В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в състав:

Председател: Г.В.

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Г.В. административно дело № 209, по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на “Биофайър” ЕООД против Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителна мярка № 3 – 4272 от 03.04.2008 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП Пазарджик. С решението е оставена без уважение жалбата на дружеството, подадена по административен ред и е потвърдено Постановление изх. № 4272 от 14.03.2008 г. на публичен изпълнител при същата териториална дирекция. С посоченото постановление е наложен запор на банковите сметки на дружеството в следните три банки: Инвестбанк кл. София, Пиреос БГ кл. Витоша и Уникредит Булбанк. Жалбоподателят е направил искане съдът да отмени обжалваното Решение № 3 – 4272 от 03.04.2008 г. Алтернативно моли да бъде отменен отказът на териториалния директор да замени наложената обезпечителна мярка със запор върху мелница за дървесина, модел 1340, сер. № 273 и мотокар, модел RO 35.33 D.

Жалбоподателят твърди, че е атакувал пред Административен съд Пловдив Ревизионен акт № 715 от 07.12.2007 г. и е поискал спиране на предварителното му изпълнение. Като обезпечение на данъчното задължение е представил и поискал да се наложи обезпечителна мярка върху следните дълготрайни материални активи: мелница за дървесина, модел 1340, сер. № 273 и мотокар, модел RO 35.33 D. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, но “Биофайър” ЕООД разполага с активи, чиято балансова стойност надвишава значително размера на задължението. Размерът на обезпечението трябва да съответства на вземането на държавата докато според жалбоподателя са му запорирани три банкови сметки салдата, по които надвишават размера на данъчното задължение. Наложеното обезпечение ще затрудни дейността му и ще доведе до имуществени вреди. Тези съображения се подържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, който добавя, че от представеното Определение на Административен съд Пловдив е видно, че размерът на задължението е обезпечен с негови движими вещи, поради което е безпредметно да се държи и запор върху банковите сметки. Жалбоподателят претендира разноски.

Ответникът – териториалния директор на ТД на НАП Пазарджик, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание и в представената писмена защита оспорва жалбата в частта, с която се иска отмяна на наложения запор върху банковите сметки в Инвестбанк и Пиреос БГ. Счита, че жалбата в тази й част е неоснователна, а обжалваното Решение № 3 – 4272 от 03.04.2008 г. в тази му част е правилно и законосъобразно. Неоснователен е доводът, че не са налице условията на чл. 195, ал. 2 от ДОПК. В настоящия случай вземането на държавата към жалбоподателя ще бъде затруднено, тъй като липсва доброволно изпълнение. Действително дружеството е предложило обезпечение, изразяващо се в дълготрайни материални активи, но управителя не е съдействал на органите по приходите да бъде наложено ефективно обезпечение върху тях. Неоснователно е и алтернативното искане за замяна на обезпечителните мерки с налагане на запор върху ДМА. Не са представени годни доказателства, за да се определи размера на предложеното обезпечение, нито дали има наложени обезпечения върху предложените движими вещи. Самите вещи не са достатъчно индивидуализирани, чрез извършването на опис, посочването на тяхното местоположение, както и от кого се владеят в момента. Жалбата е безпредметна доколкото се иска отмяна на запора в “Уникредит Булбанк” АД, тъй като запора на тази банкова сметка е вдигнат. Ответникът също претендира разноски.

След като прецени събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

В резултат на извършена от служител на ТДД Пазарджик ревизия по ЗДДС е издаден РА № 715/07.12.2007 г., с който е установено публично вземане против “БИОФАЙЪР” ЕООД в размер на 89 680 лв. главница и 7 193,73 лихва. За това задължение с Постановление изх. № 4272 от 14.03.2008 г. публичен изпълнител при ТДД Пазарджик е наложил обезпечителна мярка запор на банковите сметки на дружеството в следните три банки: Инвестбанк, Пиреос БГ и Уникредит Булбанк. Жалбоподателят е оспорил по административен ред това постановление, в резултат на което ответникът го е потвърдил с обжалваното решение. На 18.04.2008 г. с Определение № 877 по адм.д. № 670 по описа на Административен съд Пловдив за 2008 г. е уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на ревизионния акт и публичният изпълнител при ТД на НАП Пазарджик е задължен незабавно да наложи запор върху предложени от “Биофайър” ЕООД движими вещи мелница за дървесина, модел 1340, сер. № 273 и мотокар, модел RO 35.33 D. Въпреки че му беше указано от съда жалбоподателят не представи доказателства дали това определение е влязло в сила. С Постановление за частична отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199 от ДОПК изх. № 9468 от 24.04.2008 г. публичният изпълнител при ТД на НАП Пазарджик е отменил частично Постановление изх. № 4272 от 14.03.2008 г. касаещо банкови сметки в “Уникредит Булбанк” АД.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е недопустима по отношение на частта от обжалваното решение, с която е потвърдено Постановление изх. № 4272 от 14.03.2008 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Пазарджик в частта му, с която е наложен запор на банковата сметка на дружеството в “Уникредит Булбанк”. Причината е, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателя да иска отмяна на запора на сметката му в “Уникредит Булбанк”, тъй като самият публичен изпълнител го е отменил.

