РЕШЕНИЕ №45

08.02.2008 г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на девети януари две хиляди и осма година в състав:

Председател: Георги Видев

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 641, по описа на съда за 2007 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на "МВ ЯНТРА" АД против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 9-35065 от 19.06.2006 г., издадено от териториалния директор на Териториална дирекция на НАП Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството, подадена по административен ред против Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх. № 35065 от 05.06.2006 г. на публичен изпълнител при същата териториална дирекция. С посоченото Разпореждане е задължена "Общинска банка" АД незабавно след получаването му да прехвърли наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметката на длъжника суми по сметка на НАП. Жалбоподателят е направил искане съдът да отмени обжалваното Решение № 9-35065 от 19.06.2006 г. и потвърденото с него Разпореждане за изпълнение № 35065 от 05.06.2006 г.

Според жалбоподателя запорът му е наложен като трето задължено лице за публични задължения на "ТЕХНОМЕР" АД, установени с ДРА, чието съществуване не му е известно, но го допуска. Впоследствие Окръжен съд Пазарджик със свое решение е обявил неплатежоспособност, обявил е в несъстоятелност "ТЕХНОМЕР" АД и е прекратил производството по несъстоятелността. След влизане в сила на това решение същият съд с друго свое решение е заличил "ТЕХНОМЕР" АД от търговския регистър. Следователно към момента на издаване на разпореждането за изпълнение длъжникът не съществува в правния мир, като липсват и негови правоприемници или други лица, които да отговарят за задълженията му. Със заличаването на дружеството е погасено задължението му към държавата, т.е. разпореждането за събиране е издадено при липса на основание. Погасено е и задължението на жалбоподателя към "ТЕХНОМЕР" АД, следователно е събрано несъществуващо вземане на несъществуващ длъжник за удовлетворяване на несъществуващо задължение към държавата. Тези доводи се подържат от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание и в представената писмена защита. Процесуалният представител добавя също, че разпоредбата на чл. 193 от ДОПК, предвиждаща реда за събиране на обезпечени преди започнало производство по несъстоятелност вземания не касае хипотезата на заличаване на търговеца. Тъй като задължението е погасено отпадат и наложените преди това обезпечения.

Ответникът - териториалния директор на ТД на НАП Пазарджик, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното Решение № 9-35065 от 19.06.2006 г. и потвърденото с него Разпореждане № 35065 от 05.06.2006 г. са законосъобразни. Налице е годно изпълнително основание - влязъл в сила ДРА. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че с обявяването в несъстоятелност и заличаването на "ТЕХНОМЕР" АД е погасено задължението   му   към   държавата   и   че   са   събрани   несъществуващи   вземания   на несъществуващ длъжник, тъй като са спазени изискванията на чл. 193 от ДОПК, съгласно които публичният изпълнител реализира имущество върху което преди откриването на производство по несъстоятелност са наложени обезпечителни мерки. Жалбоподателят отговаря солидарно с "ТЕХНОМЕР" АД за задължението му към НАП съгласно чл. 206, ал. 2 от ДОПК. Да се приеме становището на жалбоподателя означава да бъдат стимулирани длъжниците да искат да бъдат обявени в несъстоятелност, за да стане задължението им обезпечено преди откриване на производството по несъстоятелност неизпълняемо. Ответникът претендира разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.06.2004 г.

След като прецени събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

В резултат на извършена от служители на ТДД Пловдив ревизия по ЗДДС е издаден ДРА № 3276/11.10.2005 г., с който е установено публично вземане против "ТЕХНОМЕР" АД в размер на 522 127, 75 лв. Актът е връчен при условията на чл. 50 от ДПК /отм./ и е влязъл в сила на 13.12.2005 г. С Постановление изх. № РД-10-3198/20.10.2005 г. публичен изпълнител при ТДД Пловдив е наложил обезпечителна мярка запор върху вземане на "ТЕХНОМЕР" АД към жалбоподателя "МВ ЯНТРА" АД в размер на 478 940 лв. Вземането е декларирано със справки декларации и от двете дружества и е признато от жалбоподателя пред данъчните органи с декларация от 13.07.2005 г. То не се оспорва и пред настоящия съдебен състав от жалбоподателя, който не е подал жалба и при връчване на запорните съобщения. По молба на длъжника "ТЕХНОМЕР" АД за откриване на производство по несъстоятелност Окръжен съд Пазарджик е образувал т.д. № 77/2006 г. Съдът се е произнесъл с решение, с което е обявил неплатежоспособността на дружеството, обявил го е в несъстоятелност и е прекратил производството. С решение № 867/17.05.2006 г. по ф.д. № 1022/2005 г. Окръжен съд Пазарджик е заличил "ТЕХНОМЕР" АД от търговския регистър, като в мотивите е записал, че основанието за това е влизането в сила решението, с което дружеството е обявено в несъстоятелност. Разпореждането за изпълнение на запорното съобщение е издадено на 05.06.2006 г. т.е. след заличаването на длъжника "ТЕХНОМЕР" АД от търговския регистър. В резултат на това на 09.06.2006 г. "Общинска банка" АД е привела на публичния изпълнител наличната по запорираната сметка на жалбоподателя сума в размер на 454 811, 75 лв.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че обжалваният административен акт, с който е потвърдено разпореждането за изпълнение на запорното съобщение е законосъобразен, тъй като е спазена предвидената в ДПК /отм./ и ДОПК процедура по установяване, обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания:

Налице е законосъобразно установено публично вземане против длъжника "ТЕХНОМЕР" АД. Последният от своя страна има ликвидно и изискуемо вземане срещу жалбоподателя, върху което е наложен обезпечителен запор от компетентен публичен изпълнител. Изпълнението е реализирано също от публичен изпълнител, който е наредил превеждането на запорираната сума. Правният спор се свежда единствено до установеното обстоятелство, че това изпълнение е реализирано след като главният длъжник е бил заличен от търговския регистър. Съдът намира, че моментът на заличаването не се отразява върху законността на изпълнителното действие, тъй като противно на становището на жалбоподателя законът не свързва този момент с погасяване на публичното вземане. Хипотезите на такова погасяване са изчерпателно изброени в седемте точки на чл. 168 от ДОПК: В първите четири точки са уредени хипотезите на плащане, прихващане, давност и опрощаване, които в случая не са налице. Точка 5 и точки 6 и 7 уреждат случаите на погасяване на вземането поради промени в длъжника -съответно  когато  той е  физическо лице  или  юридическо  лице.  Според т.  6  "след разпределение на постъпленията от осребряване на актива" се погасява публичното задължение на обявено в несъстоятелност юридическо лице, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. В настоящия случай жалбоподателят отговаря солидарно за задължението като трето задължено лице на основание чл. 206, ал. 2, изр. 3 от ДОПК. Точка 6 на чл. 168 от ДОПК се отнася до юридическото лице, обявено в несъстоятелност, като не се уточнява дали то продължава да бъде вписано в съответния публичен регистър или е заличено. Съгласно чл. 734, ал. 2 от ТЗ на заключителното събрание на кредиторите се приема окончателната сметка за разпределение и за останалите неплатени вземания и се взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността. Търговският закон свързва приключването на производството по несъстоятелност именно с "разпределението на постъпленията", т.е. с изплащане на задълженията и изчерпване на масата на несъстоятелността, в който случай чл. 735 от ТЗ предвижда прекратяване на производството с решение на съда, с което се постановява също заличаване на търговеца от търговския регистър. В края на чл. 735, ал. 2 от ТЗ е допълнено, че заличаване не се постановява ако не са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество, но очевидно се имат предвид кредиторите и имуществото на несъстоятелността, а не кредиторите на имущества по чл. 193 от ДОПК, върху които за обезпечаване на публични вземания преди откриване на производството по несъстоятелност са наложени запори и възбрани, които съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Следователно чл. 168, т. 6 от ДОПК има предвид общия случай на производство по несъстоятелност, открито по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, при който се извършва осребряване на имуществото и разпределение на постъпленията, при което производство търговецът се заличава от търговския регистър след разпределяне на постъпленията от осребреното имущество. Следователно в този общ случай ДОПК е предвидил, че заличаването на търговеца от регистъра не погасява публичното му задължение, а то се поема от третото задължено лице.

