РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пазарджик, 13.05.2008г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Административен съд - Пазарджик - IX състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К.

при секретар Я.В. разгледа докладваното

от съдия С. К.

административно дело № 2 по описа на съда за 2008г.

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба на П. Ф. 3. от гр.В., ул. " №  против Заповед № ДК-02-ПЗ-31/11.12.2007г. на Началника на РДНСК -Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна едноетажна стопанска сграда - склад за дърва", изпълнен в съсобствен УПИ 1-2789, кв.160 - на дворищно регулационната линия с УПИ ХХ-2790, кв.160 и по плана на гр.В..

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на заповедта, поради което се моли да бъде отменена. Твърди се, че не е изследвана възможността за узаконяване на постройката, евентуално статута й на търпима сграда по смисъла на ЗУТ. В допълнителна молба към жалбата се изказва недоволство срещу категоризацията на сградата като нов строеж, като жалбоподателката счита, че е извършила преустройство на стара сграда. В съдебно заседание П. Ф. 3., редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Ответникът РДНСК - Пазарджик, редовно призован се представлява от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява становище за законосъобразност на обжалваната заповед.

Заинтересованите страни - Е. Г. П., Г. П. П. и К. Ф. П., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна К.К. П. се представлява от адвокат Б., която оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира за присъждане на разноските, сторени от доверителя й.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Административното производство по чл.225 от ЗУТ е започнало с проверка, извършена от служители при РДНСК - Пазарджик на мястото на

строежа в гр.В.. Резултатите от проверката са отразени в Констативен акт № 143 от 28.11.2007г. Констатиран е строеж на "Масивна едноетажна сграда — склад за дърва", намиращ се в съсобствен имот - УПИ I-2789, кв.160 по плана на гр.В., реализиран от П. Ф. 3.. Установено е, че строежа е извършен без одобрен проект и без разрешение за строеж (в нарушение на чл.148 от ЗУТ), както и без съгласието на останалите съсобственици на имота (в нарушение на чл.183, ал.1 от ЗУТ). Констативния акт е съставен в отсъствието на П. 3., като и е съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, което обстоятелство се удостоверява от протокол, съобщение и служебна бележка от 28.11.2007г. Против констативния акт в срок е постъпило възражение с вх.№ Вг-75-01 -936/04.12.2007г. от 3., в което същата твърди, че сградата е стара - от 40 години, описва причините, които са наложили нейното ремонтиране, както и посочва действията, които са извършени за ремонта и укрепването й, а именно : "...стената се събори и се наложи да се купуват нови тухли за изграждането й", "...се укрепи стената, основите, да се направят колони и излее бетонна плоча, вместо изгнилия покрив". Към възражението са приложени : Експертно решение на ТЕЛК от 05.06.2007г. за това, че П. 3. е със 72 % намалена работоспособност с водеща диагноза "счупване на бедрената кост", както и Декларация вх.№ 032-02-588/26.04.2005г. до гл.архитект на Община Велинград от съседи на П. 3., с която е декларирано, че извършения строеж на масивна сграда за стопански нужди представлява ремонт на съществуваща такава отпреди 30 години и се описват същите строително-монтажни работи по сградата, посочени в самото възражение. Последвало е издаването на обжалваната заповед, с която началникът на РДНСК - Пазарджик на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредил премахването на незаконен строеж "Масивна едноетажна стопанска сграда - склад за дърва", реализиран от П. Ф. 3.. Заповедта е връчена лично на адресата на 14.12.2007г., а жалбата против нея е подадена, в Административен съд — Пазарджик по пощата, като пощенското клеймо върху плика установява, че е изпратена на 27.12.2007г.

По делото е приета като доказателство Заповед № РД-13-182/29.05.2007г. на началника на ДНСК гр.София, с която на основание чл.222, ал.1, т.10 и чл.225, ал.1 от ЗУТ, последния е предоставил на началниците на РДНСК правомощието да издават заповеди за премахване на незаконни строежи.

Видно от скица № 141/24.01.2008г., удостоверение № 54/28.01.2008г. и удостоверение за наследници на № 873/21.02.2008г., всички документи издадени от Община Велинград е, че съсобственици на имота, в който е изграден склада за дърва (по 1/3 идеална част за всеки) са : 1) К. К. П., 2) П. Ф. 3. и 3) наследниците на К. Ф. П..

