Р Е Ш Е Н И Е

№ 447 / 20.11.2008г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, гр. Пазарджик, ХІІ състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:

 

Председател:  В.Н.

Членове:      1. Г.В.

 2. В.А.

 

при секретаря Т.С. и в присъствието на прокурора Е.П., като разгледа докладваното от съдия Г.В. касационно административно наказателно дело № 509, по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Касационното производство е образувано по жалба на “М и Т – Пройчеви” ООД против Решение  постановено по анхд № 97, по описа на Районен съд Велинград за 2008 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 1282-0032986 от 11.02.2008 г., издадено от Началника на отдел “Контрол” при ТД на НАП Пазарджик.

            С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 111 лв.

            Искането е да се отмени решението на районния съд.

            В жалбата се сочат като касационни основания нарушение на материалния закон  съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е отменил наказателното постановление, въпреки че е сгрешена датата на издаването му, която е задължителен реквизит съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съдът неправилно е приел, че не е нарушен закона, макар че в наказателното постановление са посочени като нарушение две взаимно изключващи се правни норми – чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС. Липсват доказателства за материалната компетентност на наказващия орган. Неправилно е приложена санкцията предвидена в чл. 180, ал. 1 от ЗДДС вместо тази предвидена в 182, ал. 1 от ЗДДС. Не е отчетена и корекцията при отразяването на ДДС в дневника за покупки и продажби.

            Ответникът Териториална дирекция на НАП Пазарджик, чрез процесуалния си представител депозира писмена защита, в която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че допуснатата техническа грешка при изписването на годината не представлява съществено процесуално нарушение. Не е нарушено правото на защита на лицето. В наказателното постановление е посочено, че данъкът е изискуем през юни 2008 г., поради което неоснователно е възражението, че не е изяснено кога е настъпило данъчното събитие. Видно от доказателствата по делото неоснователни са твърденията за некомпетентност на наказващия орган. Неоснователно е възражението, че е следвало да бъде приложен чл. 182 от ЗДДС, тъй като приложената хипотеза на чл. 180 от ЗДДС отговаря по – точно на извършеното нарушение. Нарушението не е резултатно, поради което е неоснователен доводът за малозначителност с оглед липсата на вредоносен резултат.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд, тъй като са събрани доказателства за извършеноно нарушение.

В решението си Районен съд Велинград приема за безспорно установено, че жалбоподателят е бил длъжен и не е начислил данък в предвидените срокове по ЗДДС. Приел е още, че в случая е налице вътрешнообщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, по фактура, издадена на 27.06.2007 г. от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Испания, като данъчното събитие при доставката е настъпило на 27.06.2007 г. Съдът е приел, че в нарушение на чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС издаденият протокол е включен в отчетните регистри за месец септември 2007 г.

Настоящият състав не споделя посочените по – горе изводи на районния съд, относно осъществяването на състава на извършване на административното нарушение:

В АУАН общо са посочени нарушените законни разпоредби, което представлява съществено нарушение. В АУАН № 0032986 от 15.01.2008 г. е описано, че “М и Т – Пройчеви” ООД е извършило вътреобщностно придобиване през юни 2007 г., ДДС е станал изискуем на датата на издаване на фактурата, а протокола за осъществения ВОП е следвало да бъде отразен в отчетните регистри за месец юни 2007 г. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС. Този текст е озаглавен “Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице” и съдържа четири алинеи и множество хипотези. В ал. 1 е посочено задължението за начисляване на ДДС; ал. 2 се отнася до дължимостта на данъка; ал. 3 сочи случаите, в които не се начислява ДДС; ал. 4 сочи изключение, при което не се осъществяват всички елементи от трите действия по начисляването на ДДС. При това положение с акта за установяване на административно нарушение не е установено точно какво нарушение от множеството възможни нарушения на различните хипотези, предвидени в чл. 86 от ЗДДС е извършило дружеството. Още повече, че нарушението не е описано и словесно, така че да визира определена от изброените хипотези. В акта не е записано, че дружеството не е начислило ДДС, което обстоятелство съдът приема за безспорно установено, а е записано единствено, че протоколът за осъщественото ВОП е следвало да бъде отразен в отчетните регистри за месец юни 2007 г., като дори не е посочено изрично дали протоколът изобщо е посочен в дневника за продажбите и за кой период. Едва в наказателното постановление е посочено, че протоколът е включен в месец септември 2007 г. Поради това от акта не се установява дали е извършено нарушението неначисляване на ДДС с някой от трите му елемента, предвидени в трите точки на чл. 86, ал. 1 или е извършено друго нарушение, съгласно другите алинеи на чл. 86. Тази неустановеност на нарушението пречи към него да бъде приложена и правилна санкционна разпоредба. Не е ясно дали то следва да се санкционира по чл. 180, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС или са налице хипотезите на чл. 182, ал. 1 или на ал. 2 от ЗДДС, т.е. неотразяване на данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по – малък размер, или дали изобщо извършеното деяние е наказуемо.

Следователно във фазата на установяване на административното нарушение са допуснати нарушения, които пречат да се установи дали извършеното деяние е нарушение, поради което е неприложим чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а наказващият орган неправилно е издал наказателно постановление.

Предвид изложените съображения наказателното постановление е издадено незаконосъобразно, а районният съд неправилно е приложил закона, като го е потвърдил. Тъй като от една страна в жалбата са изложени съображения за нарушение на закона, а от друга – на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът и служебно следи за такива нарушения, то решението на районния съд следва да бъде отменено, а делото да бъде решено по същество, като бъде отменено и наказателното постановление.

Поради това Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 109 от 16.07.2008 г. постановено по анхд № 97, по описа на Районен съд Велинград за 2008 г., вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1282-0032986 от 11.02.2008 г., издадено от Началника на отдел “Контрол” при ТД на НАП Пазарджик, с което на “М и Т – Пройчеви” ООД за нарушение на чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 111 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ:       1./п/

 

       2./п/