РЕШЕНИЕ №4

гр. Пазарджик. 07.01.2008г.
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Административен съд - Пазарджик - VII - административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

при секретар                Тодорка Стойнова                                           и с участието

на прокурора                                                                          изслуша докладваното

от съдия                       ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 659 по описа на съда за 2007г.

Производството е по реда на чл. 118. ал. 1 от КСО.

Производството е образувано по жалбата на Д.И.Я. от с. Фотиново, общ. Батак против мотивирано решение № К-2045 от 30.10.2007 г. на Директора на РУСО гр. Пазарджик, с което са потвърдени разпореждане № 1066 от 27.08.2007 г. и разпореждане № 1067 от 27.08.2007 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица, с които съответно е отменено разпореждане № 1737 от 29.12.2005 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, и е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 01.12.2005 г. до 31.10.2006 г. в размер на 1740/хиляда седемстотин и четиридесет/ лева - главница и 486.96/четиристотин осемдесет и шест лева и 96 стотинки/лева - лихва, начислена до датата на издаване на разпореждането.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и несправедливо, тъй като сумата е получена добросъвестно. По изложени съображения моли съда да се уважи жалбата, като отмени обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания. Сочи доказателства в своя подкрепа. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директора на РУСО гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди. че постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено е с фактическата обстановка и нормативната уредба. Не представя доказателства.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 124-02-203 от 28.12.2005 г. жалбоподателя е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като към него е приложил следните документи: Заповед № 0218 от 01.12.2005 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, справка-декларация № 4612 от 06.12.2005 г..' служебна бележка № 1314 от 08.12.2005 г. за регистрация в ДБТ. документ за стаж - трудова книжка № 92 от 03.03.1967 г. и саморъчно подписана декларация по образец от 28.12.2005 г.. в която е декларирал включително обстоятелството, че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 1737 от 29.12.2005 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при РУСО -гр. Пазарджик и на основание чл. 54а. ал. 1, във връзка с чл. 546. ал. 1 и чл. 54в. ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателя за периода от 01.12.2005 г. до 31.10.2006 г. в размер па 140.00 лева месечно.

Установи се по делото, видно от писмо № К-826 от 09.08.2007 г. на Началника на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Пазарджик, че жалбоподателя е придобил право на пенсия от 20.05.2005 г. С Разпореждане № 4504283481 от 30.07.2007 г. на пенсионния орган на същия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4. ал. 1 от ПЗР на КСО , в размер на 142.79 лева. считано от датата на подаване на заявлението -15.05.2007 г. В резултат на това ръководителят на осигуряването за безработица при РУСО - Пазарджик с Разпореждане № 1066 от 27.08.2007 г. е отменил разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица. С последващо разпореждане № 1067 от 27.08.2007 г. е разпоредил жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за безработица за горепосочения период в размер на 1740 лева главница и 486.96 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, както и лихвата до окончателното погасяване на задължението. Това разпореждане е обжалвано пред Директора на РУСО - Пазарджик, който при условията на чл. 117. ал. 3 от КСО се произнесъл по жалбата, като е потвърдил обжалваните разпореждания с мотивирано решение № К-2045 от 30.10.2007 г. В мотивираното решение са изложени съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като при подаване на заявлението за получаване обезщетение за безработица жалбоподателят в декларация е посочил в декларация, че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок. поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е мотивирано решение № К-2045 от 30.10.2007 г. на Директора на РУСО гр. Пазарджик, постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО. т. е. актът е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност, при спазване на изискуемата форма и без да се установи съществено  нарушение  на  процесуалните  правила  при  издаването  му. Същият обаче е неправилен, като противоречащ на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 54а. ал. 1. т. 2 от КСО. в редакцията му към (ДВ. бр. 115/2004 г.). право на парично обезщетение за безработица имат определени категории осигурени лица. при условие, че не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.

