|
РЕШЕНИЕ №193 Пазарджик, 29.10.2007 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административен съд - гр. Пазарджик, 6 състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и седма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деница Митрова При секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА изслуша докладваното от СЪДИЯ МИТРОВА административно дело № 57 за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ чл. 145, ал.1 АПК във връзка чл. 147 АПК Образувано е по жалба на М. А. С. от гр. Пазарджик, и Н. И.Б. от гр. Велинград, , представлявани от адвокат И. Ц. от Адвокатска колегия - Пазарджик против Заповед № 1787 от 28.12.2006 г. на кмета на Община - Велинград, с която е одобрено ЧИ на ПР за УПИ XIV - 1131 и XIII - 1130 в кв. 252 по плана на гр. Велинград, като поставя регулационните линии на УПИ XIII - 1130 и УПИ XIV - 1131 в съответствие с имотните граници на имоти с пл. №№ 1131 и 1130 в същия квартал. В жалбата се поддържа, че с оспорваната заповед е допуснато закононарушение като неправилно е нанесена имотната граница. Бланкетно е посочено, че атакувания административен акт е издаден от некомпетентен орган и се иска обявяването му за нищожен. Прави се предложение да се отмени заповедта на кмета на община Велинград изцяло и да се върне преписката на административния орган с указания относно приложението на закона. В съдебното заседание процесуалния представител на жалбоподателките адв. Църцаров навежда доводи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна по своето същество и потвърждава искането си за нейната отмяна и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - кмета на община Велинград чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт В. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваната заповед да бъде потвърдена като законосъобразна и да се присъди на община Велинград юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 154, ал.1 от АПК по делото са конституирани като заинтересовани лица – С. Б. Л. и П. Л., които застъпват становище, че жалбата е неоснователна и поддържат казаното от ответника.Другата заинтересована страна – К. В. Б. не изразява становище по жалбата и заинтересованата страна С. Г. С. счита жалбата за основателна, моли да се уважи същата и да се отмени атакуваната заповед. Административен съд - Пазарджик намира жалбата за допустима, подадена от надлежна страна. Разгледано по същество за основателна.
Административното
производство е започнало с подаването на Молба за
изменение на регулацията по § 8 от
ЗУТ с вх. № 032-15-59 от 18.07.2006 г. на
заинтересованата страна С. Л. като
собственик на УПИ №
XIV
-
1131
в
кв. № 252 по плана на гр. Велинград до кмета на Община Велинград, към
която не е посочено на какво основание се легитимара като съобственик и
не е представил доказателства за това. Видно от приетото по делото
заверено копие
от
Разписния лист към проекта за дворищна регулация на гр. Велинград за
имоти пл. № 1129 - 1134, същият е записан като собственик, заедно със
заинтересованата
страна П. Л., на 1А ид. част от имот пл. № 1131 и
находящатата се в него къща от 67
кв. м. на юг с оглед Нотариален акт № 9 от
01.04.2005 г., том
II,
р.
1381, дело 205. На основание §8 от ЗУТ е подадена и
молба с вх. № 032-15-60 от 24.07.2006 г. до кмета на Община Велинград и
от С. Г. С., М. А.
С. и Н. И. Б. с приложени към нея
документи за собственост нотариален акт за покупко -продажба
на недвижим имот № 71, том.II,
рег.
№ 1749, н. дело № 254/22.04.2005
г., Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 87,
том.
III,
нот.
