Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159 / 20.3.2009г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, в публично заседание, на шестнадесети януари две хиляди и осма година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Д.Р.

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело № 422 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Р.Т.И., чрез пълномощника му адвокат С.В. ***, срещу заповед № 1014 от 24.06.2008г. на Кмета на Община Велинград, с която е наредено доброволното премахване на застрашени от самосрутване пристройка и гараж находящи се в УПИ – ХХІ-4037, кв.95 по плана на гр. Велинград и изграждане на подпорна стена, която да служи за основа на ограда към уличната регулационна линия на УПИ – ХХІ-4037, кв.95 и възстановяване на тротоара.

Основен аргумент в жалбата, касаещ незаконосъобразността на оспорения акт е, че процесните постройки биха могли да бъдат заздравени и поправени, поради което не подлежат на премахване.

От съда се иска оспорваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. В проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващият, чрез адвокат В. подържа жалбата.

Ответникът по жалбата, не изпраща представител. В писмено становище, оспорва жалбата и счита, че заповедта следва да бъде оставена в сила.

Заинтересованата страна И.Ш., не се явява лично. Чрез адвокат Ц. оспорва жалбата, излагайки аргументи за законосъобразност на оспорения акт.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, изразеното становище на ответника по оспорването и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Между страните не се спори, относно изброените по-долу обстоятелства.

Административното производство, по издаването на оспорения акт е започнало, във връзка с подадена от И.Ш. ***-01-31/05.02.2008г.

С нотариално заверено заявление от 08.10.1990г. Ш. е дала съгласие Р.Т.И. да извърши пристройка на съществуваща жилищна сграда в имот ХХІ-4037 в кв.95 по плана на Велинград.

С решение от 20.07.2000г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик в дяловете на И.Ш. и Р.И. са поставени по ½ идеална част от дворно място, от 350 кв.м., за което е отреден парцел ХХІ-4037, в кв.95 по плана на Велинград.

Въз основа одобрен проект и протокол за строителна линия е започнато строителството на процесната пристройка в имота.

С решение № 69 от 20.02.2008г. на Административен съд - гр. Пазарджик, VІІ състав е отменена Заповед № 1091 от 20.07.2007г. на Кмета на Община Велинград, с която е разпоредено, И.Ш. да укрепи основите на гаража, пристройката и съществуващата жилищна сграда, находящи се в УПИ ХХІ-4037, в кв.95 по плана на Велинград.

Видно от скица 1388 от 28.07.2008г., процесната пристройка е нанесена в кадастралния плана на Община Велинград.

Със заповед № 158 от 06.02.2008г. на Кмета на Община Велинград, на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ е назначена комисия, която да изясни състоянието на пристройката и да се състави протокол.

На същата дата комисията е съставила протокол, съгласно който Р.Т.И. следва да предприеме премахване на пристройка и гараж, застрашени от самострутване и находящи се в УПИ ХХІ-4037, в кв.95 по плана на Велинград.

С уведомително писмо от 07.04.2008г., изпратено по пощата, Р.Т. е запознат с посочения по-горе документ.

Тъй като пратката не е била получена от Т., му е изпратено второ писмо изх. № 032-01-31/16.05.2008г., към което е приложен протокола, а Т. е поканен да се яви пред комисията за изслушване до 31.05.2008г. Видно от приложените служебни бележки от 16.05.2008г., същото е връчено по реда на § 4 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на входната врата на жилището на страната.

На 03.06.2008г. комисията е съставила констативен протокол, съгласно който до 02.06.2008г. Р.Т. *** за изслушване, а вместо него се явили пълномощници Т.П. и адвокат С.В. и са изложили устно своите възражения по отношение на премахването на пристройката.

Отразените в протокола от 06.02.2008г. /вх. № 008-04-161 от 12.02.2008г./, констатации, са дали основание на Кмета на Община Велинград да издаде оспорената заповед.