Установи се, че за процесната сграда е била проведена процедура по узаконяването й по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. По делото е изискана от главния архитект на Община Велинград, респективно приета като доказателство    административната    преписка    по    издаване    на   Акт   за

узаконяване № 24/27.05.2004г. на "Масивна едноетажна стопанска сграда -склад за дърва" в УПИ 1-2789, кв.160 по плана на гр.В. с възложител П. Ф. 3.. В производство по чл.216, ал.2 от ЗУТ, началникът на РДНСК -Пазарджик със своя Заповед № ДК-10-3 от 02.03.2005г. е отменил акта за узаконяване. Заповедта е влязла в законна сила на 25.04.2005г., тъй като не е била об жалвана от заинтересуваните лица, което обстоятелство се установява от Констативен протокол от 28.04.2005г., съставен от служители при РДНСК — Пазарджик.

Безспорно се установи, че укрепването на съществуващата стопанска сграда е било извършено през 2003г. Данни за това обстоятелство се съдържат в : Констативен акт № 143/28.11.2007г., съставен от служители при РДНСК; Констативен акт № 36/28.11.2003г, съставен от служители при Община Велинград; Заповед № ДК-10-3/02.03.2005г. на началника на РДНСК - Пазарджик; Протокол от 29.01.2004г., съставен от К. М. и Б. Ч. - съседи на Захариева /на стр.152/.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи :

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователно е изразеното от жалбоподателката становище, че сградата, предмет на оспорваната заповед не следва да се счита за нов строеж, тъй като е било извършено преустройство на стара сграда. Действително се установи, че през 2003г. е било извършено укрепване на стара съществуваща сграда. В какво се е състояло това укрепване се установява лично от П. 3. — в подаденото от нея възражение с вх.№ Вг-75-01-936/09.12.2007г. срещу констативния акт на РДНСК. В него жалбоподателката заявява, че една от стените на сградата се е съборила и е била изградена отново, укрепени са основите, направени са колони и е излята бетонна плоча, вместо изгнилия покрив. В преписката по издаване на акт за узаконяване № 24/27.05.2004г. се съдържа Обяснителна записка, изготвена от инж.П.В. - проектант /на стр.126/, в която са описани следните дейности по "реконструкция на стопанската сграда" : сваляне на покрива и изграждане на нов с цел промяна на наклона му, носещата конструкция е изпълнена от 6 стомано-бетонни колони, греди, пояси и плоча, а оградните стени от тухлен зид с ширина 25 см. Същите строително-монтажни работи са описани и в Декларацията с вх.№ 032-02-588/26.04.2005г., изхождаща от съседите на З. до гл.архитект на Община Велинград /на стр.18/. От всичко казано до тук може да се направи извода, че на съществуващата стара сграда е била извършена "реконструкция" по смисъла на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ. Съществуването на стара постройка по никакъв начин не освобождава нейната реконструкция от изискването на чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като тази реконструкция представлява "строеж" съгласно разпоредбата на § 5, т.38, пр.поел едно от ДР на ЗУТ.

От всички събрани по делото доказателства се установи, че процесния строеж е реализиран от П. 3. в съсобствен имот без разрешение за строеж и без изричното съгласие на останалите съсобственици.  Тези

обстоятелства не са оборени от жалбоподателката, както в административното, така и в съдебното производство.

Предвид периода когато е извършена реконструкцията на сградата — през 2003г., напълно неприложими са разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ, поради което не е необходимо да се изследва въпроса дали строежът е търпим.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че не е изследвана възможността за узаконяване на постройката. Напротив, тази възможност е била изследвана в производство по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, което обаче е приключило с отмяна на акта за узаконяване. В резултат на това обстоятелство и спазвайки разпоредбата на § 184, ал.12 от ПЗР на ЗУТ, административният орган правилно е постановил премахване на незаконния строеж по реда на чл.225 от ЗУТ.

След извършена служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, предвид разпоредбата на чл.168 от АПК, се установи, че същия е издаден от компетентен орган, в установената форма, при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби, както и е налице съответствие с целта на закона.

С оглед на горните мотиви, настоящият съдебен състав счита Заповед № ДК-02-ПЗ-31/11.12.2007г. на началника на РДНСК - Пазарджик за законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

От процесуалния представител на заинтересованата страна К. К. П. е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. За К. П. обжалвания акт се явява благоприятен, тъй като същия е съсобственик на имота в който се намира незаконния строеж, за чието изграждане липсва негово изрично съгласие. С оглед на това и на основание чл.143, ал.З от АПК, жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да му заплати сторените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен съд - Пазарджик, IX състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Ф. 3. против Заповед № ДК-02-ПЗ-31/11.12.2007г. на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол гр.Пазарджик.

ОСЪЖДА П. Ф. 3. да заплати на К. К. П. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направените от последния съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/П/

РЕШЕНИЕ № 12821/26.11.2008 г. - ОТМЕНЯ решение №170/13.05.2008 г. по адм.д.№

2/2008 г. на Административен съд Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от

друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване