Р Е Ш Е Н И Е

№ 450 / 20.11.2008г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, в публично заседание, на единадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Д.Р.

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело № 129 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Б.П.М. ***, срещу Заповеди № 1125 от 17.12.2007г. и № 1126 от 17.12.2007г. на Кмета на Община Батак, с първата от които е одобрено попълване на кадастралната основа по плана на гр. Батак с ПИ с пл. № 1631 в кв.2 и ПИ с пл. № 2339 в кв.2 и вписването им в имотния регистър, а с втората е одобрено попълване на кадастралната основа по плана на гр. Батак с ПИ с пл.№ 1632 в кв.2 и ПИ с пл. 2340 в кв.2 и вписването им имотния регистър.

В жалбата и в допълнителната молба, от съда се иска оспорваните заповеди да бъдат отменени, като незаконосъобразни, тъй като с тях е одобрено попълване на кадастралната карта на гр. Батак с имоти, които представляват само част от площта на имотите, собствеността, върху които е възстановена с решение на Окръжен съд – гр. Пазарджик от 01.04.1996г., постановено по гр.дело № 1484/1994г. В проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващата, чрез адвокат В. подържа жалбата.

Ответникът по оспорването, в лицето на Кмета на Община Батак, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Конституираните по делото заинтересованите страни, не се явяват, при даване ход на делото, не изпращат представители и не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна П.В., се представлява, от назначения по реда на ЗПП, пълномощник – адвокат Г., който намира жалбата за основателна и моли оспорените актове да бъдат отменени.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Между страните не се спори, че със заповеди № 280 и № 282 от 13.10.1998г., на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет Батак, са отчуждени на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ /отм./, имоти с пл. № 1521 и № 1525, в кв.2 по плана на гр. Батак, собственост на Ц.Г., Е.Л. и Б.М., като отчуждаването е извършено за жилищен комплекс.

С решение от 01.04.1996г., постановено по гр. дело № 1484/1994г., Окръжен съд – гр. Пазарджик е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Община Батак да бъде отменено отчуждаването на имоти пл. номера 1525 и 1521, в кв.2 по плана на гр. Батак и е отменил отчуждаването, извършено със заповеди № 280 и № 282, извършено за строителството на жилищен комплекс.

Със съобщение № 08-07-41/01.06.1994г. Б.М. е уведомена, че със заповед № 78/25.06.1994г. е одобрено изменение на кадастралната основа /попълване с жилищни сгради и възстановени имоти/ и изменението на регулацията и застроителните петна.

На 28.12.1996г., Б.М., Е.Л. и Ц.Г. са отправили искане до кмета на Община Батак, да бъде направено частично изменение на плана, като за имотите им, възстановени с решението на Окръжния съд – Пазарджик, бъдат отредени 3 парцела.

Със заповеди № 15 и № 17 от 25.01.1999г., Кметът на Община Батак е възстановил собствеността върху част от имот пл. № 1525 - стар/нов пл. № 1631/, в кв.8 по плана от 1990г./ с площ от 313 кв.м., попадащи в парцел ХХІІ-1631, в кв.8, собствеността върху част от имот пл. № 1525 - стар/нов пл. № 1631/, в кв.8 по плана от 1990г./ с площ от 190 кв.м., попадащи в парцел ХХІІ-1632, в кв.8, част от имот пл. № 1521 - стар/нов пл. № 1632, в кв.8 по плана от 1990г./ с площ от 137 кв.м., попадащи в парцел ХVІІ-1632, в кв.8 и част от имот пл. № 1521 - стар/нов пл. № 1632, в кв.8/ с площ от 186 кв.м., попадащи в парцел ХХVІ - „Озеленяване”, на наследниците на П. Г. Х. Със посочените актове е разпоредено и възстановяване на получените като обезщетение суми. Видно от квитанции № 63 и № 64 от 23.02.1999г., издадени от Община Пазарджик, Б.М. е внесла сумите от 1540 лева и 939 лева в общината.

С молба от 16.09.1999г. Б.М., Е.Л. и Ц.Г., са направили искане до кмета на общината, изготвяне на оценителен протокол за придаваемо място по регулация към парцел ХV – 1632, в кв.8 по плана на гр. Батак.

На 18.10.2007г. Б.М. е подала молба до Кмета на Община Батак за попълване на кадастъра с имот УПИ ХV-1631,в кв.2 по плана на гр. Батак. Същото искане е подадено от оспорващата и по отношение на имоти УПИ ХV-1632 и УПИ ХVІІ-1632, в кв.8 по плана на гр. Батак.

От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Б.М., Е.Л. и Ц.Г. са наследници на П. Г.Х..