Жалбата е недопустима и по отношение на частта от обжалваното решение, с която се иска да бъде отменен отказът на териториалния директор да замени наложената обезпечителна мярка със запор върху мелница за дървесина, модел 1340, сер. № 273 и мотокар, модел RO 35.33 D. Това е така, тъй като не е налице такъв отказ, а с обжалваното решение директорът на ТД на НАП Пазарджик е отказал да се произнесе по искането. Следователно административният акт в тази му оспорена част не съществува.

В останалата част жалбата е допустима, но неоснователна:

Не са налице предпоставките, предвидени в чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна от съда на обезпечителната мярка: Налице е съществуващо изпълнително основание – РА № 715/07.12.2007 г. По делото не се установи влизането в сила на този акт, но това не е необходимо, тъй като самият закон в чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК му е придал предварително изпълнение. Това предварително изпълнение не е спряно от съда, тъй като въпреки даденото му от съда указание ответникът не представи доказателства, че Определение № 877 по адм.д. № 670 по описа на Административен съд Пловдив за 2008 г. е влязло в сила. От друга страна ответникът не е представил обезпечение в пари, нито безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, каквато предпоставка следва да е налице, за да отмени съдът обезпечителната мярка. Ответникът не представи доказателства за представянето на такова обезпечение, въпреки че съдът му даде такова указание. Обезпечението, което жалбоподателят твърди, че е представил като е поискал да се наложи обезпечителна мярка запор върху мелница за дървесина, модел 1340, сер. № 273 и мотокар, модел RO 35.33 D не представлява обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не може да бъде основание за отмяна на обезпечителната мярка.

Следователно обжалваният административният акт в частта, в която жалбата е допустима е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена от съда.

Независимо от изхода на делото съдът намира за неоснователна претенцията на ответника да бъде осъден жалбоподателя да му заплати разноски по делото, представляващи юрисконсулстко възнаграждение. Чл. 143, ал. 4 от АПК предвижда при отхвърляне на жалбата, подателят й да заплати направените разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. Тъй като въпросът със заплащането на адвокатското възнаграждение е изчерпателно уреден в АПК, то не следва да се прилага уредбата, предвидена в чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Предвид гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

Р Е Ш И:

Отхвърля жалбата на “Биофайър” ЕООД против частта от Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителна мярка № 3 – 4272 от 03.04.2008 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП Пазарджик, с което е потвърдено Постановление изх. № 4272 от 14.03.2008 г. на публичен изпълнител при същата териториална дирекция, досежно наложеният с постановлението запор на банковите сметки на дружеството в банките Инвестбанк кл. София и Пиреос БГ кл. Витоша.

Оставя без разглеждане жалбата на “Биофайър” ЕООД против частта от Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителна мярка № 3 – 4272 от 03.04.2008 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП Пазарджик, с което е потвърдено Постановление изх. № 4272 от 14.03.2008 г. на публичен изпълнител при същата териториална дирекция, досежно наложеният с постановлението запор на банковите сметки на дружеството в банка Уникредит Булбанк и прекратява делото в тази му част.

Оставя без разглеждане жалбата, в частта й, в която е направено искане да бъде отменен отказът на териториалния директор да замени наложената обезпечителна мярка със запор върху мелница за дървесина, модел 1340, сер. № 273 и мотокар, модел RO 35.33 D и прекратява делото в тази му част.

Решението подлежи на обжалване само в прекратителните му части пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/