Р Е Ш Е Н И Е № 256

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 / 5.1.2009г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, в публично заседание, на девети декември две хиляди и осма година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Д.Р.

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело № 539 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба подадена от С.А.И.,***, против Заповед № ДК-02-ПЗ-38/25.08.2008г. на Началника на РДНСК – гр. Пазарджик, с която е наредено премахване на незаконен строеж – “Масивна ограда” по уличната регулационна линия, около 21 линейни метра и ограда-ажурна по дворищно регулационната линия, около 10 линейни метра с УПИ VІ-324, кв.29 по плана на с.Лозен, реализиран от С.И. ***, по плана на с. Лозен.

В жалбата си И. твърди, че не е изградил процесната ограда, а само я е измазал. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Бързанов, оспорващият подържа доводите си, признавайки, че ажурната ограда е изградена без разрешение. От съда се иска оспорваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата, чрез юрисконсулт Д., оспорва жалбата и счита, че заповедта следва да бъде оставена в сила.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, изразеното становище на ответника по оспорването и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Между страните не се спори, че на 13.08.2008г., длъжностни лица при РДНСК – гр. Пазарджик, извършили проверка на строежи – масивна ограда и ажурна ограда, находящи се в VІІ-323, в кв. 29 по плана на с. Лозен, община Пазарджик, собственост на С.А.И.. Било установено, че за изграждането им няма одобрен проект, разрешение за строеж, както и всякакви други строителни книжа.

Горните констатации са отразени в приетия по делото констативен акт № 115 от 13.08.2008г., издаден на основание чл.224, ал.3 от ЗУТ. Проверката е извършена в отсъствието на С.А.И.. Съобщение за съставянето на документа е залепено на строежа, по реда на § 4 от ЗУТ, като това обстоятелство е удостоверено, чрез съставянето на служебна бележка от същата дата, приложена към административната преписка.

На 21.08.2008г., в срока по чл.224, ал.2 от ЗУТ, оспорващият е депозирал възражение /именовано молба/ до Началника на РДНСК. В него той моли да не се образува административнонаказакателно производство и признава, че посочените по-горе строежи са извършени без необходимите строителни книжа. И. е приложил и нотариално заверена декларация от Иван Мечкаров и Георги Н., в която те сочат, че ограда ажурна и ограда масивна в УПИ № 323, кв.29, по плана на с. Лозен, са изградени през месец май 2007г.

Административният орган, обсъждайки събраните доказателства, е приел, че е налице незаконен строеж, по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, поради което е издал и оспорената заповед.

По делото е приложена Заповед № РД-13-182 от 29.05.2007г., с която Началника на ДНСК е предоставил на правомощия Началниците на РДНСК, да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, вкл. и стопански постройки със селскостопанско значение.

По делото са приети като доказателство и материалите, съдържащи се в преписката, по проведеното пред ДНСК – София производство, по повод на жалбата на Йордан Адамски срещу изграждането на процесните огради.

От удостоверение изх. № 176 от 15.05.2008г., издадено от кметството на с. Лозен се установява, че със заповед 1367 от 03.11.1987г. е одобрен регулационния и застроителен план на с. Лозен, която не е обжалвана в законоустановения срок.

По делото е изслушано и прието и заключение на Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Оспорената Заповед № ДК-02-Пз-38 от 25.08.2008г. на Началника на РДНСК – гр. Пазарджик е съобщена на С.И., лично на 28.08.2008г., видно от саморъчно написания текст върху акта. Жалбата е подадена чрез РДНСК – гр. Пазарджик, на 10.09.2008г./вх. № Сп-325-01-412/, в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, който подлежи на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че “Масивна ограда” по уличната регулационна линия, около 21 линейни метра и ограда-ажурна по дворищно регулационната линия, около 10 линейни метра с УПИ VІ-324, кв.29 по плана на с.Лозен, реализиран от С.И. ***, по плана на с. Лозен, представляват незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, т.е. са извършени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Предвид на факта, че по делото не се спори, че за процесните огради /масивна и ажурна/ няма издадено разрешение за строеж, съдът, за да изясни докрай, всички спорни въпроси е допуснал изслушването на СТЕ и е разпитал двама свидетели, които да изяснят какъв вид е строежа и кога е реализиран.

Вещото лице, след оглед на място, е дало заключение, че в настоящия момент, целият имот е ограден с ограда, като на изток, юг и част от запад е с бетонови колове и мрежа. Към съседа в УПИ-VІ-324 кв.29 е подменена част от тази ограда с нова, която е в продължение на съществуващата. Същата е на разстояние 3.00 метра от новоизградената жилищна сграда и е ажурна /не плътна/ с височина 2.20 метра като е изпълнена върху бетонов цокъл с височина 0.25 см и с ширина 0,25 см, с горно ниво - нивото на улицата. Останалата ажурна част от оградата над цокъла е с височина 2.00м е с метални фабрично изработени студено огънати профили, монтирани на метални колове през два метра. Общата височина е 2.20 и е с добър архитектурен вид.

