В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и девета година в състав:

Председател: Георги Видев

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 750, по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на К.П.Й.,***, против Заповед № 2561 от 17.11.2008 г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която двучленното семейство на жалбоподателя и съпругата му В.А.Й. е пренастанено от общинско жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. “С. К.” № 55, с обща полезна площ от 53 кв.м., в общинско жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. “Р. А.” № 4, ет. 7, ап. 28, с обща полезна площ от 38,38 кв.м. Искането е съдът да отмени обжалваната заповед.

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че към момента на сключване на наемния договор за общинското жилище с площ 53 кв.м. дъщеря му И. К. Й. е била непълнолетна, а към настоящия момент вече е пълнолетна, но продължава да живее с родителите си. На същия адрес е регистриран и С. С. Т., с който дъщеря им има фактическо съжителство. В заповедта не е посочена никаква мотивировка за наличието на някакви нормативни условия за пренастаняването. Действителната причина за него е, че имотът е предвиден за продажба с търг. Освен това действащата наредба няма приложение спрямо заварени правоотношения, тъй като договорът за наем е сключен при действието на друг нормативен акт през 2000 г. и в него са посочени основания за прекратяването му, които не са налице в конкретния случай. Тези съображения се подържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, който добавя, че в конкретния случай под семейство по смисъла на наредбата се имат предвид лица, които са в родствена връзка, независимо от тяхната възраст и които живеят в едно домакинство. Това се вижда от чл. 7, ал. 4, т. 3 от наредбата. Жалбоподателят претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника – кмета на община Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, бул. “България” № 2, счита жалбата за недопустима и за неоснователна. Жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, защото с обжалваната заповед не се прекратяват наемните правотношения, а двучленното му семейство се пренастанява в друго жилище. Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на община Пазарджик безспорно се прилага към настоящия случай. Тя определя условията за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд. Жалбоподателят неправилно тълкува разпоредбите на наредбата по отношение на понятието семейство. Това са съпругът, съпругата и непълнолетните деца. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна В.А.Й.,***, се явява лично в съдебно заседание, като не взема становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е допустима. На жалбоподателя са засегнати правата, тъй като с обжалваната заповед се прекратява наемното му правоотношение с общината по отношение на жилището с обща полезна площ от 53 кв.м., като едновременно с това му се предоставя възможността да сключи нов наемен договор за по-малко жилище.

След като прецени събраните доказателства съдът намира за установено следното:

Въз основа на заповед за настаняване № 814 от 03.11.1998 г. между община Пазарджик и жалбоподателя на 26.05.2000 г. е сключен безсрочен договор за отдаване под наем на общинско жилище, находящо се в гр. Пазарджик, на ул. “С. К.” № 55, с жилищна площ 55 кв.м. Между страните не се спори, че към момента на сключване на договора жалбоподателят е живял в жилището със съпругата си и с непълнолетната си дъщеря И. К. Й.. Към настоящия момент И. Й. е навършила пълнолетие, но продължава да живее с родителите си в общинското жилище, находящо се в гр. Пазарджик, на ул. “С. К.” № 55. В същото жилище живее и лицето С. С. Т., видно от представените лични карти и от подадената от жалбоподателя на 14.02.2008 г. в община Пазарджик декларация. При тази безпорна фактическа обстановка е издадена обжалваната заповед, с която семейството на жалбоподателя поради намаляване на броя на членовете му е пренастанено в друго общинско жилище. По делото не се спори и относно обстоятелството, че новото жилище, в което са пренастанени Й. също е общинска собственост.

Спорни по делото са следните два правни въпроса: Дали е приложима цитираната в обжалваната заповед Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на община Пазарджик (НУРУЖНННЖСОП), след като договорът за наем е сключен преди приемането ѝ, както и как следва да се разбира понятието “семейство” по смисъла на тази наредба.

По първия въпрос съдът счита, че НУРУЖНННЖСОП е приложима в настоящия случай предвид следното: Действително в наемния договор липсва като основание за прекратяването му намаление на броя на членовете на семейството. Но съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява когато наемателят престане да отговаря на условията, установени с наредбата по чл. 8, ал. 2. Този текст от закона е приложим, въпреки че не е залегнал в договора. Причината наемателят да не отговаря на условията могат да бъдат както изменения в неговото семейно положение и имуществено състояние, така и изменения в наредбата. В случая не е налице типичен граждански договор, който съгласно ЗЗД има силата на закон за страните, които са го сключили. Напротив – налице е сложен фактически състав, от който се формира наемното правоотношение. То не се формира само от насрещните волеизявления на страните по договора, а посредством административен акт. По същия начин може да се прекрати наемното правоотношение – едностранно с административен акт. Поради това за прекратяването се прилага нормативният акт, който е действащ към момента на издаването на административния акт. В случая това е НУРУЖНННЖСОП.

