РЕШЕНИЕ№56

29.06.2007 г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесети юни две хиляди и седма година в състав:

Председател: Георги Видев

при секретаря Димитрина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 98, по описа на съда за 2007 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Г. Д. Г. от гр. Пазарджик против Заповед № ДК-09-12/05.03.2007 г., издадена от Началник сектор "Строителен контрол" при РДНСК - Пазарджик, с която е забранено ползването и достъпа до масивен гараж, находящ се в УПИ II-1981, в кв. 48 по плана на гр. Пазарджик, собственост на жалбоподателя и с която е наредено да бъде прекъснато захранването с вода и електрическа енергия и е разпоредено поставянето на сигнални ленти, носещи удостоверителните знаци на ДНСК.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалваната заповед като сочи доводи за нарушение на материалния закон при издаването и. По — конкретно счита, че съгласно уредбата по ЗТСУ, действаща към момента на построяването на гаража за такива обекти не се изисква въвеждане в експлоатация и тъй като това е основанието за издаването на заповедта то тя е издадена незаконосъобразно.

Процесуалният представител на ответника Дирекция за национален строителен контрол подържа становището, че жалбата е неоснователна, а Заповед № ДК-09-12/05.03.2007 г. е законосъобразна. Не съществуват одобрени строителни книжа за построяването на гаража, следователно той е незаконен, поради което заповедта, с която е забранено ползването и достъпът до него е законосъобразна.

Заинтересованата страна А. А. Г. счита, че административният акт е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

След като прецени събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Процесният гараж е построен през 1992 г. от предишният му собственик А. В. И., обстоятелство, което е видно от нотариално заверената декларация направена от двама съседи на имота – М. С. С. и Н. З. С.. Тази декларация е документ от административната преписка и като такъв е приета като доказателство по делото. Гаражът е построен върху УПИ II-1981, в кв. 48 по плана на гр. Пазарджик - частна държавна собственост, който УПИ впоследствие е отписан от актовите книги със Заповед № 483/02.12.2002 г. на Пазарджишкия областен управител и от 02.03.2004 г., както и понастоящем е собственост на заинтересованата страна А. А. Г. Жалбоподателят е станал собственик на гаража, като го е придобил от предишния му собственик с постановление за възлагането му, издадено от съдия изпълнител при Районен съд Пазарджик, по изпълнително дело № 1126/2002 г. Гаражът е построен при липсата на строителни книжа. За това обстоятелство са издадени два констативни акта: Констативен акт от 04.07.2006 г. от служители на Община Пазарджик и № 126/11.08.2006 г. от инспектори при РДНСК Пазарджик. Незаконността на строежа се потвърждава и от заключението на вещото лице, а се признава и от жалбоподателя във възражението му до кмета на община Пазарджик с № 44-А-373/10.07.2006г.

С обжалваната заповед на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 от ЗУТ се забранява ползването и достъпа до гаража, като в обстоятелствената и част се твърди, че същият е незаконно построен, а като правно основание за издаването и се сочи, нарушаването от жалбоподателя на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, т.е. че ползва гаража преди въвеждането му в експлоатация.

При така изяснената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

За да бъдат забранени ползването или достъпа до строежи, включително чрез прекъсването на електрическото и водното захранване и поставянето на сигнални ленти, хипотезите на чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 предвиждат наличието на две алтернативни предпоставки — обектите да не са въведени в експлоатация или да се ползват не по предназначението си, съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. В настоящия случай не е изпълнена нито едната от тях предвид следното:

Действително строежът е построен при липсата на издадени строителни книжа, от които да е видно неговото предназначение. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице обаче е видно, че строежът представлява един гараж с две гаражни клетки. По делото не е установено, нито се твърди от ответника строежът да се ползва с друго предназначение освен като гараж. Следователно от самото обстоятелство, че липсват строителни книжа не може да се направи изводът, че гаражът се ползва "не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация".

По отношение на процедурата по въвеждане в експлоатация следва да се прилага нормативният режим, действащ към момента на построяването на гаража, доколкото не му е придадена обратна сила, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА. ЗУТ не придава обратна сила на уредбата за въвеждането на строежите в експлоатация, следователно приложим е действащия през 1992 г. ЗТСУ. Съгласно тогава действащата ал. 5 на чл. 164 от ЗТСУ не подлежат на въвеждане в действие надземни гаражи за лични моторни превозни средства. Видно от доказателствата, приети по делото процесният строеж е именно такъв. Следователно към момента на построяването си гаражът не е подлежал на въвеждане в действие, което е аналогично на понятието въвеждане в експлоатация, използвано в ЗУТ. А след като не е съществувало задължение за въвеждането му в действие (експлоатация) то е незаконосъобразно да се забранява ползването му, поради това, че не е въведен в експлоатация.

Следователно не са изпълнени предпоставките предвидени в чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ за издаването на административния акт, т.е. той е издаден в противоречие с материалноправни законови разпоредби.

Установеното обстоятелство, че гаражът е построен при липсата на изискуемите от закона строителни книжа само по себе си не овластява органите на ДНСК да забранят ползването и достъпа до него, тъй като както се изясни по - горе предпоставките за налагането на тези ограничителни мерки са други и в случая те не са изпълнени. Органите на строителния контрол разполагат с други правни способи за премахване на последиците от незаконния строеж.

Следователно подадената жалба е основателна, тъй като обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, чиито размер е както следва: 10 лв. държавна такса и 1 лв. банков превод, както и 70 лв. за вещо лице и 1 лв. банков превод, т.е. общо в размер на 82 лв.

Предвид гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № ДК-09-12/05.03.2007 г., издадена от Началник сектор "Строителен контрол" при РДНСК - Пазарджик, с която е забранено ползването и достъпа до масивен гараж, находящ се в УПИ II-1981, в кв. 48 по плана на гр. Пазарджик, собственост на Г. Д. Г. от гр. Пазарджик и с която е наредено да бъде прекъснато захранването с вода и електрическа енергия и е разпоредено поставянето на сигнални ленти, носещи удостоверителните знаци на ДНСК.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Г. Д. Г. разноски по делото в размер на 82 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  / П /

На основание чл. 216 във вр. с чл. 158, т.3 АПК оставя без разглеждане касационната жалба – ВАС – София, второ отделение.