Р Е Ш Е Н И Е

р е ш е н и е

№ 460 / 24.11.2008г.

гр. Пазарджик, 24.11.2008 г.

в името на народа

Административен съд – Пазарджик, четвърти състав в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осма година в състав:

председател: в. а.

при секретаря Г., като разгледа докладваното от съдия в. А. АДМ.Д № 289 по описа на съда за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 80, ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 от АПК (Административнопроцесуалния кодекс).

Образувано е по жалба на ЕТ „Техноуниверс - Й.В.”*** против Заповед № 86/13.03.2008 г. на Областния управител на Област Пазарджик, с която, на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС), е иззет от жалбоподателя държавен имот, представляващ дворно място, ведно със сграда – приемателен пункт, със застроена площ 35 кв.м., на един етаж, паянтова конструкция, актувана с АДС № 5258/03.07.2007 г.

В жалбата се поддържа, че оспорваната заповед е незаконосъобразна. Навеждат се доводи, че при издаване на атакуваната заповед са нарушени материалноправните предпоставки за издаването й, тъй като спорният недвижим имот не е държавна собственост, тъй като е възстановен на наследниците на B.M.K., имота не е индивидуализиран и описан в самата заповед. Моли да се отмени процесната заповед, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Областният управител на Област Пазарджик, не взима участие в процеса, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Заинтересованата страна Държавно лесничейство гр. Пазарджик чрез процесуалния си представител моли да се остави без уважение подадената жалба, като се потвърди оспорената заповед на областния управител.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК , вр. чл. 146 от АПК , административният съд приема за установено следното:

Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане - подадена е в срок от процесуално легитимирано лице и атакува индивидуален административен акт, изрично посочен в закона (чл. 80 от ЗДС).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното: с процесната заповед на областен управител на област Пазарджик, на основание чл. 80 от ЗДС е иззет от ЕТ „Техноуниверс - Й.В.”*** държавен имот, представляващ дворно място, ведно със сграда – приемателен пункт, със застроена площ от 35 кв.м., на един етаж, паянтова конструкция, актувана с АДС № 5258/03.07.2007 г., като в графа № 10 „предоставени права за управление” са посочени МЗГ – ДЛ Пазарджик на основание чл. 24 от ЗГ, като бивш собственик на имота е посочена държавата. В графа „местонахождение на имота” е посочено обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, им. № 014001, местност „Татарекин”, з-ще на с. Драгор по скица № Ф00415/14.05.2007 г. – приета като доказателство по делото. С АДС № 5338/29.01.2008 г. е актувано като частна държавна собственост дворно място с площ 7238 кв.м., представляващо имот № 014001 по КВС на землището на с. Драгор – този АДС е оспорен от жалбоподателя в настоящото производство като документ с невярно съдържание. По делото са приети като доказателства решение № 574/30.05.2007 г. на Районен съд Пазарджик, с което е обявено за нищожно решение № 3Ж043/16.08.2006 г. на ОСЗГ Пазарджик, с което е отказано да се възстанови правото на собственост на наследниците на Борис Михайлов Куленски в съществуващи стари реални граници върху земеделски имот в землището на с. Драгор: нива от 7,230 дка. в м. „Татар екин”. Това решение е потвърдено с решение № 232/19.11.2007 г. на Административен съд Пазарджик. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издадено решение № 2К011 от 26.06.2008 г. на ОСЗГ – Пазарджик, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Борис Михайлов Куленски върху имот с площ от 7,230 дка, находящ се в землището на с. Драгор в м. „Татарекин”. Видно от заключението на приетата по делото техническа експертиза, имотът описан в АДС № 5338/29.01.2008 г. е идентичен с имота, предмет на горепосочените съдебни решения и решението на ОСЗГ Пазарджик.