Допуснато е изслушването на две единични и една тройна съдебно-технически експертизи, като представените заключения са приети като доказателства по делото.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Оспорената заповед № 1014 от 24.06.2008г. на Кмета на Община Велинград, е изпратена на Р.Т., по пощата на адреса на неговия пълномощник адвокат В., като видно от приложеното известие за доставяне е получена на 11.07.2008г. Жалбата е подадена чрез административния орган, на 17.07.2008г., /вх. № 032-01-263/ в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че пристройка и гараж находящи се в УПИ – ХХІ-4037, кв.95 по плана на гр. Велинград са застрашени от самосрутване. Разпоредено е да се изгради подпорна стена, която да служи за основа на ограда към уличната регулационна линия на УПИ – ХХІ-4037, кв.95 и да възстанови тротоара. Това волеизявление е основано на резултатите от проверката на комисията по чл.196 от ЗУТ, отразени в протокол от 06.02.2008г. /вх. № 008-04-161 от 12.02.2008г./.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики, като в случай, че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В ал.6 от същия закон са дадени правомощия на кмета на общината да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят. В разглеждания случай, за да издаде процесния акт, административният орган е възприел изцяло, направените в протокола на комисията изводи, преповтаряйки фактическите констатации. Основните доводи на оспорващия в проведеното съдебно производство бяха насочени към обстоятелството, че процесните пристройка и гараж не са застрашени от самосрутване и че същите, въпреки лошото състояние, в което се намират могат да бъдат поправени и заздравени. За да провери тези твърдения, съдът е допуснал и изслушал заключенията на две единични и една тройна съдебно-технически експертизи. Видно от заключението на СТЕ, изготвено от архитект Ивайло Пеев и прието в проведеното на 25.11.2008г. съдебно заседание, процесните постройки са изпълнени, съгласно протокол № 51 от 26.06.1989г. за строителна линия и са заснети в кадастралния план на гр. Велинград. Състоянието на постройките е добро и няма опасност от самосрутване, като те могат да се укрепят и довършат след изготвянето на съответните строителни книжа. Устно вещото лице доразви заключението, правейки някои уточнения. С оглед на неговото признание, че е архитект, а не конструктор, който може да прецени доколко конструкцията на дадена сграда е компрометирана, съдът кредитира заключението в частта, в която се правят изводи, основани на външния оглед, а именно, че не са установени видими следи, можещи да доведат до самосрутване – стоманобетонните плочи не са напукани и няма напукани колони.

Воден от принципа на търсене на обективната истина, съдът след направено възражение от страните е допуснал втора експертиза, издирвайки и назначавайки вещо лице със специалност “Конструкции на сгради и съоръжения”. В проведеното на 17.02.2008г. съдебно заседание, вещото лице Светлана Гюрджеклиева е представила своето заключение, правейки и устни допълнения, отразени в протокола. Съдът, след като внимателно се запозна със заключението, намира, че същото не следва да бъде кредитирано изцяло. Това е така, защото вещото лице, в констативно-съобразителната част, е посочило редица разпоредби от различни закони и подзаконови нормативни актове, които са нарушени при изпълнението на строежа, което не е било обект на изследване. Така вещото лице по същество се е отклонило от поставената му задача и недопустимо е направило правни изводи. В заключителната част е посочено, че “сградата не подлежи на възстановяване, защото е опасна за обитаване, застрашена от самосрутване с възможност за обществен инцидент, тъй като се намира на централна улица”. Това изречение, което се явява ядрото на заключението е вътрешно противоречиво и съдържа взаимно изключващи се елементи. Логически не е възможно една сграда да не подлежи на възстановяване, защото е застрашена от самосрутване. В закона изрично е посочено, че се премахват само сгради, застрашени от самосрутване и не подлежащи на поправяне и заздравяване. Вещото лице е следвало, да посочи защото според него строежът е опасен и поради какви технически причини не подлежи на саниране. Вместо това, то е посочило, че трябва да се издаде заповед за събарянето му. Противоречивостта на направените заключения се установи и посредством проведения разпит. Инженер Гюджеклиева посочи, че 100% от колоните и другите носещи елементи на процесната сграда не са оголени. Според нея, не може да се играе с проценти, тъй като конструкцията е едно цяло. Ако се има предвид в примерен случай, че 10% от конструктивните елементи не отговарят на изискване за носимост и безопасност те могат да бъдат укрепени ако по тях няма видими дефекти от пропуквания, провисвания и отговарят на изискванията на Наредба № 2 за сеизмична осигуреност и може сградата, като цяло да бъде паспортизирана съгласно изискванията на Наредба № 5 за технически паспорти. Съдът намира, с оглед на това изявление на вещото лице и на възприетите изводи на архитект Пеев, че следва да се направят два извода. На първо място е допустимо, ако конструкцията не е компрометирана напълно – не са налице видими следи от пропукване, увисване и др. и арматурата не е оголена изцяло, сградата да се поправи и заздрави. От това, следва, че не биха могли да се установят двете комулативно дадени в чл.195, ал.6 от ЗУТ фактически обстоятелства – строежът да е застрашен от самосрутване и да не подлежи заздравяване. Поради тази причина той не може да бъде премахнат по този ред.

