В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:

СЪДИЯ А.М.

при секретаря Я.В., като разгледа а.х. дело № 689 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

Образувано е по жалба от С.Д.Д. *** против Заповед № З-2035/03.11.2008 г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик, с която на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС, му е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на Република България и издаване на паспорти и заместващи ги документи.

В жалбата и в представени по делото писмени бележки на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат С. се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна. Поддържа се тезата, че при издаването й са нарушени административнопроизводствените правила, а именно – не са посочени фактически и правни основания, мотивиращи издаването на оспорения административния акт. Моли съда да отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира се присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждането на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Със заповед № З-2035/03.11.2008 г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик на С.Д.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), за срок до отпадане на основанието. Като основание за нейното издаване е посочено писмо № 0518/2002/063900/09.10.2008 г. на публичен изпълнител при АДВ – РД – гр. Пловдив, ИРМ – гр. Пазарджик за наличие на публични задължения над 5000 лв. и липсата на надлежно обезпечение за тях. Със същото се иска Директорът на ОДМВР – Пазарджик да наложи на Д. принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. С писмо рег. № 43121/16.10.2008 г., връчено на Д. на 30.10.2008 г., същият е уведомен за започналото производство по искането на публичния изпълнител. В уведомлението е включена и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът, както е посочена и възможността му да участва в производството.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед на Директора на ОДМВР – Пазарджик е правилна и законосъобразна. Аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липсата на мотиви не могат да бъдат споделени.

Заповедта е издадена при наличие на мотиви. Административният орган е изложил съображения и се е позовал изрично на документи, съставляващи част от административната преписка, с което е приобщил тяхното съдържание към това на административния акт. Приетите като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за напускане на страната. На следващо място, в съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило сила и като всяко тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление, е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. Административният орган е мотивирал заповедта с обстоятелства, които съставляват основание за издаването й по закон. С това той е изпълнил задължението си за издаване на мотивиран административен акт, прогласено изрично с разпоредбата на чл. 78 от ЗБДС.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБДС принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел. В случая е представена писмена заповед № Із-1003 от 19.08.2008 г. /л. 204 – л. 205/ за надлежно и валидно упълномощаване Директора на ОДМВР - Пазарджик с правомощията по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. С оглед това, процесната заповед е издадена от компетентен орган.

Същата е издадена и в съответствие с материалния закон. Наличието на задължение за жалбоподателя с размер над 5 000 лв. е видно от изпълнително дело № 518/2002 г. на АДВ - РД - гр. Пловдив, ИРМ – гр. Пазарджик. Фактът, че за същото не е представено надлежно обезпечение се установява от приетата по делото и неоспорена съдебно – техническа експертиза. Доказа се безспорно и наличието на искане на публичния изпълнител на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК за налагане на принудителна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Налице са кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 предпоставки за налагане на принудителната административна мярка: 1. парично задължение към държавата; 2. установено с влязъл в сила акт на компетентен орган или по съдебен ред; 3. размерът на което е над 5000 лв. и, 4. не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите.

Във връзка със съответствието на обжалваната заповед с изискванията на материалния закон, съдът счита за нужно да отбележи следното. С императивната разпоредбата на чл. 75 от ЗБДС законодателят е задължил административния орган, при наличие на някоя от изброените в закона предпоставки да наложи съответната принудителна административна мярка. ЗБДС въвежда законовата презумпция, че изготвянето на искане за налагане на забрана доказва и наличието на основание за него. За реализиране на посочената ПАМ е необходимо и достатъчно да е налице "поискване" от страна на съответните органи. Ирелевантен за спора е въпросът за наличието (или липсата) на доказано с влязъл в сила съдебен или административен акт задължение над 5000 лв. В случая искане от орган по изпълнението за налагане на ПАМ е налице. Директорът на ОДМВР действа при условията на обвързана компетентност и не може да установява нещо различно от факта, за който е уведомен, както и да приема и цени доказателства, касаещи липсата на задължение или неговия размер. Наличието или липсата на задължение, вкл. неговата ликвидност, касаят единствено отношенията на длъжника с органа по приходите. Единствено представянето на доказателства за обезпечаване на вземането могат да доведат до отказ от издаване на заповед за налагане на ПАМ. Предвид целта на наложената ПАМ – осигуряване събирането на държавното вземане, в настоящото производство бе дадена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства за обезпечаване на вземането в размера на главницата и лихвите, но такива не бяха събрани.

Настоящият съдебен състав приема на следващо място, че при провеждане на административното производство не са налице съществени нарушения на производствените правила. Видно от писмо рег. № 43121/16.10.2008 г. в случая е спазена разпоредбата чл. 26 от АПК. При провеждане на административното производство по издаване на обжалваната заповед не са постъпили възражения от страна на жалбоподателя. Такива не са отправени и при личното получаване на препис от заповедта и запознаването с всички материали по административната преписка, сторено на 10.11.2008 г.

Изложеното дотук води до заключението, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Крайният извод е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния административен орган в рамките на законоустановените му правомощия, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалните норми и целта на закона, която от своя страна е да се стимулират лицата, които имат изискуемо парично задължение към държавата в размер над 5 000 лв и не са представили надлежно обезпечение, да го изпълнят. Жалбата на С.Д.Д. *** ще следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР - Пазарджик направените и надлежно претендирани, деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева.

Относно искането на ответника да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение настоящият съдебен състав счита, че същото е неоснователно.

Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само направените, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси – чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието й не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 от АПК при отхвърляне на оспорването от съда, той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административният орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Д. *** против Заповед № З-2035/03.11.2008 г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик, с която на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС, му е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на Република България и издаване на паспорти и заместващи ги документи.

ОСЪЖДА С.Д.Д. *** да заплати на ОДМВР - Пазарджик направените деловодни разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /П/