа при брат си Л. К. Т. в Испания и излага доводи, че не е заплаха за националната сигурност и че така издадения административен акт не отговаря на опредлената в чл. 33, ал.З от ЗБДС цел на закона. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М. Г. от Адвокатска колегия -гр. Пазарджик поддържа тезата, че оспорвания индивидуален административен акт не е съобразен със закона и макар и формално е незаконосъобразен. Прави доказателствени искания и моли да му се    даде    възможност    да    представи    допълнителни    писмени доказателства.

Ответникът - Директора на Областна дирекция полиция -Пазарджик чрез своя процесуален представител - главен юрисконсулт С. С. оспорва жалбата и моли заповедта на директора на ОДП - Пазарджик да бъде потвърдена като законосъобразна. Представя писмени бележки, в които подробно излага доводите си защо атакувания индивидуален административен акт /ИАА/ следва да бъде потвърден и жалбата отхвърлена като незаконосъобразна. В изпълнение на процесуалното си задължение административния орган е представил по делото административната преписка по издаване на атакувания акт и Заповед рег. № Гз-1025 от 06.07.2006 г. на министъра на Вътрешните работи, с която упълномощава длъжностните лица от МВР да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.75, чл. 76 и чл. 76а от ЗБДС, приобщени към доказателствата по делото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК след като съобрази доводите на страните намери за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е процесуално допустима подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Страните не спорят, а и от представената по делото и приета с цялата административната преписка Справка за съдимост на Районен съд - Пазарджик рег. № 2842 от 21.05.2007 г. е видно, че по отношение на жалбоподателя има присъда от 23.04.2004 г. на Окръжен съд - Пазарджик по НОХД 71/2004 г., изменена с решение № 171 от 01.10.2004 г. на Пловдивски апелативен съд и решение № 544 от 22.06.2005 г. на Върховния касационен съд, влязла в законна сила на 22.06.2005 г., с която на основание чл. 354а, ал.2, т.1 от НК във връзка чл. 354а, ал.1, пр. 3, 6 и 8 от НК във връзка чл. 55, ал.1, т.1 от НК и чл. 55, ал.З от НК е осъден с наложено наказание -ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, както и на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане от 08.10.2003 г. до влизане в сила на присъдата. По делото е прието Удостоверение № 327/2005 г./27.04.2007 г. издадено от зам. -началника на затвора в гр. Бобовдол, от което е видно, че Д.К. Т. от момента на задържавето на 08.10.2003 г. и освобождаването му на 27.04.2007 г. е изтърпял ефективно наложеното  му  наказание  в размер  на  3  г.  6  мес.  и   19  дни, наказанието му е намалено и от него са приспаднати отработени дни в размерна на 342 /триста четиридесет и два/ дни или ефективно излежани 171 дни. За остатъка от наложеното му наказание, същият е освободен от местата за лишаване от свобода и за неизтърпяната част от определеното му наказание от 1 год. 11 мес. и 20 дни да бъде изтърпят в условията на предсрочно освобождаване и му е определен изпитателен срок от 2 години.

С жалбата си Д. Т. е представил 4 - ри броя Удостоверения за раждане, от които е видно, че същия има непълнолетни деца. Същите не са относими към предмета на делото и съдът не намира за необходимо да ги кредитира. В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител направил искане за допускане на писмени доказателства и в следващото съдебно заседание такива бяха представени, но същите макар и приети от съда не оборват липсата на реабилитация на същия, а само потвърждават тезата му, че същия има роднини в Испания.

Съдът след като се запозна с представените и приети по делото писмени бележки от страна на процесуалния представител на ответника, намира същите за относими, свързани с предмета на спора и подкрепени от материалите по делото както в частта относно компетентността на административния орган, издал атакувания ИАА, така и по отношение неговата законосъобразност, съобразяване с целта на закона и спазване на процесуалните правила при издаването му. Факт, поради които същите се кредитират изцяло.

С оглед на изложеното, Директорът на ОДП - Пазарджик като е съобразил нормата на чл. 76, т.2 от ЗБДС правилно и законосъобразно е издал атакуваната заповед, с която е отказал издаването на документ за задгранично пътуване.Съгласно чл. 76, т.2 ЗБДС може да не се разреши напускането на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но не реабилитирани. Решаването на този въпрос е израз на оперативната самостоятелност на административния орган и поради тази причина законът му дава възможност да прецени дали да наложи тази принудителна административна мярка /ПАМ/. В случая административния акт е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не е реабилитиран, а реабилитацията настъпва по право или от съда, който е издал присъдата като първа инстанция при условията на чл. 87, ал.1 от Наказателния кодекс. В настоящия случай реабилитацията на жалбоподателя по право ще настъпи както

при условията на чл. 70, ал. 9 от НК, която предвижда, че срокът за заличаване на осъждането за в бъдеще ще започне да тече от момента на изтичане на срока на условно-предсрочното освобождаване от лишаването от свобода, така и при условията на чл. 86, ал.1, т.2 от НК, според която ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. По тези съображения правилно административния орган е издал атакувания ИАА като е съобразил нормата и целта на чл. 76, т.2 от ЗБДС и факта, че не са изтекли сроковете по чл. 70, ал.9 и чл. 86 от НК.

При издаването на Заповедта на директора на ОДП -Пазарджик не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Не се установи и противоречие с материалноправните разпоредби.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2,пр.5 от АПК Административен съд - Пазарджик

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Т. от с. Мокрище, община Пазарджик,   срещу Заповед № 3 - 1047/04.06.2007 г. на Директора на Областна дирекция полиция -Пазарджик, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т.2 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено пред Върховния административен съд.

        СЪДИЯ: /п/