На 10.03.2008г., служители от общинска администрация при Община Батак, са съставили акт за непълноти и грешки № 24 в одобрен, със заповед № 46 от 1990г., кадастрален план. В документа е отразено, че съществуващите на място граници на поземлен имот № 1631 са материализирани на място с път. Не е посочено непълнотите и грешките кой имот засягат. Съществуващите на място граници са заснети и нанесени в скица към акта с кафяв цвят и е указано, че новозаснетият имот, следва да се запише на наследниците на П. Г. Х. Актът е подписан на място от собственика, като в него не е отразено за тези действия да са уведомявани други заинтересовани лица.

На 07.12.2007г. е съставен акт за непълноти и грешки № 27 в одобрен, със заповед № 46 от 1990г., кадастрален план. Посочено е, че непълнотите и грешките засягат имоти пл. № 1743 и пл.№ 1744 и че съществуващите на място граници на поземлен имот № 1632 не са отразени, като е посочено, че на място са материализирани с асфалтов път. Границите са заснети и нанесени в скица към акта с кафяв цвят и е указано, че новозаснетия имот, следва да се запише на наследниците на П. Г. Х. Актът е подписан на място от собственика, като в него не е отразено за тези действия да са уведомявани други заинтересовани лица.

Видно от приетото по делото писмо от службата по Геодезия, картография и кадастър – гр. Пазарджик, изх. 13-11-5/1/ от 17.09.2008г., не са одобрявани кадастрална карта и кадастрални регистри, на основание чл.49, ал.1 или по ПЗР от ЗКИР, за град Батак.

Със заповед № 46 от 25.04.1994г. на Кмета на Община Батак е одобрено попълването на кадастралната основа новоизградени жилища и възстановени имоти на собственици в кв.2,3,4,5 и 8 по плана на гр. Батак.

Със заповед № 78 от 08.02.1990г. на Председателя на ИК на ОНС – Батак е одобрен застроителния, кадастралния и регулационния план на гр. Батак.

Със заповед № 216 от 28.08.1989г. на Председателя на ИК на ОНС – Батак е отстъпено възмездно право на строеж върху държавен имот – парцел ХХІ, кв.2 на Г.К.Б..

Със заповед № 456 от 27.12.1990г. на Председателя на ИК на ОНС – Батак е отстъпено възмездно право на строеж върху държавен имот – парцел ХVІІІ, кв.2 на И. П. Ч..

Със заповед № 216 от 28.08.1989г. на Председателя на ИК на ОНС – Батак е отстъпено възмездно право на строеж върху държавен имот – парцел ХХ, кв.2 на К. Т. Д..

Във връзка с направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, съдът е допуснал такава, изслушал е заключението, което не е оспорено от страните и го е приел.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Видно от писмо рег. № 11-00-48 от 04.04.2008г. на кмета на Община Батак, процесните заповеди не са изпращани по пощата на оспорващата, а същата се е запознала с тях на място в сградата на общината, като уведомяването е удостоверено с подпис върху съобщение № 08-07-12 от 09.01.2008г. и съобщение № 08-07-12 от 09.01.2008г. Съдът, на основание чл.176, ал.1 от ГПК, е поставил на оспорващата въпроси, в хода на проведеното на 07.05.2008г. съдебно заседание, относно това, по какъв начин и са били съобщени двата акта. Същата отговори, че нейната снаха Д. М. се е подписала на съобщенията и е донесла в къщи заповедите, като относно датата, на която е станало това тя не може да си спомни. Това обстоятелство не е оспорено от ответника, поради което следва да се приеме, че жалбата подадена чрез административния орган на 30.01.2008г. /рег. № 010-05/, е в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна, лице, чиито права и законни интереси са засегнати от акт, подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предвид на обстоятелството, че двата акта са издадени при една и съща фактическа обстановка, въпросите за тяхната законосъобразност, следва да се разгледат едновременно.

Съгласно разпоредбата на § 4, т.2 от ЗКИР, до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри, кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър и Закон за териториално и селищно устройство, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения, които се одобряват със заповед на кмета на общината.