От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 20.05.2005 г.. като същата му е отпусната с разпореждане считано от 15.05.2007 г.. когато е подал заявление за пенсиониране. Тези обстоятелства не са спорни по делото.

Освен това с протоколно определение от 17.12.2007 г. на основание чл. 109, ал. 4 от ГПК. във връзка с чл. 144 от АПК съда е приел за безспорно установено и отделено от спорното обстоятелството, че жалбоподателят е получил пълния размер на отпуснатото му обезщетение за безработица в размер на 140.00 лв. месечно за периода от 01.12.2005 г. до 31.10.2006 г. включително, като същото не се нуждае от доказване. С оглед действащата към момента законодателна уредба и факта, че към този момент за него вече е било възникнало право на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то обезщетение за безработица не му е било дължимо.

Единственият спорен по делото въпрос е дали обезщетението е получавано добросъвестно или не. тъй като добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, на основание чл. 114. ал. 2 от КСО. Ето защо следва да се прецени наличието на предпоставките по чл. 114. ал. 1 от КСО за възстановяване на получените суми. В разпоредбата на чл. 114. ал. 1 от КСО. е употребен термина "недобросъвестно", като изрично е предвидено от законодателят, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата. По делото обаче липсват доказателства в тази насока. Установи се. че жалбоподателят не е знаел и дори не е предполагал, че по реда на § 4. ал. 1 от ПЗР на КСО е придобил право на пенсия още към 20.05.2005 г.. както и. че не е съзнавал, че няма право на обезщетение.

Към заявлението си за отпускане на обезщетение за безработица жалбоподателят е приложил всички документи, изискуеми съгласно чл. 1. ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица и действащата към момента редакция. Вземайки решение за отпускане на обезщетението за безработица, административният орган е бил длъжен, въз основа на представените доказателства, да направи своя правилна преценка относно въпроса придобило ли е лицето право на пенсия или не. защото това е било едно от условията за основателност на направеното искане за отпускане на обезщетение за безработица по смисъла на чл. 54а. ал. 1. т. 2 от КСО. Това негово бездействие не може да бъде вменявано в тежест на жалбоподателя.

Не се доказа жалбоподателят умишлено да е укривал осигурителен стаж или доходи, както и съзнателно да е декларират неверни данни в декларация. Самият административен орган е достигнат до информацията, че лицето е придобило право на пенсия на 20.05.2005 г.. едва по сигнал на пенсионния орган с писмо от 09.08.2007 г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че след като е преценил молбата за отпускане на парично обезщетение за безработица съобразно действащото законодателство и я е приел за основателна за съответния период, административният орган е издал акт. който като влязъл в законна сила. е бил основание за изплащане на обезщетението. Изплатените въз основа на него суми се явяват добросъвестно получени от жалбоподателя и не подлежат на връщане.

При този изход на делото и на основание чл. 143. ал. 3 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева, поискани в съдебно заседание и реатно заплатени, видно от представеното адвокатско пълномощно.

С оглед гореизложеното, съдът намира мотивирано решение № К-2045 от 30.10.2007 г. на Директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърдените с него разпореждания № 1066 от 27.08.2007 г. и № 1067 от 27.08.2007 г. на ръководителя на осигуряване за безработица, са издадени в противоречие с материалния закон и подлежащи на отмяна, поради което и на основание чл. 172. ал. 2 от АПК . във вр. с чл. 118. ат. 2 от КСО .

       РЕШИ:

ОТМЕНЯ мотивирано решение № К-2045 от 30.10.2007 г. на Директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърдените с него разпореждания № 1066 от 27.08.2007 г. и № 1067 от 27.08.2007 г. на ръководителя на осигуряване за безработица.

ОСЪЖДА Директора на РУСО гр. Пазарджик да заплати на Д. И. Я. от с. Фотиново. общ. Батак направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Резултат от ВКС/ВАС: Оставя в сила решението С №6147/27.05.2008 г.

СЪДИЯ:/п/