ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
116/18.2.2009г.
гр.
Пазарджик, 18.02.2009г.
Административен
съд – Пазарджик – ІХ състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и девета година в състав:
СЪДИЯ : С.К.
като
разгледа докладваното от съдия К. адм. дело № 729 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК,
във връзка с чл.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от К.Д.Х.,
В.К.А. и Д.К.Х. *** и против РДНСК гр.Пазарджик, с молба да бъдат осъдени да им
заплатят солидарно имуществени вреди в размер на 1 680 000 лева и неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
Исковата молба е оставена без
движение с разпореждане № 670/15.12.2008г., въз основа на което процесуалния
представител на ищците адв. Ж.Д. А..Х. е депозирала
по делото “Заявление” с вх.№ 4416/22.12.2008г. Тъй като от същото отново не е
било ясно в резултат на кой конкретен административен акт, кое конкретно
действие или конкретно бездействие и от страна на кой орган или длъжностно
лице, са причинени твърдените вреди, съдът повторно
със свое разпореждане № 31/13.01.2009г. е оставил исковата молба без движение.
В срок е постъпило заявление с вх.№ 411/30.01.2009г. с уточнения по
предмета на иска, като е променен втория
ответник – от РДНСК гр.Пазарджик на ДНСК гр.София, с обяснението, че ДНСК, а не
РДСК има статут на юридическо лице.
От представените по делото документи се установя
следното :
С Решение № 001 от 03.09.1997г. на ПК гр.Пещера
на наследниците на Н. Т. и Д. Т. /сред които са и тримата ищци/ е възстановено
правото на собственост върху пасище, мера от 3,190 дка, м.”Орешака”, имот №
032003, землище гр.Пещера. От Община Пещера е бил съставен констативен акт №
13/12.02.2001г. с който е констатиран строеж на контролно - пропусквателен
пункт и открит паркинг в имот № 032003, извършени от “Биовет”
АД без одобрен проект и разрешение за строеж. В изисканата по случая преписка
от РДНСК гр.Пазарджик се съдържат документи в обратния смисъл : Разрешение за
строеж № 51/05.07.1995г. издадено на Д. И. К. за построяване на двуетажна
жилищна сграда в парцел № 2876 /който е
част от имот № 032003/; Разрешение за ползване № 49/08.02.1995г. за строеж “Цех
за готови лекарствени форми”, собственост на “Биовет”
АД гр.Пещера, в което е отразено, че строежа е изпълнен в съответствие с
разрешения за строеж № 1/24.01.1992г. и № 3/23.06.1992г. и Протокол обр.16 от 14.12.1994г. за приемане на обект ”контролно-пропусквателния пункт” като подобект на цеха за готови
лекарствени форми. Представено е съдебно решение, влязло в законна сила на
30.01.2006г. по гр.дело № 322/2005г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, с
което е уважен иск по чл.108 от ЗС, предявен от тримата ищци против Д. К. и Й.
К. по отношение на част от имот № 032003, м.”Орешака” землище гр.Пещера.
Издаден е изпълнителен лист от 14.03.2006г. от РС – Пещера, с който К. са
осъдени да отстъпят и предадат владението върху 351 кв.м./част от имот 032003,
м.”Орешака”, землище гр.Пещера/ на собствениците му.
Съдът като се съобрази с
очертания предмет на
исковата претенция,
извърши служебна проверка за допустимостта на предявения иск, и счита същия за недопустим поради следните
съображения :
Твърди се, че вредите
са причинени от “незаконното
изменение на кадастралния план през 1995г.”, като съдът с второто си разпореждане за без движение
е поискал да бъде посочен конкретния
административен акт, с който е одобрено попълването на кадастралния план за имота на
ищците, както и да бъдат представени
доказателства за това дали този
акт е бил отменен по съответния
ред /данни в тази насока са
изискани и от Община Пещера/. С второто уточнение
по иска, е посочено, че този
акт е Заповед №
23/26.06.1995г. на кмета на Община
Пещера, с която е одобрено попълването на кадастъра за
част от имот
пл.№ 2430, кв.164, м.”Орешака”, землище
гр.Пещера, но не са представени
доказателства за това тази заповед
да е отменена по съответния ред.