Не се спори между страните, че има договор за взаимопомощ и сътрудничество от 25.10.1991 г. сключен между Държавно лесничейство Пазарджик и ЕТ „Техноуниверс - Й.В.”***. Жалбоподателят твърди, че се намира на правно основание в процесния имот, тъй като го ползва по силата на договор. В раздел ІІІ „Общи положения” от договора е определен петгодишен срок, считано от 1991 г., който може да бъде продължаван по взаимно съгласие на страните. Доказателства по делото в тази насока не са представени. Обратното, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните по този договор е имало спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение от 23.03.1999 г. на Окръжен съд Пазарджик. В мотивите на това съдебно решение, съставът е приел, че срокът на така сключения договор към момента на постановяване на съдебното решение е изтекъл. С атакувания в настоящото производство административен акт е заповядано изземването на имота с мотив, че срокът на сключения договор е изтекъл през 1996 г. и имотът се владее без основание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е заповедта на Областния управител на Област Пазарджик, с която, на основание чл. 80 от ЗДС, е разпоредено да се изземе по административен ред държавен имот, представляващ дворно място, ведно със сграда – приемателен пункт, със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж, паянтова конструкция, актувана с АДС № 5258/03.07.2007 г. от жалбоподателя ЕТ „Техноуниверс - Й.В.”***. Материалната законосъобразност на атакувания акт изисква наличието на три кумулативни предпоставки: 1) имот – държавна собственост, 2) владеене или държане от трето лице и 3) то да е без правно основание, да не се ползва по предназначение или нуждата да е отпаднала.

С посочения в оспорената заповед АДС № 5258/03.07.2007 г. е актувана като частна държавна собственост сграда приемателен пункт, със застроена площ 35 кв.м., 1 етаж, конструкция паянтова, построена 1967 г., находяща се в обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, местност “Татарекин”, землище на с. Драгор по скица № Ф00415/14.05.2007 г., приета като доказателство по делото. Прилежащото дворно място е актувано с АДС № 5338/29.01.2008 г., като този АДС не е посочен в оспорения административен акт, но в същия изрично е записано, че става въпрос за “държавен имот, представляващ дворно място, ведно със сграда”. В този АДС е цитирана същата скица, като и от двата акта е видно, че става въпрос за имот № 014001 в землището на с. Драгор, местността “Татарекин”, общ. Пазарджик. Жалбоподателят твърди, че имотът не е индивидуализиран и описан в самата заповед, което правело невъзможно преценката му дали и доколко се намира във владение на имота. От изложеното в жалбата обаче става ясно, че жалбоподателят е констатирал неточността в описанието на имота, но е разбрал точно за кой имот става въпрос, изложил е съображения по незаконосъобразността на акта, още повече, че по делото не са представени доказателства той да полза друг имот - държавна собственост.

АДС № 5338/29.01.2008 г., с който е актувано като частна държавна собственост дворно място с площ от 7238 кв.м., представляващо имот № 014001 по КВС на землището на с. Драгор в местността “Татарекин”, обр. Пазарджик, е оспорен от жалбоподателя, като документ с невярно съдържание и е открито производство по оспорването на този документ. Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона - чл. 5, ал. 1 и 2, ЗДС. Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие (чл. 5, ал. 3 ЗДС), но като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, удостоверява правото на собственост на държавата. Актът за държавна собственост е констативен административен акт. Но с чл. 5, ал. 1 ЗДС (чрез употребата на императива "държавата удостоверява") законодателят му е придал оборима материална доказателствена сила до доказване на противното - чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). При наличието на тази хипотеза, разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ППЗДС предвижда, че общините и другите лица, които претендират за права върху имота, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, респ. след влизане в сила на съдебното решение, с което е разрешен вещноправният спор за собственост. Отписването се извършва въз основа на писмено искане на собственика по реда, предвиден в чл. 109 и следващите от ППЗДС. Ако компетентният орган установи, че имотът не е държавна собственост, със заповед по чл. 112 от ППЗДС нарежда същият да бъде отписан от актовите книги. След като в случая е безспорно, че процесният имот е записан като държавен имот и не е налице приключила процедура за отписването му, същия продължава да бъде държавна собственост. Ето защо всички доводи на жалбоподателя, касаещи принадлежността на вещното право на собственост, са неотносими към настоящия административноправен спор, а могат да бъдат наведени и разглеждани по реда на общия исков процес. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че имотът е реституиран по силата на ЗСПЗЗ на наследниците на B.M.K., тъй като административният съд не разглежда вещноправни спорове, така че в настоящия процес е меродавен само и единствено фактът на съставен АДС. В тази връзка обстоятелствата, изложени от експерта във връзка с поставената му задача по изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на в. л. Г. по допуснатата съдебно - техническа експертиза, са неотносими към предмета на спора.

