Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 24/22.1.2009г.

гр. Пазарджик, 22.01.2009г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – ХІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С.К.

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. Д.К.

2. Д.Р.

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

П.Т.

изслуша докладваното

от съдия

С.К.

по К.А.Н.Х. ДЕЛО № 649 по описа на съда за 2008г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.Х.П. *** против Решение № 512/15.07.2008г., постановено по АНХД № 921/2008г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 3149 от 08.11.2006г. на Началника на РПУ гр.Пазарджик, с което на касатора са наложени следните наказания : по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП – глоба от 200 лева; по чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП – глоба от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 16 месеца и по чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП – глоба 10 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на процесуалния закон, изразяващо се в кредитиране показанията само на свидетелите Батаклиев и Вълчев, в резултат на което неправилно е прието, че П. е извършил вменените му нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното  постановление на началника на РПУ гр.Пазарджик.

На проведеното по делото съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат Д.В., поддържат жалбата и изразяват становище по съществото на спора.

За ответника РПУ гр.Пазарджик не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението на РС – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Неоснователно е оплакването за допуснато от районния съд нарушение на процесуалния закон. Не се констатира действие или бездействие на съда, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, налице е протокол от съдебното заседание, към решението има  мотиви, същото е  постановено от законен състав при спазване тайната на съвещанието. Правилно съдът е кредитирал показанията на св.Батаклиев и св.Вълчев, а не и тези на св.Павурджиева, като в съдебния акт е изложил убедителни мотиви в тази насока.

Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, съдът е възприел правилно фактическата обстановка, а именно, че П.Х.П. при извършената от служителите на РПУ проверка не е представил свидетелство за управление на ПС и свидетелство за регистрация на МПС, както и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Тези две деяния съответстват на разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 и т.2 и на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, за нарушение на които са наложени следните наказания : за първото нарушение - глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 и за второто нарушение – глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 16 месеца на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП. В тази си част наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и правилно е потвърдено от съда.

С обжалваното наказателно постановление П.П. е наказан и по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева. Съгласно тази разпоредба водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред се наказва с глоба от 100 до 300 лева. Доказателства за извършването на това нарушение не са ангажирани от наказващия орган пред съда, а освен това то за първи път е описано в НП с израза “управлява в периода на лишаването”, но в съставения АУАН липсва словесно описание на този вид нарушение, както и не е посочена съответната му разпоредба. С оглед на тези съображения НП в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като за целта следва да се отмени и съдебното решение в частта, в която е потвърдено постановлението с наложената санкция по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІІ състав

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 512/15.07.2008г., постановено по АНХД № 921/2008г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта с която е потвърдено НП № 3149/08.11.2006г. на началника на РПУ гр.Пазарджик, с което на П.Х.П. е наложена глоба на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 200 лева, вместо което постановява :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3149/08.11.2006г. на началника на РПУ гр.Пазараджик, в частта с която на П.Х.П. е наложена глоба на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 200 лева.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 512/15.07.2008г., постановено по АНХД № 921/2008г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в останалата му част.

 

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :

1.


2.