РЕШЕНИЕ    №18

Гр. Пазарджик, 28.05.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪД   -   ПАЗАРДЖИК,      четвърти   състав   в   публично заседание на седемнадесети май две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА АНДОНОВА

При секретаря ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛА АНДОНОВА АДМ.Д № 51 по описа на съда за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на У. С., гражданин на Република Армения, подадена чрез процесуалният му представител адвокат Х. К. против Заповед № 3-175/31.01.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Пазарджик към МВР. с която на основание чл. 44, ал.1 и чл. 41, т.2 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границите на Република България" на чужденец.

В жалбата се твърди, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и излага доводи, че поради финансови затруднения е прекратил регистрацията си, сега имал възможност да я продължи и моли да му се продължи регистрацията. Моли да бъде постановено решение, с което бъде отменена заповедта за налагане на принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границите на Република България" на чужденец. Не претендира разноски.

              Ответникът - директор на Областна дирекция на полицията - Пазарджик, се                представлява от юрисконсулт С., който оспорва жалбата и моли да бъде   отхвърлена, като излага подробни съображения в представените по дел писмени бележки изх. № 14447/20.04.2007 г., вх. № 258/23.04.2007 г.

Представителят на Окръжна процедура - Пазарджик счита жалбата за неоснователна.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Със Заповед № 3-175/31.01.2007 г. на директора на ОДП - Пазарджик е наложена на У. С. принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границите на Република България" на чужденец. У. С. се е запознал с посочената заповед на 01.02.2007 г. в присъствието на преводач и пълномощник адв. К.. В посочената заповед са възприети мотивите изложени в предложение рег. № 3709 от 31.01.2007 г. В него е прието, че У. С. е бил с разрешен статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец до 28.05.2000 г., като разрешението е получено на основание чл. 24, ал.1, т.2 от ЗЧРБ -„осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най малко 10 работни места за български граждани. Първоначално търговската дейност е била развивана чрез фирма „Арменбул" ООД. На 22.05.1998 г. е регистрирана фирма „АРЦАХ" ООД, Булстат 115249492 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Захари Стоянов" № 23, в която видно от приложеното по делото УАС на ПОС от 14.12.2006 г., жалбоподателят е съдружник и   управител.

                             Видно от приложеното по делото удостоверение изх. №2-11120/20.12.2006 г..               издадено от ТД на НАП, гр. Пловдив, „АРЦАХ" ООД е наело на непълен работен ден eдинадесет български граждани на 11.12.2006 г. Видно от удостоверение изх. № 2-                 11110/13.12.2006 г. издадено от ТД на НАП, гр.Пловдив, „АРЦАХ" ООД декларира 0 лева финансов резултат. Видно от удостоверение изх. № 1-34646/20.12.2006 г. ,                издадено от ТД на НАП, гр. Пловдив, „АРЦАХ" ООД няма задължения. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно              Нарушение №138/04.12.2006 г. за това, че същият е останал в страната след изтичане  на разрешеният му срок. Издадено е и Наказателно постановление №138/08.12.2006 г., cкоето на лицето е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ.

    За извършено престъпление по чл. 3436 от НК (управление на МПС с      концентрация на алкохол в кръвта над 1,46 промила на хиляда) е образувано бързо       производство № ЗМ 676/2006 г. по описа на РПУ - Пещера и прокурорска преписка вх. № 1455/06 г. по описа на РП - Пещера. На 11.12.2006 г. е сключено споразумение за      прекратяване на наказателното производство на основание чл. 381 от НПК, с което на       У. С. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца , чието изпълнение е отложено за срок от три години.

На 27.12.2006 г. в националния паспорт на жалбоподателя е поставен щемпел ..Предупреден в срок до 03.01.2007 г. да напусне Република България", като му е предоставена възможност да напусне доброволно страната.

Горната фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на свидетеля Г.. който потвърди, че на жалбоподателя е била предоставена възможност да се запознае с цялата преписка, да прави бележки, извадки и възражения по всички документи. Заповедта за налагане на ПАМ е била връчена в присъствието на адв. К. и адв. В. - в качеството на преводач, като жалбоподателят изрично е заявил, че владее български писмено и говоримо и дори в заповедта за ежедневно явяване в РПУ Пещера е декларирал писмено, че владее български език.

Жалбоподателят в съдебно заседание, проведено на 17.05.2007 г. заявява, че не е-продължил разрешението си за пребиваване в Република България поради финансови затруднения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на обжалване е Заповед № 3-175/31.01.2007 г. на директора на МВР, ОДП -   Пазарджик, с която на основание чл. 44, ал.1 и чл. 41, т.2 от ЗЧРБ на У. С. е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границите на Република България" на чужденец.

Подадената жалба е бланкетна и не сочи конкретни основания за неправилност и незаконосъобразност на процесната заповед. Не се спори между страните, че У. С. е бил с разрешен статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец до 28.05.2000 г.

Обжалваният административен акт е законосъобразен. Заповедта, с която на жалбоподателя С. е приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ е издадена от компетентния по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган, съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й (ведно с приобщените мотиви на предложение рег. №3709 от 31.01.2007 г.). При постановяване на принудителната административна мярка органът е действал в условията на обвързана компетентност със задължение да издаде заповед със съдържание като обжалваната при констатация на фактите. Избраната   от   административния   орган   принудителна   административна   мярка   е предвидена в разпоредбата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и е приложена след като са осъществени законовите предпоставки за това. Съгласно цитираната норма принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. В разглежданата хипотеза е установено срокът за пребиваване на касатора в страната е изтекъл на 28.05.2000 г. и последният не е напуснал страната след това. При тези данни и след като констатира, че на жалбоподателя С. не е разрешено продължително или постоянно пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т.2 от ЗЧРБ — „осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най малко 10 работни места за български граждани", съдът приема, че по отношение на жалбоподателя са изпълнени предпоставките на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за налагане на предвидената в текста принудителна административна мярка и следователно не са налице основания за отмяна на административния акт.

Изявлението на жалбоподателя, че не е продължил разрешението (регистрацията, както я нарича той) си за пребиваване в Република България поради финансови затруднения е неотносимо към предмета на настоящото производство.

По изложените съображения съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на законоустановените му

правомощия, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалните норми и целта на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.4 от АПК, Административен съд - Пазарджик, четвърти състав

               РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У. С., гражданин на Република Армения, против Заповед № 3-175/31.01.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" -Пазарджик към МВР, с която на основание чл. 44, ал.1 и чл. 41, т.2 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границите на Република България" на чужденец.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:   /П/

С реш. № 3386/24.03.2008 г. по адм. дело № 7054/2007 г.  ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ  № 18 от 28.05.2007 г. по адм. дело № 51/2007 г. на Административен съд Пазарджик.