Административното производство по издаването на оспорените актове, пред Кмета на Община Батак е започнало по инициатива на Б. Г. М.. Органът правилно е определил, че в случая е компетентен да се произнесе по направеното искане за попълване на кадастралната карта, съгласно разпоредбата на §4, т.2 от ЗКИР, но същият не е провел производството, по предвидения в закона ред. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 и ал.3 от НАРЕДБА № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, наричана по-надолу Наредбата, скицата проект за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа скицата на имота и линията, указваща поправеното местоположение на границата на поземления имот или очертанието на сградата или допълнените граница или сграда и идентификаторите им, като скицата проект е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки. Актът се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. При неподписване на акта от заинтересуваното лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и службата по кадастъра издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри, за което уведомява заявителя. В разглеждания случай, няма никакви данни, да са уведомявани заинтересованите страни, които според § 5, ал.10 от Наредбата са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението на кадастралния план. Видно от приетото по делото заключение на СТЕ и заповедите на Председателя на изпълнителния комитет на ОНС – Батак, преди приемането на реституционните закони и преди постановяването на решението на Окръжен съд – гр. Пазарджик, на определени лица са учредени ограничени вещни права – възмездно право на строеж върху държавана земя. Вещото лице сочи, че имот пл.№1631 не е обозначен на място с ограда или други трайни знаци. Части от имота, попълнен в плана със заповед №78/1994г., попадат в: парцели ХV-1632, ХVІІ-1632, ХХІІ-1631 в кв.2 - незастроени и в парцел XVI-общ. в кв.8 – незастроен. В тях не е реализирано мероприятието, за което са отредени с действащия план - индивидуално жилищно строителство. Части от имота попадат в застроени парцели: ХХІІІ-общински и в ХХІ-общински, в който е отстъпено право на строеж на Г.К.Б., със заповед на кмета на общината №216/28.08.1989г. и в парцел І-общ в кв.8, в който е отстъпено право на строеж на В. С. Н. Части от имота попадат в улици, които са реализирани. По отношение на имот пл.№1632, е направен изводът, че същият не е обозначен на място с ограда или други трайни знаци. Части от имота, попълнен в плана със заповед №78/1994г., попада в: парцели ХV-1632, ХVІІ-1632, ХІХ-общ., преотреден за имот пл.№908, със същата заповед, ХХVІ - Озеленяване в кв.2, в които също не е реализирано мероприятието, за което са отредени с действащия план - индивидуално жилищно строителство и озеленяване. Части от имота попадат в застроени парцели: ХVІІІ-общ., в който е отстъпено право на строеж на И. П. Ч., със заповед на кмета на общината №456/27.12. 1990 г и в ХХ-общ., в който е отстъпено право на строеж на К. Т. Д., със заповед на кмета на общината №75/16.03.1989г. Части от имота попадат в улици, които са реализирани. В проведеното по делото открито заседание, експертът, доразвива своето заключение и сочи, че при издаването на заповедите за учредяване право на строеж, съответните парцели, върху които е следвало да се строи, са били общински по плана на гр. Батак от 1990г. и не са били предвидени за индивидуално застрояване с този план, тъй като цялото място е било предвидено за жилищен комплекс. Съдът кредитира изцяло заключението. Най-важният извод е, че върху части от имотите, които са възстановени с посоченото по-горе съдебно решение, е било учредено право на строеж на трети лица. През 1996г., очевидно Окръжният съд не е съобразил обстоятелството, че лицата, на които са учредени вещните права вече частично са реализирали строежите и на място още тогава са съществували улици, т.е. върху реституираните парцели е имало осъществени строителни мероприятия. Това е така, защото съгласно чл.2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, отмяна на отчуждаването могат да искат и лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила. В тази връзка, е ирелевантен довода на процесуалния представител на оспорващата, че заповедите, с които са учредени права на строеж са незаконосъобразни, тъй като тогава не имало „влязла в сила регулация” и по ЗРП се е предвиждало построяването на жилищен комплекс. Налице е фактическо строителство на сгради и улици, което не може да се бъде ингнорирано, като от това обстоятелство, следва, че в производството по издаването на оспорените актове, задължително е следвало да участват и тези лица, носители на вещни права в процесните имоти, още повече, че двете заповеди, след издаването им са, им били съобщени. Пренабрегвайки, задължителните законови разпоредби, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на издадените актове. В случая е неприложима разпоредбата на чл.62, ал.5 от Наредбата. Същата сочи, че акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Касае се за съдебно решение, с което се решава конкретен спор за материално право или за установяване на точни имотни граници. Решението на Окръжен съд – гр. Пазарджик не е от този вид. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.

Административният орган е провел производството съвсем формално. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1 от Наредбата, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по молба на заинтересуваното лице или на негов представител до началника на службата по кадастъра по местонахождение на имота и към молбата се прилагат посочените в ал.3 документи. Част от тези документи не се установява да са приложени към молбата. Въпреки това, същата е била разгледана от кмета на Община Батак.

