Р Е Ш Е Н И Е  

№ 449 / 20.11.2008г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,  в публично заседание, на единадесети ноември две хиляди и осма година,  в състав:                                                                               

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  Д.Р.                                                                                         

                                                                                          

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело № 609 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на К.С.К. ***, срещу Заповед № 2127/02.10.2008г. на Кмета на Община Пазарджик, с която в апартамент в гр. София, ул. ***, е настанен А.В.П..

В жалбата, от съда се иска да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В открито съдебно заседание, оспорващата не се явява. Не се явява и пълномощникът й адвокат П.. Последният е депозирал писмено становище, в което заявява, че подържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Пазарджик, чрез юрисконсулт Б. оспорва жалбата, като неоснователна и моли, процесният акт да бъде оставен в сила, като законосъобразен.

Заинтересованите страни А.П. и А.К. не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след като взе предвид наведените в жалбата и в открито заседание доводи, изразеното становище на ответника по жалбата и се запозна със приетите по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че на 12.02.1997г., е съставено нотариално завещание, в което художникът Г.Г. П., е завещал своето движимо и недвижимо имущество на различни лица, с цел да не бъде разпиляно след смъртта му. На Градски Народен Съвет в Пазарджик е завещан апартамент, находящ се в гр. София, ***. Изричната воля на П. е била, този имот да се предоставя за квартира на талантливи студенти и ученици, които учат в Художествената академия и Художествената гимназия в гр. София. Като изпълнители на завещанието са посочени Борис Аврамов, А. Арнаудов и Петрана Клисурова.

На 25.03.2005г. от длъжностно лице при Столична община – Район „Оборище” е съставен Акт за частна общинска собственост № 783, видно от който, апартамент, находящ се на първи/партерен/ етаж от сградата на ***, находяща се УПИ ІХ-278, кв.142, местност „Подуяне-Центъра”, застроен върху 29 кв.м., е собственост на Община Пазарджик.

На 07.05.2008г., Кметът на Община Пазарджик е утвърдил, съставен от А. Арнаудов статут за ползване на апартамента на Г.Г., в град София, в който е посочено, че в началото на всяка учебна година се обявява конкурс за ползване на апартамента. Определени са и условията за участие в конкурса и условията за ползване на имота.

Със заповед № 2063 от 26.09.2008г., Кметът е назначил комисия, със задача в срок до 29.09.2008г. да проведе конкурс за ползване на апартамента на художника Г.Г. в гр. София.

По административната преписка е приложено съобщение-обява на община Пазарджик, видно, от което е обявен конкурс за ползване на апартамента на художника Г.Г. в гр. София, като срокът за подаване на документи е от 03.09.2008г. до 26.09.2008г. Посочени са и документите, които следва да представят кандидатите /молба, уверение за завършена 2007/2008 учебна година /годишен успех/ и автобиография. Не са приложени доказателства, относно начина на разгласяване на обявата за конкурса.

Видно от съставения на 29.09.2008г. протокол, назначената със посочената по-горе заповед комисия е разгледала документите на кандидатите А.К., А.П. и К.К. и е взела решение, с което съгласно точка 3 и точка 5 от статута, определя жилището в София да се ползва от А.П., който следва да подпише договор с Община Пазарджик.

Базирайки се на протокола, Кметът на Община Пазарджик е издал оспорената заповед, с която е настанил А.П., в жилището на Г.Г., находящо се в гр. София, *** и е разпоредил между А.П. *** да се сключи договор за ползване.

На 13.10.2008г., между Община Пазарджик, представлявана от Кмета и А.П. е сключен договор за безвъзмездно ползване апартамент, получен Г.Г., находящ се в гр. София, ***.

Приложените по административната преписка документи, подадени от участниците в конкурса, са приети като доказателства по делото, с изключение на молба № 44-А-667/16.09.2008г., предвид на обстоятелството, че оспорващата, чрез пълномощника си, е поискала представянето й в оригинал, а ответникът е заявил, че няма да се ползва от нея.

От приетото по делото удостоверение за раждане на К.С.К. е видно, че същата към момента на подаване на жалбата не е навършила пълнолетие, поради което извършва съдопроизводствените действия със съгласието на родител.

На основание чл.155 от ГПК, съдът е съобщил на страните, че е служебно запознат с подзаконовите нормативни актове, приети от ОбС – Пазарджик и това обстоятелство му е известно от интернет-страницата на Община Пазарджик.

Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: По делото не са приложени доказателства, относно това, кога и по какъв начин оспорената заповед е съобщена участниците в административното производство, а видно от молба от 30.10.2008г. от пълномощника на ответника, оспорващата е уведомена устно за резултатите от конкурса. За това си действие административният орган, не е представил доказателства за изпълнение на задълженията си по чл.61, ал.2 от АПК. По тези съображения, съдът намира, че жалбата подадена чрез административния орган на 15.10.2008 г. /рег. индекс № 44-К-433/, е в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна, лице, чиито права и интереси са засегнати от акт, подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С процесната заповед, Кметът на Община Пазарджик, по същество е учредил безвъзмездно право на ползване на имот, общинска собственост в полза на определено физическо лице.

С разпоредбата на чл.39, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е дадена възможност да се учреди безвъзмездно право на ползване след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. След приемане на такова решение, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Аналогични са и разпоредбите в Наредбата за  реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество в Община Пазарджик и конкретните правомощия на кмета, приета от Общински съвет Пазарджик, наричана по-нататък Наредбата. Съгласно чл.58, ал.4 от този нормативен административен акт, безвъзмездно право на ползване може да се учреди след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. В Наредбата не е посочено изрично, какви стъпки следва да предприеме кметът след решението на общинския съвет. Съдът, намира, че актът, в тази му част съдържа непълнота, т.е. налице е хипотезата на чл.46, ал.2 от ЗНА и за този неуреден случай следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В разпоредбите на чл. 59 от Наредбата е предвидено, че на основание решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед за провеждане на явен или таен търг или конкурс и с нея се определят, ако не са определени с решението на общинския съвет: срока на учредяваното право, предназначението за което може да се използва имота, началната тръжна или конкурсна цена, начините и сроковете за заплащане на достигнатата цена и други условия, незабранени от закона. След тълкуване по аналогия на разпоредбите, касаещи учредяване на възмездно право на ползване, следва да се приеме, че при учредяване на безвъзмездно право на ползване на имот, общинска собственост, кметът следва да издаде заповед за провеждане на конкурс, а не търг, тъй като при търга, винаги е налице тръжна цена, явяваща се материална престация, дължима от лицето, което го е спечелило. При конкурса не е задължително, да има цена, срещу плащането, на която ще се придобие предмета му. Това е така, защото, с конкурс се поставят специфични изисквания към предмета на сделката, като сключването и изпълнението й са подчинени на определени условия. По изложените съображения съдът намира, че издавайки процесната заповед, без да е налице решение на Общинския съвет, Кметът на Община Пазарджик е нарушил закона. Това е така, защото за разлика от гражданите и юридическите лица, които могат да вършат всичко, което не е забранено със закон, административните органи, в т. ч. кмета на община, при осъществяването на своите административни функции могат да правят само това, което законът им позволява да правят. В разглеждания случай, кметът може да издаде заповед за учредяване на безвъзмездно право на ползване и да сключи договор, само след валидно решение на общинския съвет в тази насока.

Съдът намира, че оглед на констатираната материална незаконосъобразност на оспорения акт, не следва да обсъжда, наведените от оспорващата доводи, касаещи неспазване на условията на конкурса, утвърдени от кмета, в споменатия по-горе статут. Обстоятелството дали са изпълнени тези условия и ако да, от кой от участниците най-добре, би имало значение само, ако конкурсът бе проведен в съответствие с изискванията на закона, т.е. след решение на общинския съвет и при спазване на разпоредбите на Наредбата.

Несъобразявайки констатираните по-горе пороци на процедурата по учредяването на безвъзмездно право на ползване, върху имот, общинска собственост, административният орган в рамките на своята компетентност, е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъдат отменен.

Предвид на факта, че оспорващата, чрез процесуалния си представител е поискала заплащане на разноски, на същата следва да се присъдят такива.

Платените държавни такси и направени разноски по производството и възнаграждението за един адвокат по делото, ако подателят на жалбата е имал такъв, следва, при отмяна на обжалвания административен акт, на основание чл.143 ал.1 АПК,  следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна заповед № 2127/02.10.2008г. на Кмета на Община Пазарджик, с която в апартамент в гр. София, ул. ***, собственост на Община Пазарджик, е настанен А.В.П..***, на основание чл.143 ал.1 от АПК, да заплати на К.С.К. ***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща платена държавна такса и 180 /сто и осемдесет/ лева, платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република България - тричленен състав.

                                                          

 

 

                                                        Административен Съдия: /П/

 

                                                                                          

 

Резултат от касационна инстанция: Отменя изцяло рeшeниeто

Резултат - индекс: 2

                 ОТМЕНЯ решение №449/20.11.2009 год., постановено по адм.дело

№609 по описа за 2008 год. на Административен съд - Пазарджик, VІІІ състав.    

                                                                               

                                                        ОТХВЪРЛЯ жалбата

подадена от непълнолетната Катерина Спасова Киричева, от гр. Пазарджик,

действаща със съгласието тна Спас Иванов Киричев, срещу заповед №2127/02.10.2008

год. на кмета на Община - Пазарджик.