Р Е Ш Е Н И Е
№ 59 / 9.2.2009г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд, гр. Пазарджик, Х състав, в открито заседание на тринадесети януари две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Г.В.
2.
А.М.
при
секретаря Т.С. и в присъствието на прокурора С.Я. като разгледа докладваното от
съдия Г.В. касационно административно наказателно дело № 669, по описа на съда
за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е
образувано по жалба на ДНСК против Решение по нахд №
1520 по описа на Районен съд Пазарджик за 2008 г., с което е изменено
наказателно постановление № 41-ДНСК-396 от 13.06.2008
г., издадено от заместник началника на ДНСК, като е намален размерът на
наложената имуществена санкция от 8 000 лв. на 1 000 лв.
С посоченото наказателно
постановление за нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ на “П.” ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 8 000 лв. Искането е
да бъде отменено решението на районния съд и да бъде потвърдено наказателното
постановление, като се прави и алтернативно искане за увеличаване на намаления
от първоинстанционния съд размер на санкцията.
В жалбата се сочи като касационно
основание неправилно приложение на материалния закон: Жабоподателят
счита, че обстоятелството, че нарушението е първо не е основание за намаляване
на размера на санкцията, тъй като по правило нарушенията по ЗУТ се извършват
еднократно. Не може два пъти да се построи дадена сграда и не може два пъти да
се ползва един и същ строеж в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Законодателят
в чл. 237 от ЗУТ не свързва категорията на строежа, количеството извършени СМР
и начина на експлоатация с размера на санкцията. В случая следва да се държи
сметка, че строежът е с размери 8 дка, създала се е опасност от злополука за
работниците построили съоръженията, както и за хората, работещи там след
пускането в експлоатация. Касае се за оранжерии, чийто замисъл е да дават
повече от една реколта на година. Тези съображения се подържат и в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя,
който добавя, че намаления размер на санкцията не ще окаже своя превантивен и
възпиращ ефект, тъй като предвид представения договор “П.” ЕООД ще наеме 20
работници, които ще струват на дружеството 10 000 лв. месечно докато
размерът на санкцията е само 1000 лв.
Ответникът “П.” ЕООД не се
представлява в откритото съдебно заседание по делото.
Прокурорът пледира за основателност на жалбата и за
изменение на решението на районния съд в посока на увеличение на санкцията.
Касае се за голям по мащабите си строеж. Неправилно районният съд сочи, че през
зимата не може да се работи в обекта, тъй като се касае за оранжерии, които се
използват и през зимния период.
При преценката на събраните доказателства и доводите
на страните касационният състав на съда намира, че жалбата е неоснователна, а
решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Съдът правилно е приел, че са налице смекчаващи
обстоятелства, поради което справедливият размер на имуществената санкция е
1000 лв., т.е. минималния, предвиден от закона размер.
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че нарушението е извършено за
първи път, което представлява смекчаващо обстоятелство. В тази връзка
неоснователно е възражението, че нарушенията по ЗУТ поначало се извършват
еднократно. Не е невъзможно едно лице да ползва един строеж преди да е въведен
в експлоатация, след което да бъде наказан затова с влязло в сила наказателно
постановление, след което отново да продължи да го ползва, без все още да е
въведен в експлоатация. Освен това не е необходимо два пъти да се ползва един и
същ строеж в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, за да е налице повторност. Възможно е също едно лице да ползва различни
строежи без нито един от тях да е въведен в експлоатация.
Основателно е възражението относно другото посочено от
районния съд смекчаващо обстоятелство, а именно че оранжериите са “летни” и не
се ползват през всички сезони. По делото не са събрани доказателства за това
обстоятелство.
Налице е обаче друго съществено смекчаващо
обстоятелство, което съвместно с обстоятелството, че “П.” ЕООД за първи път
извършва такова административно нарушение обуславят налагането на минималната
предвидена от закона санкция. Това смекчаващо обстоятелство е признанието на
нарушителя, че е извършил административното нарушение. Това признание е
направено от процесуалния му представител, в откритото съдебно заседание пред
районния съд.
От друга страна не са налице твърдяните
от ответника и от прокурора отегчаващи обстоятелства: Действително площта на
оранжериите е 8 дка, но те са строеж от ниска категория, следователно по-малка
е опасността от злополуки вследствие на ползването им преди да бъдат въведени в
експлоатация. Такава опасност действително е съществувала, но тя не
представлява отегчаващо обстоятелство, тъй като самото нарушение не е
резултатно, а е формално – нарушение, при което самият състав се реализира,
като се поставят в опасност засегнатите обществени отношения. Неоснователно е и
възражението за липса на превантивен ефект, тъй като размерът на санкцията не
съответства на разходите, които ще прави ответника при наемането на работници.
От една страна тези разходи са хипотетично изчислени от представителя на жалбоподателя, а от друга – превантивният ефект на санкцията
ще бъде постигнат, тъй като размерът от 1000 лв. е предвиден от самия
законодател, като минимален, за този вид административно нарушение.
С оглед на тези съображения решението на районния съд
е издадено при правилно приложение на закона и тъй като е валидно и допустимо
следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното Административен съд, гр.
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 621 от 29.09.2008 г.
постановено по нахд № 1520 по описа на Районен съд
гр. Пазарджик за 2008 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/