В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:

Председател: Г.В.

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Г.В. административно дело № 519, по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на ЕТ “Орхидея – Д.Ф.” против Решение № 434 на Общински съвет Лесичово, прието на заседанието му, проведено на 27.07.2007 г., от което е съставен Протокол № 55, и с което е решено да се продължи договора за наем на имот – публична общинска собственост, представляващ микроязовир в местност “Селищата” в землището на с. Церово с ЕТ “Орхидея – Д.Ф.”, като срокът за отдаване под наем да бъде до 5 години.

Жалбодателката прави искане за отмяна на обжалвания акт, като счита, че единствено Общинският съвет има право да определи точния размер на времето, за което имота ще бъде отдаден под наем и срока, определен от Общинския съвет е 5 години, като тя е била устно уведомена от общинските съветници, че са гласували оставането ѝ под наем още 5 години. Така записаният срок “до 5 години”, предоставя право и възможност на кмета по своя преценка да отдава имота под наем, което е недопустимо. Тези съображения се подържат и в съдебно заседание от процесуалния ѝ представител, който добавя, че жалбата е допустима, тъй като не са представени относими доказателства за връчване на обжалваният акт. Жалбоподателят претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника – Общински съвет Лесичово – счита, че жалбата е недопустима, тъй като е внесена след срока по чл. 149 от АПК. Налице са доказателства, че жалбоподателката в края на 2007 г. е научила и се е запознала са атакуваното решение. От протокол № 12/27.06.2008 г. е видно, че е обсъждан обжалваният административен акт, като е участвала и жалбоподателката. Дори да се приеме, че е налице двумесечният срок по чл. 140, ал. 1 от АПК то жалбата е просрочена. По същество намира жалбата за неоснователна. Решението на общинския съвет е законосъобразно с оглед посочване на срока. В §78, ал. 2 от ПЗР на ЗОС е посочено, че общинският съвет може да вземе решение за продължаване на срока на договор за наем, което означава, че е могъл да вземе решение и да не продължи този срок. Взето е решение за продължаване, като е посочен максимален срок. Никъде в нормативните документи няма задължение за посочване на конкретен срок. В интерес на общината съветът е приел, че може да делегира такива права на кмета. Ответникът претендира разноски.

Процесуалният представител на другия ответник – кмета на община Лесичево също пледира за недопустимост и неоснователност на жалбата. Производството е инициирано по молба на жалбоподателката и ако тя е сметнала, че молбата й е отхвърлена би следвало да атакува мълчаливия отказ на общинския съвет. По делото са събрани достатъчно доказателства, че е търсена многократно и е присъствала на заседания на общинския съвет, в които решението е било коментирано многократно, като е взимала становище защо до 5 години. От представения анекс е видно, че не е искала и не е била достъпна, за да й бъде връчен съответния документ. Общинският съвет има право да делегира права на кмета във връзка с упражняването на общинска собственост, каквото е станало с определяне на срока до 5 години. Този срок до 5 години е определен, за да се съобрази състоянието на язовира, дали е бил зарибен, за да може жалбоподателката да го освободи и да извлече печалба. Този ответник също претендира разноски.

Заинтересованата страна К.К.Г. не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание по делото.

Съдът намира, че жалбата е допустима предвид следното:

Преди всичко Върховният административен съд в мотивите на Определение № 3890/24.03.2009 г. изрично е приел, че липсват данни обжалваното решение да е връчвано на жалбоподателката, за да се установи кога и как тя е узнала за него или дали е издавано ново за отмяна. Според ВАС е явно, че решението е довено до знанието й, след като го е обжалвала в частта, с която не е определен срока на продължението.

По делото действително липсват доказателства за връчването на Решение № 434 на Общински съвет Лесичово, прието на заседанието му, проведено на 27.07.2007 г., от което е съставен Протокол № 55 на жалбоподателката, въпреки че съдът два пъти – с Разпореждане № 1669/17.09.2008 г. и с Разпореждане № 1721/26.09.2008 г. задължи административния орган да представи такива, тъй като те представляват част от административната преписка. Липсват доказателства дори за разгласяването на решението на информационното табло пред кметството. В писмо до съда № 3268/03.10.2008 г. общинският съвет изрично признава това.

Фактът, че административният акт не е съобщен на жалбоподателката, и не е удостоверен по реда, предвиден в чл. 61 АПК, е достатъчно основание, за да не тече за нея срок за обжалване пред съда, независимо дали тя по друг начин е узнала за съдържанието му. В този смисъл е неприложим чл. 140 от АПК, тъй като в него е уредено удължаване на сроковете при нередовно съобщаване, а в случая изобщо липсва съобщаване на акта.

Неоснователно е възражението, че жалбоподателката е следвало да атакува мълчалив отказ на общинския съвет. След като е издадено процесното решение и то засяга правата й тя безспорно има правото да го оспорва.

Разгледана по същество жалбата е основателна, предвид следното:

В решението си общинският съвет е определил срок за удължаване на договора до 5 години, т.е. не е определил точната продължителност на срока, а само максималната му продължителност – не повече от 5 години.

Съгласно § 78, ал. 2 от ЗОС договорите за наем, сключени за срок по-кратък от 10 години и чийто срок не е изтекъл, по искане на наемателя могат да бъдат продължени за срок до 10 години с решение на общинския съвет. Законът използва предлогът “до”, за да посочи максималния срок, до който общинският съвет има правомощието да удължава договора, а именно до 10 години. Следователно законът е посочил максималния срок, като правомощието на общинския съвет е да определи конкретната дата или конкретно събитие, до които се продължава срокът на договора в рамките на тези 10 години. Като е определил, че срокът се продължава с “до 5 години” съветът не е изпълнил за задължението си да конкретизира срока.

Неоснователно е становището, че определяйки срок “до 5 години” общинският съвет е делегирал на кмета правомощието по свое усмотрение да прекрати договора. В решението на общинския съвет не се съдържа такова волеизявление, а и законът категорично сочи, че решението за продължаване на срока се взема от съвета, а не от кмета.

Поради това, като е посочил в решението си неопределен срок, общинският съвет е издал един недовършен акт, който поради това е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателката е останала в неведение до кой момент е продължен договора й.

Поради това обжалваното решение, като противоречащо на материалноправни разпоредби следва да бъде отменено, а делото – върнато на административния орган, който отново да се произнесе, като определи конкретния срок, с който се продължава договора.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, който са в размер на платената от него държавна такса от 50 лв.

Предвид гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

Р Е Ш И:

Отменя Решение № 434 на Общински съвет Лесичово, прието на заседанието му, проведено на 27.07.2007 г., от което е съставен Протокол № 55, с който е решено да се продължи договора за наем на имот – публична общинска собственост, представляващ микроязовир в местност “Селищата” в землището на с. Церово с ЕТ “Орхидея – Д.Ф.”, като срокът за отдаване под наем да бъде до 5 години.

Изпраща преписката на Общински съвет Лесичово, който отново да се произнесе, като определи конкретния срок, с който се продължава договора.

Осъжда Общински съвет Лесичово да заплати на ЕТ “Орхидея – Д.Ф.” разноски по делото в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/