РЕШЕНИЕ

№247 гр. Пазарджик, 27.11.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Пазарджик, 12   касационен състав в публично заседание на двадесет и втори ноември октомври две хиляди и седма година в състав: |

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Васко Нанев

ЧЛЕНОВЕ:                                                        1. Деница Митрова

                                                                            2. Весела Андонова

При секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора П. Т.  изслуша докладваното от съдия МИТРОВА КНАХ дело № 589 за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 ЗАНН във връзка глава XII АПК

Образувано е по касационна жалба на ст. юрисконсулт М.К. при Дирекция "Областна инспекция по труда" /ОИТ/ - Пазарджик против Решение № 103 от 26.09.2007 г. по НАХД № 311 по описа за 2007 г. на Районен съд - Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13/0000000849 от 22.05.2007 г. на Директора на Дирекция "ОИТ" - Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 2 000 хиляди лева на "Стар - Конфекс" ЕООД в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл. 28, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88 от 1999 г., изм./.

В касационната жалба се иска въззивното решение да бъде отменено като неправилно и се прави предложение касационния състав да реши делото по същество, като се потвърди НП № № 13/0000000849 от 22.05.2007 г. на Директора на Дирекция "ОИТ" - Пазарджик. Излагат се мотиви за неправилно тълкуване на материално правната норма на чл. 415, ал.1 от КТ от атакувания съд. В съдебното заседание касатора редовно призован не се явява, не се представлява и не сочи уважителна причина.постъпила са писмени бележки от стр. юрисконсулт М. К., редовно упълномощена.

Ответникът "Стар - конфекс " ЕООД нередовно призован не се явява, явява са адв. Х. от АК - Пазарджик и излага доводи, че въззивното решение е правилно и моли да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик застъпва становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ касае физически, а не юридически лица и е следвало да се наложи административната санкция на работодателя в качеството на физическо лице.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените основания от жалбоподателя намери за установено следното:

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, че по отношение на ответника в настоящето производство " Стар - конфекс "ЕООД -гр. Панагюрище, представлявано от Ф. В. Б., е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 11.05.2007 г., за това че като работодател не е изпълнил дадено задължително предписание с Протокол № ДТ - 06-04-97 от 17.11.2006 г. на инж. Д. Т., гл. инспектор към дирекция "ОИТ"-Пазарджик за извършено нарушение на чл. 235 от Наредба № 7 /ДВ бр. 88 от 1999 г., изм./ и на основание чл. 416 от КТ във връзка с чл. 415, ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 2000 лева. Въззивният съд при обсъждане качеството на наказаното лице и наложеното му наказание е приел, че неправилно на юридическото лице е наложена глоба, тъй като съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ или ПМС случай на юридически лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. В подкрепа на тези свои изводи районният съд се е позовал и на предприета законодателна промяна на Раздел II -"Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство" на КТ с ДВ бр. 48 от 2006 г. в сила от 01.07.2007 г. е въведено и налагане на имуществена санкция за еднолични търговци и юридически лица. За да достигне до този извод, районния съд се е позовал на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които правилно и законосъобразно е обсъдил.

Настоящия съдебен състав намира, че правилно атакуваният съд е съобразил приложението на административно - наказателните разпоредби на Кодекса на труда, а именно на първо място законодателят е дал легална дефиниция в §1, т.1 от ДР на КТ на понятието "РАБОТОДАТЕЛ", като е посочил, че това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Тази дефиниция дава общото понятие за правните субекти, които могат да наемат работници и служители по трудово правоотношение. Като в този случай, съдът намира за неправилни доводите на касатора, че след като в разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ е казано,че "който не изпълни задължително предписани на контролен орган", то този "който" задължително трябва да е от кръга на правните субекти, отговарящи на понятието "работодател". В настоящия случай при разглеждане системното място на разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ не може да се прави стеснително тълкуване и придаване на значение с оглед § 1 ,т. 1 от ДР на КТ, тъй като това може да е всяко едно физическо лице, независимо от качеството, в което участва в трудовия процес. Още повече, че с оглед ал.2 на същата разпоредба от КТ изрично е предвидено, че работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба, ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба, ако не подлежи на по-тежко наказание. При наличието на такова изрично разграничаване на административно -наказателноотговорните лица и лицата, на които може да се наложи административно наказание, наказващия орган е длъжен първо да съобрази качеството на лицето с оглед предвижданията на нарушения закон и на следващо място с нормата на ЗАНН.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 218, ал.1 от АПК настоящият съдебен състав приема, че твърдените от касатора пороци на решението на Районен съд - Велинград са неоснователни и обжалваният акт е постановен при правилно прилагане на материалния закон, поради което същият следва да бъде потвърден и отменено НП № 13/0000000849 от 22.05.2006 г., издадено от Директора на Дирекция "ОИТ"- Пазарджик.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, пр.1 от АПК Административен съд - Пазарджик

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  103 от 26.09.2007 г. по НАХД № 311/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград. Решението е окончателно.

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

                                    ЧЛЕНОВЕ: /п/