Съдът възприема заключението на вещото лице във втората му част, която касае изграждането на подпорна стена, тъй като е налице опасност целият тротоар да се събори от обрушения скат. Фактическите основания за издаването на оспорената заповед в тази й част не бяха опровергани и се потвърждават от целия, събран доказателствен материал.

Предвид на факта, че процесуалния представител на оспорващия не се съгласил напълно със заключението на вещото лице Гюрджеклиева, е допуснато изслушването на тройна СТЕ, чието заключение е прието по делото. Отново в открито заседание вещите лица направиха уточнения и допълнения. След внимателен анализ на изводите, съдът ги намира за последователни, мотивирани и обосновани, поради което заключението следва да бъде кредитирано в цялост. Вещите лица са изследвали самостоятелно състоянието на процесните пристройка и гараж, които фигурират отделно в оспорената заповед. По отношение на масивната пристройка е направен извода, че тя не съответства на сега действащите правила и норми за проектиране. Свързването й със съществуващата сграда създава предпоставки за третирането им като обща конструкция. Настоящето състояние на пристройката не гарантира сигурността на цялата конструкция и е наложително да се вземат посочените в констативно-съобразителната част конструктивни мерки. За масивния гараж вещите лица са категорични. Тъй като носещите му конструктивни елементи са непоправимо увредени, те представляват реална опасност, поради което гаражът е застрашен от самосрутване. В открито заседание вещите лица развиха заключението си. Според тях, пристройката в този си не е застрашена от самосрутване. Състоянието й в момента не показа значителни дефекти, в смисъл деформации, пукнатини, което да говори за саморазрушаване. Част от строежа е опасен от друга гледна точка. Подпорната страна, която се е срутила, е повлякла и част от тротоара, който се срутил, поради което следва да се изгради нова подпорна стена, независимо от евентуалното укрепване на сградата. Важно уточнение бе направено, във връзка с въпроса застрашена ли е пристройката в настоящия момент от самосрутване. Категорично е становището на вещите лица, че в момента не е, но при едно земетресение, наводнение или друго бедствие, сградата би могла да се срути, поради което е необходимо незабавното й укрепване, след разработване на допълнителен конструктивен проект. Във връзка с техническите заключения, съдът напълно потвърждава направените по-горе изводи, а именно, че не са налице двете комулативно изискуеми обстоятелства, изискуеми по чл.195, ал.6 от ЗУТ, а именно сградата да е застрашена от самострутване и да е невъзможно нейното поправяне и заздравяване. Това се касее само за пристройката. По отношение на гаража, предвид на категоричното становище на вещите лица, следва да се приеме, че той е застрашен от самострутване и не можа да се санира, поради което следва да се премахне. Съдът не възприема довода, че разрушаването му ще се отрази негативно на пристройката, предвид на обстоятелството, че вещите лица не бяха категорични, дали такава връзка съществува между тях.

Предвид на всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва да отмени заповедта, в частта, в която е разпоредено премахване на застрашена от самосрутване пристройка, находяща се УПИ – ХХІ-4037, кв.95 по плана на гр. Велинград, а по отношение на масивния гараж да се отхвърли.

