Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 197/24.4.2009г.

 

гр. Пазарджик, 24.04.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и девета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д.К.

 

 

 

при секретар

А.М.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

Д.К.

по адм. дело № 679 по описа на съда за 2008 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на В.Н.Ч. ***, р-н „Източен” против Заповед № 176 от 05.03.2002 г. на Кмета на Община гр. Велинград, за попълване на верните имотни граници на имоти пл. № 7175 и 7176 за кв. 101 /пренесени от стар план/ по плана на гр. Велинград, област Пазарджик.

В жалбата се твърди, че с одобреното попълване новообразувания имот № 7176 отговаря частично на реституирания на жалбоподателя имот пл. № 1441 и е с площ от 917 кв.м., като останалата част от имота с площ от 623 кв.м. не е включена при новото заснемане и не е отразена като собственост на жалбоподателя в кадастралния план. Освен това се твърди, че неправилно в обжалваната заповед са посочени като правно основание разпоредбите на чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, които касаят изменение на подборни устройствени планове, а не чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР или съответно разпоредбите на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Моли да бъде отменена изцяло като неказоносъобразна оспорената заповед, като бъде задължен административния орган да издаде законосъобразен акт при спазване на предвидения ред, като измени кадастралния план и нанесе притежавания от жалбоподателя имот с действителната му площ от 1540 кв.м.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., която моли съда да уважи жалбата по съображения изложени в нея, като постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски.

За ответника по жалбата – Община гр. Велинград, редовно призован, не се явява представител и не взема становище по жалбата.

Заинтересованите страни – Н.И.Ч., В.И.Ч., М.И.М., К.И.Б., Ц.А.Ч., А.И.Ч., Г.Г.Ч., Г.Н.Ч., Г.Н.В., В.И.Ч., Х.Д.Ц., П.Д.Ц., М.П.П., З.Д.В., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата.

За заинтересованата страна – И.П.К., редовно уведомена се явява особения представител адв. Г. ***, който застъпва становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли жалбата да бъде уважена.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е започнало по молба на Г.Н. ***-01-2601 от 13.11.2001 г., с която е поискал попълване на кадастралната основа с верните имотни граници на собствения му имот пл. № 1440 в кв. 101 по плана на гр. Велинград. Към молбата си същия е приложил Решение № 294 от 14.07.1992 г. на кмета на Община гр. Велинград, с което е възстановено правото на собственост на Г.Н.В. върху недвижим имот пл. № 1440 в кв. 101 по ЗРП на гр. Велинград и е отменена Заповед № 1388 от 04.11.1980 г., с която е извършено отчуждението.

Повод за иницииране на административното производство е и подадената молба от Н. В. Ч.,*** и наследниците на А. П. Ч. с вх. № 032-01-2858 от 26.11.2001 г., с която също за поискали попълване на кадастралната основа с верните имотни граници на имот пл. № 1441 в кв. 101 по плана на гр. Велинград. Към молбата са приложени: Решение № 541 от 24.09.1992 г. на кмета на Община гр. Велинград, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Н. В. Ч. и наследници на А.П. Ч. върху недвижим имот пл. № 1441 в кв. 101 по ЗРП на гр. Велинград и е отменена Заповед № 1388 от 04.11.1980 г., с която е извършено отчуждението; нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание на обстоятелствена проверка № 123 от 06.06.1980 г., т. 1, дело № 204/1980 г., видно от който Н. В. Ч. е собственик на ½ ид.ч. от дворно място, състоящо се от 1540 кв.м., съставляващо имот пл. № 1441 в кв. 101 по плана на гр. Велинград; нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание на обстоятелствена проверка № 249 от 08.05.1971 г., т. 2, р. 601, дело № 392/1971 г., видно от който А. П. Ч. е собственик на ½ ид.ч. от дворно място, състоящо се от 1540 кв.м., съставляващо имот пл. № 1441 в кв. 101 по плана на гр. Велинград и удостоверение за наследници № 1453 от 23.11.2001 г. на А. П. Ч..