В настоящия случай е обявена неплатежоспособността, "ТЕХНОМЕР" АД е обявен в несъстоятелност и производството по делото е прекратено с Решение на Окръжен съд Пазарджик № 21/24.03.2006 г., издадено на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ поради недостатъчност на наличното имущество за покриване на разноските от производството по несъстоятелност. В този случай Търговският закон не е предвидил едновременно заличаване на дружеството от търговския регистър, поради което съдът е направил това с ново решение, издадено на основание чл. 489, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 237, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл противно на правната логика би било тълкуването, че в настоящия случай на заличаване на търговеца с отделно съдебно решение, породено единствено от обстоятелството, че имуществото му е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, публичното вземане се погасява, докато в случая на заличаването му след изчерпване на масата на несъстоятелността то се запазва, като се поема от трето задължено лице. Напротив - към настоящия казус въз основа на аргумента за по - силното основание е приложим именно чл. 168, т. 6 от ДОПК, т.е. поемане на задължението от солидарния длъжник "МВ ЯНТРА" АД.

Дължимостта на публичното вземане и след заличаване на първоначалния длъжник в производството по несъстоятелност проличава и при сравнителното тълкуване на разпоредбата на чл. 168, т. 6 от ДОПК с разпоредбите на т. 7 и т. 5 на същия член: Хипотезата на т. 7 засяга също случай със заличаване на юридическо лице, но след прекратяване с производство по ликвидация, като отново диспозицията гласи, че не се погасява задължението, ако други лица отговарят за него. Следователно законът допуска юридическото лице да бъде заличено, т.е. да престане да съществува в правния мир и въпреки това публичното му задължение да не е погасено, а за него да отговарят единствено задължени трети лица. Изводът се подкрепя и от хипотезата на т. 5 на същия член уреждаща случая със смърт на длъжник - физическо лице. Разрешението е аналогично - публичното вземане не се погасява, а за него продължават да отговарят наследниците или други задължени лица, въпреки че основният длъжник е престанал да съществува. Следователно ДОПК не свързва съществуването на задължението със съществуването на длъжника, в случаите, в които други лица отговарят за задължението, какъвто е настоящия.

Предвид горното съдът намира, че обжалваното Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 9-35065 от 19.06.2006 г. е издадено при спазване на материалния закон.

Спазени са и останалите законови изисквания при издаването на обжалвания административен акт, както следва: Териториалният директор на НАП Пазарджик, издал Решение № 9-35065 от 19.06.2006 г. е именно компетентният да издава такива решения орган съгласно, чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Спазени са производствените правила и формата при издаването на административния акт, а именно - издаден е под формата на митивирано писмено решение и в законоустановения 14-дневен срок от подаване на жалбата против постановлението на публичния изпълнител. Издаден е в съответствие с целта на закона при условията на обвързана компетентност.

Следователно обжалваният административният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него - неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена от съда.

Съдът намира за основателна претенцията на ответника да бъде осъден жалбоподателя да му заплати разноски по делото, представляващи възнаграждение за представляващия ги по делото юрисконсулт. Възнаграждението, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 5 от ГПК и с § 2 от ДОПК следва да бъде в размер на минималното възнаграждение за един адвокат за защита по административни дела. С оглед на материалния интерес, който е в размер на запорираното вземане на "ТЕХНОМЕР" АД към "МВ ЯНТРА" АД, т.е. - 478 940 лв. - съдът следва да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 918 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "МВ Янтра" АД против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 9-35065 от 19.06.2006 г., издадено от териториалния директор на Териториална дирекция на НАП Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх. № 35065 от 05.06.2006 г. на публичен изпълнител при същата териториална дирекция.

ОСЪЖДА "МВ Янтра" АД да заплати на Териториална дирекция на НАП Пазарджик разноски по делото в размер на 9 918 лв. /девет хиляди деветстотин и осемнадесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/