Р Е Ш Е Н И Е
№ 478 / 4.12.2008г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пазарджик, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: В.Н.
при секретар Д.Г., разгледа
докладваното от съдия Н. административно дело
№ 439 по описа на съда за
Производството е по реда на чл.215, от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д. Г. Т. *** против Заповед № ДК-02-Пз-31/11.07.2008 год. на началника на РДНСК- Пазарджик, с която на основание чл.225, ал.1 във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредил да бъде премахнат установен незаконен строеж „тухлен навес”, изпълнен от жалбоподателя, определил е едномесечен срок от влизане в сила на настоящата заповед за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за доброволното премахване е наредил да се извърши принудително премахване на незаконния строеж.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна и че не е обсъдено в производството по издаване на заповедта възражението му във връзка с констативен акт №64/24.04.2008 год. на служители на РДНСК-Пазарджик. Счита, че е налице хипотезата на §16, ал.1 от ПР ЗУТ и строежът се явява търпим и не подлежи на премахване.
Административният орган оспорва чрез процесуалния си представител жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена с решението на съда. Съображенията му за това са, че със становище №3/15.12.2005 год. на главния архитект на община Панагюрище е постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост, след което, логично са предприети действия по реда на чл.225 от ЗУТ за премахване на строежа, тъй като за него не може да се приложи разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ.
С административната преписка е представено становище №3/15.12.2005 год. на главния архитект на община Панагюрище, с което е отказано издаването на удостоверение по §16 от ПР на ЗУТ, а така също и решение №151/27.11.2007 год. на Окръжен съд-Пазарджик, влязло в сила на 27.12.2007 год., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Г. Т. против отказа на главния архитект на община Панагюрище, постановен със становище №3/15.12.2005 год. да се издаде удостоверение за търпимост по реда на §16 от ПР на ЗУТ за постройка „тухлен навес”-допълващо застрояване в УПИ XXIII -80, кв.9 по плана на с. Попинци.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С констативен акт №64/24.04.2008 год., съставен от служители на РДНСК-Пазарджик, при извършена проверка в присъствието на жалбоподателя е констатирано, че в имота му е изграден строеж „тухлен навес”, представляващ постройка от допълващо застрояване, изградена до съществуваща жилищна сграда и на регулационната линия със съседния имот. Установено е, че постройката е изградена без строителни книжа и че строителството е извършено в нарушение на разпоредбите на чл.37 и чл.55 от ЗТСУ (отм.), респективно чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Актът е предявен на нарушителя, но същият е отказал да го подпише. Въз основа на констативния акт началникът на РДНСК-Пазарджик е издал оспорената заповед.
По
делото е изслушано заключение на вещото лице по назначената с определение на
съда съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е дало следното заключение: Изграденият
обект представлява строеж-надземна лека постройка за отоплителни материали
(навес до две оградни стени), съобразно нормата в
т.38 от §5 на ДР на ЗУТ, същият е със ЗП от 50.38 кв.м., строежът е изпълнен от
лека конструкция-метални колони и столици от метални тръби и ритловици, покрит с интернитови
плоскости и поцинкована ламарина. Ограждащите стени са паянтови от ½ т. зидария. Представлява едно помещение за
отоплителни материали. Съгласно данните по делото строежът е изпълнен през
1983-84 год. Към момента на изграждането му, според вещото лице, същият е бил
допустим при условие, че при изграждане на плътна ограда на страничната граница
между УПИ XXIII -80 и
УПИ XXIV-79 се предвиди
с изготвен квартално-застроителен и силуетен план изграждане и на същата сграда от допълващото
застрояване в съседния имот, както и към настоящия момент се разреши изграждане
на плътна ограда с височина
Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва заповедта на началника на РДНСК лице, в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Безспорно се
установява от представения констативен акт, приложен към делото, послужил като
основание за издаване на процесната заповед и от
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза
наличието на незаконен обект, посочен в оспорения административен акт. По
делото не се спори, че строежът е изграден без строителни книжа през 1983-84
год., в нарушение на действащия по време на строителството чл.55 от ЗТСУ (отм.). По делото е приложено и становище №3 /15.12.2005
год. на главния архитект на община Панагюрище, което представлява влязъл в сила
отказ за издаване на удостоверение по §16 от ПР на ЗУТ. Съгласно §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 год., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Основният въпрос при решаването на настоящия правен спор е дали
строежът е търпим по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от представените
по делото доказателства процесният строеж е изграден
преди 07.04.1987 год. и за него няма строителни книжа. Но за да влезе в режима на §16 от ПР на ЗУТ, същият следва
да е бил допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно правилата и
нормативите по ЗУТ. Съгласно приложения по делото отказ на главния архитект на
община Панагюрище изградената без строителни книжа постройка е в разрез с
нормите на ч.119, ал.3 от ППЗТСУ и чл.121 , ал.2 и ал.5 от Наредба №5 ПНТСУ,
действала по време на строителството. В заключението си вещото лице твърди, че
строежът е бил допустим, но при определени условия, а именно че при изграждане
на плътна ограда на страничната граница се предвиди с изготвен квартално-застроителен и силуетен план
изграждане и на същата сграда от допълващото застрояване в съседния имот.
Според разпоредбата на чл.121, ал.2 от Наредба №5 второстепенните постройки
могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната страна на заварена сграда в съседния парцел или
със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено с нотариално заверено
заявление до техническата служба на общинския народен съвет или декларация,
подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба на съвета,
при задължение от негова страна да направи също такава постройка, така че калканните страни да се покрият напълно. В този случай
трябва да се изгради съответен пожаро-предпазен зид.
От събраните по делото доказателства тази норма по териториално и селищно
устройство не е спазена и навесът е построен в противоречие с нея. Освен това
според разпоредбата на чл.121, ал.1, изречение последно от Наредба №5
второстепенните постройки следва да са разстояние най-малко три метра или
най-малко
Така извършеният строеж не би могъл да бъде търпим съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Същият не попада в предвидената от него хипотеза. Постройката е изградена без строителни книжа, не е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането й. При постановяване на обжалваната заповед е допусната явна фактическа грешка, като е отбелязано, че незаконният строеж е построен в УПИ по плана на гр. Панагюрище. Това е така, тъй като в констативния акт и във всички други, съпътстващи издаването на оспорената заповед документи, е посочено че става дума за плана на с. Попинци.
С оглед на изложеното се налага изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му са приложени правилно материално-правните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице отменителните основания на чл.146 от АПК и оспорването следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, ІІІ състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. Г. Т. *** против Заповед № ДК-02-Пз-31/11.07.2008 год. на началника на РДНСК- Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: /п/
Решение № 8294/22.06.2009г. по адм. дело № 2297/2009г. на ВАС - ОБЕЗСИЛВА решение №
478/04.12.08г., постановено по адм. д. № 439/08г. по
описа на
Административен съд - Пазарджик в
частта, в която е постановено спрямо ДНСК-София и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.