За това обстоятелство от Община Пещера
по делото е постъпило писмо, с което кметът на
общината завява, че липсват данни
Заповед № 23/26.06.1995г. да е била обжалвана и отменена. В
този смисъл исковата претенция в тази си част е недопустима на основание
чл.204, ал.1 от АПК, която разпоредба въвежда като изискване за допустимост
административният акт, от който се претендират вреди да е отменен по съответния
ред, когато иска не е съединен с оспорването му.
На
следващо място се твърди, че
вредите са причинени и от “отказа на Общинска
служба земеделие и гори да въведе
във владение ищците на възстановените
им земи”. В последствие е уточнено,
че става въпрос за мълчалив
отказ на “поземлената
комисия към Община гр.Пещера” да извърши въвод
във владение на имот № 0032003, м.”Орешака” землище гр.Пещера. Не са представени
доказателства за отмяна по съответния
ред на този
отказ, следователно отново е приложима разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, ако се
приеме, че един такъв отказ
представлява административен
акт. Съгласно чл.32, ал.2 от ППЗСПЗЗ въводът във владение
се извършва от длъжностно лице
от общинската служба по земеделие
и гори в присъствието на собственика въз основа на
влязло в законна сила решение за
възстановяване на собственост и заверена скица. В този смисъл може да се
приеме, че въвода във владение е действие по изпълнение
на влязъл в сила административен акт, какъвто безспорно е решението на
ПК, или защитата срещу
отказа да бъде извършен би следвало да се осъществи по друг
ред, регламентиран в дял пети, Раздел VІ от АПК. Освен
поради изложените съображения, по този пункт искът е недопустим на още едно
допълнително основание – предявен е срещу Община Пещера, но се касае за акт на
Общинска служба” Земеделие и гори” гр.Пещера, която е отделен и самостоятелен
орган, който е извън структурата на общината и не е подчинен на кмета. В този
смисъл искът в тази му част е предявен срещу ненадлежна
страна, която е чужда на правния спор. Наличието на процесуална легитимация както
на ищеца, така и на ответника е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, като при липса на същата искът не може да бъде
разгледан по същество.
На трето място се твърди, че вредите
са причинени от бездействието на двамата ответници, изразяващо се в непредприемане на действия по реда на ЗУТ с цел премахване
на незаконните строежи в имота на ищците, извършени от частни лица и от “Биовет” АД. В тази си част искът е недопустим по следните
съображения : Въпреки двете указания на съда, с които исковата молба е оставена
без движение и в двете уточнения по иска, наречени “заявления” не се посочи от
страна кой административен орган или длъжностно лице е било дължимо противодействието срещу
незаконните строежи. Твърди се за проявено бездействие от двамата “ответници” –
Община Переща и ДНСК гр.София, но същите са юридически лица, а не
административни органи или длъжностни лица. В тази насока исковата молба е
недопустима поради не отстраняване в срок на нейната нередовност. Но дори и да
се игнорира това обстоятелство, в тази
си част искът е недопустим на още едно основание. Когато се претендират вреди
от действие или бездействие на административен орган, законът има предвид
фактическо действие / бездействие по смисъла на чл.250 и чл.256 от АПК, а не
правно такова. Действията и бездействията на компетентните административни
органи по упражняване правомощията им по ЗУТ се основават на императивните
разпоредби на този закон и се изразяват в издаване на административни актове
(позитивни и откази, изрични или мълчаливи), предвид на което не могат да бъдат
определени като фактически действия или бездействия по смисъла на чл. 250, ал.
1 АПК и чл. 256 АПК.
По изложените мотиви иска като недопустим следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по него да се прекрати, с оглед
на което Административен съд – Пазарджик, ІХ състав
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от К.Д.Х.,
В.К.А. и Д.К.Х. *** и против ДНСК гр.София.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 729/2008г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ : /П/