Направеното в случая удостоверяване на правото на собственост на държавата не е опровергано, поради което настоящия състав приема, че е налице първата предпоставка по чл. 80 от ЗДС, а именно имотът да е държавна собственост. Следователно в правомощията на областния управител е да разпореди изземването му. Всички останали доводи: с чии средства са изградени сградите, кой е собственикът на имота и т. н. не са въпроси, допустими за разглеждане в настоящото административно производство. Още повече, че с поставянето им за обсъждане жалбоподателят встъпва в твърдени права на наследниците на Борис Кулински, които не са адресат на атакувания индивидуален административен акт.

Към момента на издаване на заповедта имотът е бил във владение на жалбоподателя. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, установява се и от събраните по делото доказателства. Нещо повече, жалбоподателят твърди, че се намира в имота на правно основание, тъй като ползвал имота по силата на договор за сътрудничество и взаимопомощ с ДЛ Пазарджик.

По отношение на третото условие, съдът следва да прецени липсва ли основание за владението на имота от страна на жалбоподателя. От приетите по делото доказателства е видно, че между жалбоподателя и ДЛ Пазарджик е бил сключен договор за сътрудничество и взаимопомощ по добив, преработка и търковска реализация на скален материал - габро на 25.10.1991 г. за срок от пет години, считано от 1991 г. Всъщност налице е договор за дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, тъй като страните доброволно са обединили усилията си за постигане на една обща цел. Договорът за гражданско дружество се прекратява при условията посочени в чл. 363 от ЗЗД. Дори да приемем, че с този договор е предоставен за ползване процесният имот, то видно от представените по делото доказателства, срокът на договора е изтекъл, а ДЛ Пазарджик многократно е опитвало да възстанови владението си върху имота. С прекратяване на облигационното правоотношение е отпаднало правното основание за владение на имота. В този смисъл настоящият състав приема, че от събраните в настоящото производство доказателства, се установява обстоятелството, че процесният имот се владее от жалбоподателя без правно основание.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че дори да се приеме, че имота е собственост на ДЛ Пазарджик, то областният управител няма основание да изземва имота, тъй като държавните лесничества по силата на закон са търговски дружества с държавно имущество, което изключва тяхната собственост от кръга на държавната собственост. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без правно основание, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане. В графа 10 на представените АДС е записано, че процесният имот се предоставя на управление на ДЛ Пазарджик, на основание чл. 24 от Закона за горите. В случая областният управител правилно е бил сезиран от лицето, на което са предоставени правата за управление на процесния имот.

Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК, за започване на административното производство се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която ще бъде издаден актът. В административната преписка липсват доказателства за изпълнението от страна на административния орган на посочените задължения, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на обжалваната заповед. В случая обаче това нарушение не е съществено, предвид предоставената възможност на жалбоподателя в хода на съдебното производство да направи всички доводи и възражения по издадения административен акт и да представи или да поиска събирането на доказателства. Правото му на защита не е нарушено, поради което допуснатото нарушение от административния орган не води до опорочаване на издадения от него административен акт. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да установяват друго различно фактическо положение, поради което и изпълнението на изискванията на чл. 26 АПК не би довело до друг по съдържание акт.

Налице са всички материални условия за издаване на атакуваната заповед. Тя е законосъобразен по съществото си административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответната писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – Пазарджик, четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Техноуниверс - Й.В.”*** против Заповед № 86/13.03.2008 г. на Областния управител на Област Пазарджик.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:/П/