На 29.11.2001 г., от инж. Я. Ч. на длъжност главен експерт при Община гр. Велинград, в присъствието на наследниците на З. С. Ц. и Н. И.Ч. е съставен Акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план. В акта е отразено, че от стария план са пренесени границите на имот пл. № 1440 и 1441 /стар план/ в кв. 101 по плана на гр. Велинград, като новозаснетите имоти са означени съответно с пл. № 7175 и 7176 и са записани на името на Г.Н.В. /за имот пл. № 7175/ и наследници на Н. В. Ч. и наследници на А.П.Ч. /за имот пл. № 7176/.

Актът за непълноти /грешки/ е подписан от заявителя Г.В. и заинтересованите съседи Д. П. Ц. и М.П.П. – като наследници на З. С. Ц. /собственик на имот пл. № 7120 – стар пл. № 1431, видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 1063 от 28.09.2000 г./. В акта за непълноти /грешки/ липсват подписите на собствениците на имот пл. № 7176 или техните наследници.

Установи се, че с протокол № 3 от 28.02.2002 г. на заседание на ЕС при Община гр. Велинград е взето решение № ХХVII, за попълване на кадастъра с верните имотни граници с нови имоти № 7175 и 7176 в кв. 101 по плана на гр. Велинград /реституирани/, като на основание чл. 139, ал. 2 от ЗУТ се предлага на кмета на Община гр. Велинград да издаде заповед.

Последвало е издаването на обжалваната Заповед № 176 от 05.03.2002 г., с която кмета на Община гр. Велинград, на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрил попълването на кадастралния план с верните граници на нови имоти пл. № 7175 и 7176 в кв. 101 по плана на гр. Велинград /пренесени от стар план реституирани имоти № 1440 и 1441/.

По делото е прието като доказателство удостоверение за описание и идентичност на имот № 1046 от 30.10.2008 г. издадено от кмета на Община гр. Велинград, с което се удостоверява, че поземлен имот пл. № 7176 в кв. 101 по плана на гр. Велинград е с площ от 935 кв.м. и е идентичен с част от имот пл. № 1441 в кв. 101 по обезсиления план на гр. Велинград от 1957 г.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съда възприема като компетентно изготвено. При проверката си в имота вещото лице е констатирало, че по плана на гр. Велинград, одобрен със заповеди от 1955 г. и 1957 г., в кв. 101 е заснет имот пл. № 1441 с площ от около 1 605 кв.м., записан на Н.Ч. първоначално, а по-късно на А. П. Ч. и Н. В. Ч.. След изменение на плана със заповед № 112 от 12.06.1974 г. имота е включен в новообразувания парцел, отреден „За работнически спортен комплекс”. Вещото лице е констатирало, че с решение № 541 от 24.09.1992 г. е последвало възстановяване правото на собственост на имота с площ от 1540 кв.м. Според извършените измервания от вещото лице графически отчетената площ, с която е нанесен новозаснетия имот пл. № 7176 е около 935 кв.м. Посочения имот съответства на източната част на бившия имот пл. № 1441, а западната част на имот пл. № 1441 попада в терен, за който със Заповед № 1045 от 28.10.2002 г. на кмета на Община гр. Велинград са образувани УПИ ХII – 7685, за производство и услуги и УПИ IV – 7684, за производство и услуги в кв. 101 по плана на гр. Велинград.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата:

Видно е от представеното по делото писмо изх. № 032-01-2858, 2601 от 08.03.2002 г. на кмета на Община гр. Велинград и приложените към него копия на обратни разписки, че обжалваната заповед е съобщена на собствениците на имот пл. № 7176, имот № 7120, както и на наследниците на Анка П. Ч. за имот № 7175. По делото не се събраха данни за това административния акт да е съобщен на другия собственик на имот пл. № 7175 – Н. В.Ч. след издаването му и преди неговата смърт /починал на 29.01.2004 г./. Оспорената заповед № 176 от 05.03.2002 г. е съобщена на В.Н.Ч. ***, в качеството му на наследник на Н.В. Ч. едва на 30.10.2008 г. срещу подпис.