В чл.59 от Наредбата, изрично е регламентиран редът, по който се извършва изменението на кадастралната карта. Съгласно разпоредбата на ал.1, т.3 това става въз основа на предоставените изходни материали и данни и/или на извършените геодезически измервания в случаите по чл. 57, т. 1, 3, 4 и 9, като се изработва скица-проект за изменение в кадастралната карта. В случая, административният орган е приел, че се касае за хипотезата на чл. 57, т.3, т.е. за отстраняване на непълноти и грешки. За да се извърши реално отстраняване на непълноти и грешки е необходимо да се установи, че са налице несъответствия в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на кадастралния план, спрямо действителното им състояние. Последното не е възможно да стане, без събиране на предвидените в Наредбата доказателства. При положение, че процесният имотът не е означен на място с трайни знаци, не е ясно как органът, без да са приложени материали и данни от геодезическите измервания - в цифров и графичен вид и скица-проект за изменение в кадастралната карта - в цифров и графичен вид, е съставил скиците-проекти по чл.62 от Наредбата. Тези пропуски представляват, нарушения на материалноправни разпоредби, опорочаващи оспорените актове.

Съдът намира, че оспорените актове не отговарят на изискванията, очертаващи законовия им статут. Тези изисквания са регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна. В разглеждания случай не е спазено общото изискване за излагане на точни и ясни мотиви. Административният орган е следвало, да изложи мотиви, защо нанесените парцели 1631 и 2339, от една страна и 1632 и 2340, от друга в графичната част на скиците, към актовете непълноти и грешки, не съответстват по площ и разположение на имоти с пл. № 1525, с площ 1243 кв.м. и № 1521, с площ от 1050 кв.м. в кв.2, по плана на гр.Батак от 1974г., съответно имоти пл.№ 1631 и № 1632, по плана от 1990г. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за издаването му. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган да упражнява предоставената му компетентност. На базата на изложените в акта мотиви ще се извърши съдебната проверка за законосъобразността му. В разглеждания случай, съдът не може да прецени, доколко попълването на кадастралната основа с имоти, с разположение и площ, различни от отчуждените и възстановени с решението на Окръжния съд, почива на действителни фактически основания и какви са материалноправните предпоставки за това, още повече, че както бе посочено по-горе, не са спазени изискванията, по които това следвало да бъде извършено. Липсата на форма на акта е абсолютно основание за отмяната му, защото предполага липса на юридически факт, който да породи упражненото от органа публично субективно право.

Предвид на гореизложените съображения, съдът намира, че процесните актове, са издадени от компетентен орган, на при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на изискуемата от закона форма, касаеща излагането на точни и ясни мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъдат отменени, като преписката следва да се върне на административния орган, за ново произнасяне, при спазване на дадените в настоящето решение указания.

В заключение, трябва да се отбележи, че съдът не следва да се произнася по искането в жалбата за възстановяването на правото на собственост на оспорващата върху конкретни изброени имоти, тъй като то не може да бъде предмет на производство пред административния съд. Такова искане не може да бъде отправяно и до органа, в рамките на производството по реда на § 4 от ПЗР на ЗКИР. В случай, че оспорващата претендира, че имотите й са с площ, по-голяма от нанесената е необходимо да докаже това пред гражданския съд, в рамките на едно производство по някоя от разпоредбите на раздел ІХ от Закона за собствеността. Предвид на посочените по-горе обстоятелства – реализирани улици и осъществено фактическо строителство, в отчуждените имоти, оспорващата по-скоро, следва да потърси правата си по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.

Платените държавни такси и направени разноски по производството и възнаграждението за един адвокат по делото, ако подателят на жалбата е имал такъв, следва, при отмяна на обжалвания административен акт, на основание чл.143 ал.1 АПК, да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразни Заповеди № 1125 от 17.12.2007г. и № 1126 от 17.12.2007г. на Кмета на Община Батак, с първата от които е одобрено попълване на кадастралната основа по плана на гр. Батак с ПИ с пл. № 1631 в кв.2 и ПИ с пл. № 2339 в кв.2 и вписването им в имотния регистър, а с втората е одобрено попълване на кадастралната основа по плана на гр. Батак с ПИ с пл.№ 1632 в кв.2 и ПИ с пл. 2340 в кв.2 и вписването им имотния регистър.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново разглеждане, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, в частта, в която е направено искане, за възстановяването на правото на собственост на оспорващата върху имоти: УПИ ХХІІ – 1631, УПИ ХVІІ – 1632 и УПИ ХV – 1632.

ПРЕКАРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 129 по описа на Административен съд – гр. Пазарджик за 2008г, в тази част.

ОСЪЖДА Община Батак, на основание чл.143 ал.1 от АПК, да заплати на Б.П.М.,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща платена държавна такса, 120 /сто и двадесет/ лева платено възнаграждение на вещото лице дало заключението по допусната СТЕ, 20 /двадесет/ лева, платена такса за призоваване, чрез ДВ и 200 /двадесет/ лева, платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република България - тричленен състав.

Административен Съдия: /П/