В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:

Председател: Г.В.

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Г.В. административно дело № 643, по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Фондация “Български зелен кръст”, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. “Х. Б.” № 61, представлявана от управителя ѝ А.В.Р. против Заповед № ДК - 02 - Пз - 50 от 06.10.2008 г., издадена от началника на РДНСК Пазарджик, с която е наредено премахването на изпълнения от фондацията незаконен строеж, представляващ “лека ограда”, находящ се в поземлен имот № 121020 и № 121019, бивш стопански двор в землището на гр. Панагюрище.

С жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Производството пред РДНСК Пазарджик е започнало от лица, които нямат качеството и процесуалната правоспособност надлежно да се сезират административния орган за началото на валидно административно производство. В случая не се касае за “строеж”, а за временно съоръжение, съобразено с имотните граници, което не е трайно свързано със земята. Неговата цел е единствено запазване на реперите на трасираните граници на имотите на фондацията до приключване на процедурата по промяна предназначението им и изграждане на ограда. Приложима е хипотезата на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ. Леката ограда се намира в неурегулираната част на населеното място и въпреки, че не е налице законово изискване жалбоподателят се снабдил с Протоколи за определяне на строителна линия и ниво. Още през 2002 г. жалбоподателят е сезирал ОА при община Панагюрище, че е започнал процедура по узаконяване на построените през 80-те години огради, но липсата на подзаконова уредба е причина за наличието на незавършено производство. Жалбоподателят оспорва правомощията на органите на РДНСК Пазарджик да извършват проверки, касаещи неурегулирани територии. В оспорената заповед липсват делегирани правомощия за действия, касаещи територии извън регулация. Тези съображения се поддържат и в съдебно заседание и в представените по делото писмени бележки от двамата процесуални представители на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира разноски.

Ответникът – началник на РДНСК Пазарджик чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето ѝ. Видно от представена заповед № РД-14-385/05.08.2005 г. на началника на ДНСК е, че за същите имоти е постановено премахване на масивна ограда, което е осъществено през май 2007 г. От описателната част на заповедта и констативният акт и от заключението на вещото лице е видно, че оградата заедно с телената мрежа и бодливата тел са закрепени трайно към земята. Леката ограда също е строеж. В случая не се прилага хипотезата на чл. 58 от ЗУТ, тъй като същия касае наредба на община Панагюрище, каквато не е издавана. Не е съществено нарушение констатираната разлика в размерите на оградата.

Другият ответник – ДНСК не взема становище по жалбата и не се представлява в откритото съдебно заседание по делото.

След като прецени събраните доказателства съдът намира за установено следното относно производството по издаването на обжалвания административен акт:

На 13.06.2008 г. по повод на жалба на собственици на имоти в стопанския двор на бившето ТКЗС Панагюрище, двама служители на община Панагюрище са извършили проверка в стопански двор /бивш двор на ТКЗС “20 април”/, като са съставили Констативен протокол, с който са констатирали извършено ограждане без разрешение за строеж на имоти 19, 20 с лека ограда, представляваща метални пана, недостигащи нивото на терена, окачени на метални тръби и циментови колове, трайно свързани със земята.

При проверка, извършена на 29.07.2008 г., на строеж, находящ се в землището на гр. Панагюрище, бивш стопански двор, поземлен имот 121020 и 121019 от двама служители на РДНСК Пазарджик е констатирано също, че поземлени имоти 19 и 20 са оградени с лека ограда, представляваща метални пана, окачени на метални тръби и циментови колове, трайно свързани със земята, като дължината ѝ е 52 м., височината 2,10 м. и има две врати с размери 5/2,10 м. Тези констатации са отразени в Констативен акт № 106/29.07.2008 г., който е връчен на жалбоподателя на 5.08.2008 г. По акта е постъпило възражение, което обаче ответникът не е уважил и е издал обжалваната заповед за премахване.

Процесната ограда, така както е описана в обжалваната заповед, в констативните актове и в заключението на вещото лице представлява строеж, тъй като е трайно свързана със земята именно посредством стоманенобетонните колове и металните тръби, една част от които са циментирани, а друга част са забити в нея. Оградите са изброени сред обектите, които представляват строежи в § 5, т. 38 от ЗУТ. Обстоятелството, че оградата е “лека” и че част от елементите ѝ са мрежи и бодлива тел не променя този извод. Също без значение е и причината, поради която е поставена оградата.

От доказателствата по делото се установява, че оградата е построена през 2007, или през 2008 г., а не е построена през 1986 – 1987 г., както твърди жалбоподателя, поради което не е необходимо да се изследва дали е била допустима по тогава действащите правила и нормативи. Това е видно от следните доказателства: Според показанията на свидетеля П. съществуващата ограда е направена преди 2 години, а според свидетелката К. оградата е подновена, като бетоновите колове са заменени със железни. От Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудително изпълнение от 21.05.2007 г. се установява, че оградата находяща се в ПИ № 20 е премахната. Видно от жалбата до община Панагюрище вх. № 95-ПС-40 от 29.08.2008 г. на лицата Ц. Д. Д., Л. К. Т. и М. С. Ч., която представлява писмено изявление на лица, дали сведения пред административния орган е също, че към момента на подаването ѝ се изгражда ограда откъм южния подход към имоти № 19 и 20, с която се прегражда и общият път, който минава между тези имоти. От представените от самия жалбоподател протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа за огради в ПИ 121019 и ПИ 121020, които са от 09.05.2008 г. също се установява, че строителството на процесната ограда е започнало през 2008 г. Видно от всички тези доказателства е, че оградата е новопостроена, а дори и да са запазени отделни елементи от съществували преди това огради то е налице основен ремонт и реконструкция на оградата, които съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ също представляват строеж.