Въпреки че в НУРУЖНННЖСОП няма определение на понятието “семейство” съдът счита, че то е употребено в смисъл на съпрузи и непълнолетните им деца. Аргумент затова е именно цитираният от жалбоподателя чл. 7, ал. 4, т. 3 от наредбата. Според този текст може да се предостави допълнителна стая на семейство, с което са живели непрекъснато в едно домакинство в продължение на две или повече години и продължават да живеят пълнолетни низходящи или възходящи. Следователно тази норма разграничава понятието семейство от пълнолетните низходящи на съпрузите, които са живели и продължават да живеят с тях. Същият извод следва и от чл. 16, ал. 3, т. 2 от наредбата, съгласно която при подреждане на лицата и семействата в една и съща група се дава предимство на самотни родители на непълнолетни деца. Т.е. членовете на семейството включват освен родителите (в случая самотният родител) и техните “непълнолетни деца”. Това тясно разбиране на понятието “семейство” е в съответствие със принципното понятие за семейство, залегнало в Закона за лицата и семейството и в Семейния кодекс: Съгласно чл. 2 от ЗЛС с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Следователно този текст прогласява юридическата независимост на навършилите пълнолетие деца от техните родители. От друга страна Семейният кодекс в чл. 68, ал. 1 и в чл. 71, ал. 1 създава задържението на родителите да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност, както и задължението на ненавършилите пълнолетие деца да живеят при родителите си. Следователно семейните закони не предоставят право на навършилите пълнолетие деца да живеят при родителите си, нито съответното задължение на родителите да им осигурят възможността да живеят при тях. Напротив – пълнолетните лица са способни да придобиват права и да се задължават, поради което сами следва да осигуряват жилищните си нужди. Това тясно разбиране на понятието “семейство” отговаря на основната цел, която се преследва с предоставянето на общински жилища съгласно ЗОС и НУРУЖНННЖСОП, а именно – тези жилища да се заемат от лица със съответни жилищни нужди.

Предвид тези съображения съдът намира, че издадената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, тъй като е намалял броят на членовете на семейството на жалбоподателя, поради навършването на пълнолетие на дъщеря му, поради което досегашното жилище вече не отговаря на установените с наредбата норми за жилищна площ.

Неправилно е становището на жалбоподателя, че обжалваната заповед е издадена при липса на мотиви. В нея е посочено, че се издава поради намаляване на броя на членовете на семейството на наемателя, т.е. посочени са фактическите основания за издаването ѝ. Правилно са посочени и съответните правни основания за издаването ѝ. Това е на първо място законовият текст предвиден в чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, който визира отпадането на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище като основание за прекратяването на наемното правоотношение. На следващо място това са чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 10 от НУРУЖНННЖСОП, които уреждат служебното пренастаняване, което се извършва със заповед на кмета на общината поради намаляването на броя на членовете в семейството, в резултат, на което то ползва площ над установената с наредбата. Следователно в заповедта се съдържат фактически и правни основания, съществуването на които се потвърждава от представените доказателства. Поради това обжалваният административен акт е издаден и в изискуемата форма на мотивирана писмена заповед.

Заповедта е издадена от компетентен орган – кметът на община Пазарджик, съобразно правомощията, предоставени му в чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 10 от НУРУЖНННЖСОП, при условията на обвързана компетентност и в съответствие с целта на закона – за да бъде защитена общинската собственост.

Към административната преписка липсват доказателства за спазване на задълженията за уведомяване за започване на административното производство, както и за участието на страните в производството, предвидени в чл. 26 и чл. 34 от АПК, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение, обаче, не е съществено, тъй като не е довело до неправилно изясняване на фактите и обстоятелствата, а напротив – налице са материалноправните предпоставки за издаване на административния акт.

Следователно обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение, за процесуалното представителство, осъществено от юрисконсулт. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Пазарджик адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.

Предвид гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

Р Е Ш И:

Отхвърля жалбата на К.П.Й. против Заповед № 2561 от 17.11.2008 г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която двучленното семейство на жалбоподателя и съпругата му В.А.Й. е пренастанено от общинско жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. “С. К.” № 55, с обща полезна площ от 53 кв.м., в общинско жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. “Р. А.” № 4, ет. 7, ап. 28, с обща полезна площ от 38,38 кв.м.

Осъжда К.П.Й. *** разноски по делото в размер на 150 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ№1203 от 29.01.2010г. на Върховен Административен съд- ІІІ-то отделение:

ОТМЕНЯ решение №103 от 24.02.2009г. по адм. дело №750 от 2008г. на Административен съд-Пазарджик, V-ти състав, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед №2561 от 17.11.2008г. на кмета на община Пазарджик.

Решението е окончателно.