|
РЕШЕНИЕ №66 гр. Пазарджик, 02.07. 2007 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административен съд-Пазарджик, II състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и седма година в състав: СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретаря Янка Вукева, като разгледа а.х. дело № 67 по описа на съда за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по постъпила жалба от С.М.М. от гр. Пазарджик против Решение № 4 от 23.02.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 6105123466/24.01.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В жалбата и в становището на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Л., взето в откритото съдебно заседание по делото на 18.06.2007 г., се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно. Това твърдение е основано на обстоятелството, че както в самото решение, така и в потвърденото с него разпореждане неправилно е прието, че относно жалбоподателя не е налице законоустановеното условие да има най-малко 10 години осигурителен стаж, придобит по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Претендира се, че положеният през периода 01.10.1985 г. до 01.11.1991 г. и от 01.01.1994 г. до 04.05.1998 г. труд като началник строителен обект-подземен и организатор на строителен обект-подземен в "Енергомонтаж-ВЕЦ" АД-с. Сестримо е от първа категория по чл. 104, ал. 3 от КСО, поради обстоятелството, че изпълняваните от него функции са съвпадали с функциите на началник участък, работата му е била свързана пряко с изпълнението на строително-монтажните работи под земята с подземна заетост над 70 % от работното време и с пряко участие в монтажните работи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение и да върне преписката с указания за решаване по същество. Претендира се присъждането на съдебни и деловодни разноски. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното Решение № 4 от 23.02.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик, е оставена без уважение жалбата на С. М. М. против разпореждане № 6105123466/24.01.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липсата на 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. По делото е безспорно установено, че за периода 01.10.1985 г. до 01.11.1991 г. и от 01.01.1994 г. до 04.05.1998 г. Михайлов е полагал труд като началник строителен обект-подземен и организатор на строителен обект-подземен в "Енергомонтаж-ВЕЦ" АД-с. Сестримо. От удостоверение № 167/23.11.2006 г. на същото дружество и ол приетата по делото и неоспорена от страните съдебно - икономическа експертиза се установява, че работното му място е било "ПАВЕЦ Чаира". със заетост над 70% 07 работното време в тунела и пряко участие в монтажните дейности. Касае се до хидротехнически обект в тунелно подземно строителство, признат за силикозоопасен и при наличието на йонизираща среда. Според заключението на експертизата, длъжностните характеристики са предадени в архива на Технологичен комбинат "Енергомонтаж"-София /стр. 3 от експертното заключение/, което обединение вече не съществува /стр. 2 от експертното заключение/. Съхранени са изплащателните ведомости, от които се взети данните за пенсиониране и относно обстоятелството за каква категория труд е осигуряван същият. Посочено е изрично, че съгласно ведомостите,заеманите от жалбоподателя длъжности - "началник строителен обект'' и "организатор на строителен обект", попадат в категорията на инженерно-техническите работници, а не към категорията на ръководния персонал, където е записана длъжността "началник на група строителни обекти". Обстоятелството, че М. е работил през посочения период при пряко участие в монтажните дейности, се потвърждават и от снетите в съдебното заседание на 04.06.2007 г. свидетелски показания. Действително в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО са посочени работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително. Но в конкретния случай е установено, че жалбоподателят по същество е бил с длъжностна характеристика на началник участък, тъй като в структурата на "Енергомонтаж-ВЕЦ" АД няма длъжност началник участък. Същият е записан в отчетите на дружеството с код 1223-инженерно-технически специалист по производствена дейност в строителството. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява, като определящи са характера и условията на труд. Това е ясно изразената воля на законодателя. Характерът на положения от М. труд през периода 01.10.1985 г. до 01.11.1991 г. и от 01.01.1994 г. до 04.05.1998 г. съответства на изискванията на т. 4 в от 40 ПМС от 23.08.1968 г., според който текст труда на работници и инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник (обект) е от 1-ва категория. Съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране от първа категория е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство. В конкретния случай лицето е изпълнявало задълженията на началник смяна -подземен. А това е съществено с оглед критериите на чл. 104, ал. 1 КСО, според който определящи са характера и условията на труд. Следователно в йерархично отношение жалбоподателят отговаря на изискванията на чл. 104, ал. 3 КСО и на чл. 1, т. 1 от НКТП и осигурителния му стаж за този период следва да се зачита, като една година осигурителен стаж се равнява на три години осигурителен стаж от трета категория. По същество ответникът не оспорва, че положеният труд е от 1-ва категория. Тезата на РУ "Социално осигуряване" гр. Пазарджик е обвързана с аргумента, че изпълняваните от жалбоподателя длъжности като "организатор на строителен обект" и "началник на строителен обект-подземен", са различни по характер и вредност от "началник участък". Подобна теза не кореспондира със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото. Отях безспорно се установи, че жалбоподателят действително е участвал в преките монтажни работи под земята и е получавал добавки за високопланински, за силикозни и за йонизиращи /радиоактивни/ условия на труд. Разлики в длъжностните характеристики е невъзможно да бъдат установени към настоящия момент поради закриването на Технологичен комбинат "Енергомонтаж"-София. в чийто архив са изпратени те. Липсата на документацията за обектите, на които лицето е работило не е по негова вина и не може вследствие на това то да понесе неблагоприятни правни последици. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за установено, че през периода 01.10.1985 г. до 01.11.1991 г. и от 01.01.1994 г. до 04.05.1998 г. жалбоподателят е работил като организатор на строителен обект и началник строителен обект -подземен, но е изпълнявал работни функиции на началник участък. Работното му място е било "ПАВЕЦ Чаира", със заетост 70% от работното време в тунела и пряко участие в строително-монтажните дейности. С оглед характера и организацията на работата в тунелното строителство конкретните подобекти, на които е работил жалбоподателят по същество съвпадат със структурата на отделни участъци т. е. на лице е участъкова структура на управление на отделните подобекти, включени в обект "Чаира" и обект "Белмекен" и това, че те са наименовани като подобекти, но с характеристики и структура като на участъци ги прави несъмнено обекти в тунелното строителство с участъкова структура. Характера на положения труд съответства на изискванията на т. 4 В от ПМС № 40 от 23.08.1968 г. Същият е роден на 12.05.1961 г. и отговаря на изискването за навършени 45 години към момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Прекратяването на трудовия договор е от 25.09.2006 г., на основание чл. 328. ал. 1. т. 2 КТ. Лицето има изискващите се 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Налице е хипотезата на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложеното дотук води до извода за незаконосъобразност на Мотивирано решение № 4 от 23.02.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик и оставеното с него в сила разпореждане № 6105123466/24.01.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Същите следва да бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на РУ "Социално осигуряване" - Пазарджик за ново произнасяне по заявлението на лицето за пенсиониране при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените и надлежно претендирани, деловодни разноски в размер на 301 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ Мотивирано решение № 4 от 23.02.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик и оставеното с него в сила разпореждане № 6105123466/24.01.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на С. М. М. от гр. Пазарджик е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ВРЪЩА административната преписка по заявление за пенсиониране вх. № 403/09.01.2007 г. на РУ "Социално осигуряване" - Пазарджик за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване"-Пазарджик да заплати на С. М. М. от гр. Пазарджик направените деловодни разноски в размер на 301 лева. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България СЪДИЯ:/П/ |