дело № 954/1995 г. и Нотариален акт за покупко - продажба на По делото е назначена и приета съдебно - техническа експертиза, която се кредитира изцяло от съдебния състав и която установява, че границата между имоти пл. № 1141 и 1145 по плана от 1921 и имоти ппл. № 2246 и 2247 по плана от 1957 съвпадат. Тази разлика в номерацията е изчистена с експертното заключение, като е посочена идентичност между имот пл. №1141, имот пл. 2246 и имот пл. № 1130, съответно и за имота на заинтересованите страни по делото. Тази разлика е породена от факта, че преди действащия план на гр. Велинград е имало два предходни от 1921 г. и 1957 г. При сравняването на плана от 1957 и действащия към момента план от 1983 г. имотната граница между имоти също съвпада и че регулацията по 1957 не е била приложена. В съдебно заседание вещото лице заяви, че изготвеното от него заключение е направено без да е било запознато с Нотариалния акт за собственост върху имот по регулация от 1975 година и че в този случай, когато има уредени регулационни сметки и се извършва заснемане на кадастралната основа през 1983 г. границата е следвало да мине по УПИ, както е от 1975 г.и да се отрази по 1975 г. имотната граница, което означава, че парцеларната граница трябва да стане имотна граница, т.е. че двете съвпадат. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящия състав намира, че административния орган при издаване на процесната заповед е трябвало да изследва дали са налице материалноправните предспоставки за отнемане на част от имота на жалбоподателите и придаването на тази част към имота на заинтересованите страни по делото. На следващо място в мотивната част на атакувания индивидуален административен акт /ИАА/ не се съдържат мотиви защо се прилага разпоредбата на §8 от ЗУТ, не е установено дали към момента на влизане в сила на действащия план на гр. Велинград не са уредени регулационните сметки между собствениците на двата имота и на какво условие имотните граници са посочени в този им вид към 1983 г., който е приет по реда на тогава действащия ЗТСУ и отменен с приемането на ЗУТ. В тази връзка административния орган не е обсъдил дали дворищнорегулационния план е приложен и дали са уредени регулационните сметки. От представения в съдебно заседание Нотариален акт за собственост по регулация се установи, че регулационните сметки между собствениците на имот пл. № 2246 в кв. 252 от гр. Велинград и тези на имот пл. № 2247 в кв. 252, каквато е номерацията им към деястващия през 1975 г. кадастрален и регулационен план на с. Каменица от 1957 г., са уредени още тогава при действието на Закона за териториално и селещно устройство /ЗТСУ/. Наличието на уреждане на тези регулационни сметки означава, че е приложена дворищната регулация по реда на чл. 111 от ЗТСУ /отм/, поради което е издаден и нотариален акт на основание чл. 134, ал.2 от ЗТСУ /отм/. От не нанасянето на уредените регулационни сметки в действащия план на гр. Велинград, жалбопадателите не могат да търпят негативи, тъй като в предходен момент е уреден спора за материално право. Настоящия състав намира наведения довод от жалбоподателите, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, за неоснователен. Атакувания ИАА е издадена на оснавание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, която предвижда, че в случаите ,когато се касае за част от населено място или селищно образование с обхват до три квартала включително плана се одобрява със заповед на кмета на общината след приемане на проекта за ПУП от общинския експертен съвет. В настоящия случай тези законови условия са спазени и атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, тъй като ЧИ на ПР на ПУП се отнася до два съседни имота. Предвид горното съдът намира, че следва да отмени заповедта на административния орган като незаконосъобразна и върне административната преписка на кмета на Велинград за правилното отразяване на имотната граница между двата имота с оглед Нотариален акт за собственост по регулация А № 610, том VI, дело 2204/1975 г. и за довършване на регулационната процедура съгласно това записване. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2 АПК във чл.132, ал. 1, т.З от ЗУТ Административен съд - Пазарджик РЕШИ: ОТМЕНЯ Заповед № 1787 от 28.12.2006 г. на кмета на Община I Велинград, с която е одобрено ЧИ на ПР за УПИ XIV-1131 и XIII – 113 по плана на гр. Велинград. ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Велинград за изпълнение на дадените указания. ОСЪЖДА община Велинград да заплати на М. А. С. и Н.И.Б. по направените по делото разноски в размер на 360 / триста и шестдесет/ лева. Решението е окончателно. Съдия: /п/ |