С оглед на това, че липсват данни административния акт да е съобщен на Н.В. Ч. преди смъртта му /починал на 29.01.2004 г./., съдът приема, подадената от неговия наследник жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице в законоустановения срок, срещу административен акт подлежащ на оспорване.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради несъответствие на посоченото в нея правно основание и описаното фактическо основание за издаването й. Обжалваната Заповед № 176 от 05.03.2002 г. на кмета на Община гр. Велинград е издадена на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а като фактическо основание е посочено попълването на кадастрален план с верните имотни граници. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят и когато кадастралния план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки, които налагат изменение на действащия подробен устройствен план; в този случай изменение на подробния устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи, кадастралния план със заповед на кмета на общината. Ето защо с посоченото правно основание се регламентира ред, с който се изменя само влезлия в сила подробен устройствен план, но не може да се допълни или поправи кадастралния план. Последният, след като бъде поправен, респ. допълнен, може да послужи като основание за изменение на подробния устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

От друга страна въпреки допуснатото несъответствие, съда намира, че от всички събрани по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че въпросното административно производство е такова по попълване на кадастралния план, а не по изменение на ПУП, поради което ще следва да се обсъди и въпроса за компетентността на административния орган. Безспорно по делото се установи от представената по делото скица № 1895 от 27.10.2008 г. (стр. 10) и акта за непълноти (грешки), че действащия към момента на издаване на обжалваната заповед кадастрален план е одобрен със заповед № 14-03-163 от 13.10.1983 г., при действието на отменените Закон за единния кадастър на НРБ и ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на § 6, ал. 6, предл. 1 (отм.) ПР на ЗУТ, в сила към датата на издаване на заповедта, до предаване на кадастралния план и свързаната с него документация от общинската администрация на Агенцията по кадастъра при условията и по реда на ЗКИР, попълването или поправката на кадастралния план се извършват от общинската администрация по досегашния ред. Тук се има предвид реда, визиран в разпоредбите на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ. Предвид на гореизложеното може да се направи извод, че при издаване на обжалваната заповед административния орган е разполагал с материалната компетентност да се произнесе по попълването на кадастралния план.

На следващо място, следва да се отбележи, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническите служби на общините, съответно от органите по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересувани собственици. Неподписването от страна на заинтересованите собственици на акта за констатиране на непълноти (грешки) сочи за наличие на спор за материално право относно местонахождението на кадастралните граници между имотите. Това е пречка за издаване на заповед за попълването на кадастралния план с верните имотни граници. След като не е налице съставен акт, съгласно изискванията на посочената законова разпоредба, същият се явява незаконосъобразен, което би довело до незаконосъобразност на евентуално издадена от компетентен орган заповед за попълване на кадастралната основа.

В конкретният случай акта за непълноти /грешки/ е подписан от заявителя Г.В. и заинтересованите съседи Д.П. Ц. и М.П.П. – като наследници на З. С.. Ц. /собственик на имот пл. № 7120 – стар пл. № 1431, видно от представенното по делото удостоверение за наследници № 1063 от 28.09.2000 г./. В акта за непълноти /грешки/ липсват подписите на собствениците на имот пл. № 7176 или техните наследници. Предвид на това съда намира, че е налице спор за материално право, който следва да се разреши предварително по съдебен ред, след което кадастралният план се поправи или попълни с верните имотни граници. Неподписването на констативния акт от всички заинтересовани страни е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаване на оспорвания административен акт преди разрешаването му по общия исков ред.

Предвид горното обжалваната заповед на кмета на Община гр. Велинград, с която е одобрил попълването на кадастралния план с верните граници на нови имоти пл. № 7175 и 7176 в кв. 101 по плана на гр. Велинград /пренесени от стар план реституирани имоти № 1440 и 1441/, се явява незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски общо в размер на 910 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, внесена сума за съдебно-техническа експертиза - 150 лева, внесена сума за хонорар на назначения особен представител в размер на 150 лева и държавна такса - 10 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 176 от 05.03.2002 г. на кмета на Община гр. Велинград.

ОСЪЖДА Община гр. Велинград да заплати на В.Н.Ч. ***, сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :

 /п/