От Констативен акт № 106/29.07.2008 г. и от Констативен протокол от 13.06.2008 г. се установява обстоятелството, което не се оспорва от жалбоподателя, а именно, че процесната ограда е построена без разрешение за строеж. Наличието на разрешение за строеж е необходимо съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и по аргумент на противното от чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. В този смисъл ирелевантно е възражението на жалбоподателя, че строежът е законен, тъй като са налице хипотезите на чл. 58 от ЗУТ – строителство в неурегулирани територии и на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ. Действително втората от тези хипотези е налице, тъй като оградата е “лека” по смисъла на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ и се намира извън границите на урбанизираната територия, а именно в землището на гр. Панагюрище. Не е налице хипотезата на чл. 58 от ЗУТ, тъй като тя се отнася до строежи в малки неурегулирани населени места и в части от тях. В случаите на строеж на леки огради, обаче, също е необходимо, за да бъдат те законни да бъде издадено разрешение за строеж. А тъй като такова липсва, то следователно процесният строеж е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, каквото е и правното основание за издаване на обжалваната заповед, която е издадена при спазване на относимите материално правни разпоредби.

Неотносимо е възражението, че производството по узаконяване е започнало през 2002 г., но не е приключило поради липсата на подзаконова уредба. Дори и тази да е причината за неузаконяване на оградата, тя си остава построена незаконно. Освен това, както се установи процесната ограда е строеж, който е реализиран по-късно – през 2007 или през 2008 г.

Видно от заключението на вещото лице е, че процесната лека ограда е изградена от северната страна на ПИ 121019 и ПИ 121020, както и че нейната дължина е 88 м. Следователно неправилно в мотивите на обжалваната заповед, както и в констативният акт е посочено, че дължината на оградата е 52 м. Според вещото лице 52 м. е дълга оградата само пред ПИ 121019. Тази грешка при описанието на дължината на процесния обект съдът намира, че не следва да доведе до отмяна на обжалваната заповед, тъй като е достатъчно ясна волята на административния орган да бъде премахната леката ограда, находяща се пред следните два поземлени имота: ПИ 121019 и ПИ 121020, в бившия стопански двор в землището на гр. Панагюрище.

Обжалваната заповед е издадена при отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административното производство е започнало по жалби на лица, които не са заинтересовани. Жалбата, отправена до община Панагюрище е представлявала сигнал, въз основа, на който на 13.06.2008 г. е извършена проверка и е съставен Констативен протокол от общински служители, който протокол с Писмо № 95 - ж - 40(1) от 16.06.2008 г. законосъобразно на основание чл. 224, ал. 6 от ЗУТ е изпратен на РДНСК Пазарджик за образуване на производство за премахване на незаконния строеж. Производството по издаване на обжалваната заповед е започнало с Констативен акт № 106/29.07.2008 г., издаден от служители на РДНСК, който е надлежно връчен на жалбоподателя на 5.08.2008 г.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника на РДНСК Пазарджик, който е надлежно овластен от началника на ДНСК да издава такива административни актове със Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г.

Неоснователно е и възражението, че органите на РДНСК Пазарджик нямат право да извършват проверки и да съставят констативни актове относно неурегулирани територии и земеделски земи, а в Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. липсват делегирани правомощия за извършването на действия по отношение на имоти извън регулация. Съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ заповедите за премахване се издават въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК. А съгласно 225, ал. 1 от ЗУТ заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях се издават от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Нито в тези текстове, нито някъде другаде в закона се прави разграничение или стесняване на правомощията на контролните органи в зависимост от това дали незаконният строеж се намира в урегулирана или в неурегулирана територия. Освен това изрично в т. 1 от Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. началникът на РДНСК е предоставил правомощия на началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на незаконни строежи, находящи се както в урегулирани, така и в неурегулирани територии.

Обжалваният административен акт е издаден под формата на мотивирана писмена заповед и в съответствие с целта на закона, поради което се явява законосъобразен, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед на гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фондация “Български зелен кръст” против Заповед № ДК - 02 - Пз - 50 от 06.10.2008 г., издадена от началника на РДНСК Пазарджик, с която е наредено премахването на изпълнения от фондацията незаконен строеж, представляващ “лека ограда”, находящ се в поземлен имот № 121020 и № 121019, бивш стопански двор в землището на гр. Панагюрище.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ№11628 от 07.10.2009г. на ВАС:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.03.2009г. постановено по адм. д. №643/2008г. на Административен съд гр.Пазарджик, пети състав.

Решението не подлежи на обжалване.