На север по уличната регулационна линия е изградена плътна масивна с дължина 14.95 м /включително вратите/, като височината от към уличното платно е 1.75 метра, а от вътрешната страна е 2,00 метра. Същата е изградена върху съществуващ цокъл от бутобетон с височина 0,50 метра и ширина 0.40 м. Вещото лице сочи, че този цокъл по данни на собственика е от съществуващата ограда, като е надстроен с тухли и през разстояние около 1,3 м. са направени железо-бетонови колонки покрити с железобетонен пояс пояс и керемиди. Цялата ограда е измазана с мазилка и е боядисана.

В случай, че оградите са построени преди 1987 г. или респективно преди 1998г., те представляват търпим строеж по смисъла на § 16 от ЗУТ.

В открито съдебно заседание, вещото лице доразвива заключението си, сочейки, че масивната ограда откъм улицата е изградена върху фундамент, който е съществувал. Новата ограда е изградена от собственика, след събарянето на старата, която е била със същата височина. Изградени са допълнителни колони с общ пояс железобетон с арматура.

Разпитаният свидетел Н., посочи, че в момента имотът на С.И., граничи с улицата само от едната страна, а от другите три страни - с други имоти. Към улицата има масивна ограда с каменен постамент. По-рано оградата е била изградена с кирпичени тухли, но през 2007 г. е обновена. Собственикът е разрушил кирпича нагоре, подменил е вратите, входна и една метална гаражна врата. Построени са бетонови колони, за да може да се крепи вратата и оградата е покрита с керемиди. Към трите съседи, според свидетеля, са съществували телени огради - мрежа поставена на циментови колове. Към съседа Йордан /свидетелят не можа да си спомни фамилията/, С.И. е изградил ограда на бетонов фундамент с метални колове, дълга около 10 метра, за да се оформи интериора пред къщата. Нататък оградата си продължава старата мрежа. Това е станало след строежа на къщата през 2006 - 2007г.

Другият разпитан свидетел К., в показанията си, потвърди казаното от Н.. Той изтъкна, че отпред /страната откъм улицата/ е имало кирпичена оградата със стари тухли, обрасла с бръшлян и почти разрушена. От трите останали страни имотът ограден почти изцяло с мрежа. Свидетеля е помагал на И. да възстанови оградата, която е била със съседа и изградена с мрежа с колове. При строежа са отлели фундамент и са сложили стоманени елементи профили, като това е станало преди около 2 години и половина, през 2006-2007 г.

От показанията на двамата свидетели, които съдът кредитира, като последователни и почти непротиворечиви, може да се направи категоричен извод, че оградите /масивна и ажурна/ в сегашния им вид са построени след 08.04.1987г. Независимо от факта, че на същото място – откъм улицата, преди тази дата е съществувала ограда от кирпичени тухли, И., събаряйки я до основи и изграждайки друга, с нови материали е осъществил строеж, по смисъла на § 5, т.38, пр.12 от ЗУТ, представляващ в частност “реконструкция” /§ 5, т.44 от ЗУТ/ - възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на вече съществуващ строеж. В случая кирпичените тухли са заменени с нови и са построени железобетонни допълнителни колони с общ бетонов пояс с арматура. Налице е замяна на конструктивни елементи и изпълнението на нови такива, с които безспорно се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. По отношение на ажурната ограда, построена към УПИ 324, оспорващият не спори, че строежът е реализиран, без издаването на необходимите строителни книжа.

За да може да се приложи разпоредбата на § 16, ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ, т.е. строежът да е търпим и да не подлежи на премахване, е необходимо освен същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, също и да е бил декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., съответно в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ, в случай, че е бил реализиран след 30 юни 1998 г. В разглеждания случай, оспорващият не спори, а и от ангажираните от него доказателства – проведените разпити на свидетелите К. и Н. се установява, че оградите, чието премахване е разпоредено, са построени в периода 2006-2007г., и те не е могло да бъдат декларирани пред компетентните органи, каквото е комулативното изискване на § 16, ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ, за да не подлежат премахване.

След обсъждане на събраните доказателства и предвид на горните разсъждения, съдът намира, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, чието премахване правилно е разпоредено с оспорената заповед по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде оставена в сила, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна жалбата на С.А.И. срещу Заповед № ДК-02-ПЗ-38/25.08.2008г. на Началника на РДНСК – гр. Пазарджик, с която е наредено премахване на незаконен строеж – “Масивна ограда” по уличната регулационна линия, около 21 линейни метра и ограда-ажурна по дворищно регулационната линия, около 10 линейни метра с УПИ VІ-324, кв.29 по плана на с.Лозен, реализиран от С.И. ***, по плана на с. Лозен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република България - тричленен състав.

Административен Съдия: /п/