По отношение на изграждането на подпорната стена, което касае втората част от оспорената заповед, изводите, направени по-горе се потвърдиха и от заключението на тройната СТЕ, поради което жалбата и тази й част следва да се отхвърли.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че оспорващият или негов пълномощник не е бил изслушан от комисията, назначена от кмета на общината на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ. По делото е приет като доказателство протокол, видно от който на проведеното на 03.06.2008г. заседание на комисията, Р.Т. не се е явил лично, а вместо него са присъствали адвокат В. и Т.П., които са изложили устно становището си. Протоколът е официален документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което следва да се приеме, с оглед липсата на оспорване, че фактите, отразени в него, предмет на удостоверителното изявление на членовете на комисията, са се осъществили така, както се твърди в тях.

Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на заинтересованата страна, че процесните пристройка и гараж не подлежат на заздравяване, тъй като не може да бъде одобрен за това съответният проект и да се издаде строително разрешение. Това твърдение се базира на виждането, че те представляват незаконни строежи, защото са изпълнени при съществени отклонения от първоначалните проекти. Съдът намира, че обстоятелството, дали процесните строежи са законни или не, е неотносимо към спора. Разпоредбите на чл.195, ал.4 и ал.6 от ЗУТ касаят специфични случаи, които излизат извън общия ред на издаване на строителни разрешения. В тях законодателят е предвидил специална възможност за кмета на общината да издаде заповед за извършаване от собственика на сграда, застрашена от саморазрушавене, в определен срок на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване или за премахване на сграда, застрашена от самосрутване и неподлежаща на заздравяване. Необходимо е да се почертае, че тълкуването на този текст, налага извода, че собственикът следва да предприеме действията по укрепване на сградата незабавно, тъй като в противен случай биха се застрашили живота, здравето и имуществото на живеещите в близост лица. За тези действия, доколкото касаят заздравяването и поправянето на постройките не следва да се иска строително разрешение, а още по-малко съгласието на съсобствениците на поземления имот. Те обаче трябва да бъдат насочени само и единствено към предотвратяването на възможността за самосрутване на сградата, а не под тяхно прикритие да се извършва ново строителство. След тяхното завършване, собственикът на постройката, при положение, че иска да осъществи други строителни дейности, следва да се снабди със съответните строителни книжа и доколкото е необходимо, да поиска съгласието на останалите съсобственици на имота. В случай, че такова липсва, няма пречка по исков ред съсобствеността да бъде прекратена в съответствие с разпоредбите на закона за собствеността.

На последно място е неоснователен и довода, че учреденото право на строеж на Р.Т. е погасено, предвид на обстоятелството, че постройката в петгодишен срок не е завършена в груб строеж. От събраните по делото доказателства не се установи И.Ш. да е учредявала право на строеж на Р.Т.. Тя е дала само съгласие той да строи в съсобствения им имот. Но дори да се приеме, че е било учредено право на строеж с нотариално заверен договор, който не е представен в производството, разпоредбата на чл. 67 от ЗС сочи, че правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Тълкуването на този текст налага извода, че законодателят е категорично е счел, че правото би се погасило, само ако не са предприети никакви действия по реализирането му, което в разглеждания случай не е така.

Предвид на факта, че оспорващият и ответникът не са поискали заплащане на разноски, на същите не следва да се присъждат такива.

По отношение на направените от заинтересованата страна разноски, съдът намира следното. И.Ш., чрез процесуалния си представител е поискала присъждането на такива. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, само когато съдът отхвърли оспорването и административният акт е бил благоприятен за участващата заинтересована страна, същата има право на разноски. В разглеждания случай, не се установява пълното изпълнение на тези условия, поради което направените от Ш. разноски не следва да й се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна заповед № 1014 от 24.06.2008г. на Кмета на Община Велинград, с която е наредено доброволното премахване на застрашени от самосрутване пристройка и гараж находящи се в УПИ – ХХІ-4037, кв.95 по плана на гр. Велинград и е постановено изграждане на подпорна стена, която да служи за основа на ограда към уличната регулационна линия на УПИ – ХХІ-4037, кв.95 и възстановяване на тротоара, в частта, в която е наредено премахване на пристройка, находяща се в УПИ – ХХІ-4037, кв.95 по плана на гр. Велинград.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част, касаеща премахването на гаража и изграждането на подпорна стена.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република България - тричленен състав.

Административен Съдия: /п/