Р Е Ш Е Н И Е

№ 57/9.2.2009г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.

                            ЧЛЕНОВЕ:          Г.В.

                                                        А.М.

 

секретар Я.В. и с участието на прокурора С.Я. изслуша докладваното от съдия Г. КАНХД № 779 по описа на съда за 2008 г. и взе предвид следното при произнасяне:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на “Вагоноремонтен завод 99” АД, гр. Белово, ул. *** , представлявано от изпълнителния директор – Е.С.Й. срещу Решение № 745 без дата, постановено през 2008 г. на Районен съд гр. Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2230-0033337 от 06.08.2008 г., на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП гр. Пазарджик, с което на основание чл. 180, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 25 816,96 лв. /двадесет и пет хиляди осемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 25, ал. 1, 2 и 5 от ЗДДС.

Като касационни основания са посочени: нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Претендира за явна малозначителност на деянието, което води до несъответствие на решението със степента на обществената опасност на деянието. В подкрепа на сочените основания касаторът излага конкретни съображения и представя доказателства. В съдебно заседание прави искане за прилагане на по-благоприятния закон след 01.01.2009 г., представя в тази насока писмени доказателства.

Ответникът по жалбата чрез юрисконсулт Демерджиева с писмени бележки изразява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Пазарджишки районен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Относно искането за прилагане на по-благоприятния закон счита, че не е приложим текстът на новия чл. 180а от ЗДДС тъй като е изтекъл четиримесечен период от получаването на стоката и съответно издаване на фактура до начисляването на дължимия данък.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон към момента на постановяването му.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна относно позоваването на по-благоприятния текст на чл. 180а от ЗДДС. Съображенията на касационния състав в тази насока са следните:

По съществото на спора Районният съд е събрал и правилно обсъдил всички относими доказателства, както и е направил съответните правни изводи, които се споделят и от този съд. Описаната от административно-наказващия орган фактическа обстановка и от установената такава от първостепенния съд се потвърждава изцяло от събраните по делото доказателства. Настоящият състав също намира, че при осъществяване на своята дейност касаторът е извършил вмененото му нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с 25, ал. 1, 2 и 5 от ЗДДС. Нарушението на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е формално нарушение. При всички случаи  регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в закона срокове, се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица в определен размер. Самото неначисляване в срок е вече осъществен състав на нарушението, както правилно е мотивирал първостепенния съд. Административно-наказващият орган е съобразил размера на имуществената санкция със законовия текст и правилно е наложил размера на неначисления своевременно данък. Не са приложими облекчените норми, тъй като начисляването не е станало в следващия данъчен период, а четири месеца след него. Това, че няма настъпила пряка вреда за държавния бюджет в никакъв случай не е смекчаващо отговорността обстоятелство. То не е част от състава на това нарушение и не влияе върху дължимата за него  отговорност. В този смисъл деянието е формално, не е необходимо да е настъпил реален вредоносен резултат за държавния бюджет, за да се счита, че е извършено нарушение. Законодателят е преценил, че самото неначисляване в срок на дължим данък от регистрирано лице е вече достатъчно укоримо деяние, нарушаващо фискалната дисциплина и следва да бъде санкционирано.

Предвид на изложеното, касационният състав счита, че към действащата законодателна разпоредба при постановяване на решението си Районен съд – Пазарджик е постановил едно правилно и законосъобразно решение. Към настоящият момент, обаче, са настъпили промени в законодателството, което урежда начисляването на данъка върху добавената стойност от данъчно-задължените лица, която норма на чл. 180а от ЗДДС е действаща след 01.01.2009 г. и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да бъде приложена като по-благоприятна.

Новият текст на чл. 180а от ЗДДС предвижда различна санкция от досега предвидената за неначисляване на данък в срок при наличието на следните условия – 1. когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и 2. за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. От събраните по делото доказателства е установено, че касаторът като е длъжен в качеството си на данъчно-задължено лице не е начислил в законоустановения срок дължим ДДС като придобиващ в тристранна операция вагони. Данъкът е станал изискуем на основание чл. 25, ал. 5 от ЗДДС, видно от събраните по делото доказателства. Вместо да начисли ДДС за периода – 01.07.2008 – 31.07.2008 г., касаторът го е начислил четири месеца по-късно – през месец ноември 2008 г. От касационния съд е приет като писмено доказателство Ревизионен акт № 1300-800392 от 29.10.2008 г., от който е видно, че НАП признава правото на данъчен кредит върху процесното плащане по придобивката от тристранната сделка, но отказва на лицето да упражни това си право, тъй като са изтекли трите месеца, в които то е могло да упражни правото си на данъчен кредит, съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Настоящият касационен съд счита, че хипотезата на чл. 180а от ЗДДС сочи като изискване наличието на право на данъчен кредит като предпоставка за прилагане на облекчената санкция, а не упражняването на това право. Намира, че законодателят е направил разграничение между правото на пълен данъчен кредит и упражняването на това право. Като изискването на чл. 180а е да е налице правото на данъчен кредит, каквото в настоящия случай касаторът доказа с представените по делото писмени доказателства.

Предвид на това касационният състав счита, че е налице предпоставката за налагане на по-благоприятната санкция, предвидена в сега действащия чл. 180а от ЗДДС. В този смисъл, макар и правилно и съобразено с действащите по време на постановяването му правни норми, решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено и прилагайки по-благоприятната разпоредба на чл. 180а от ЗДДС във изпълнение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН да реши по същество в смисъла на по-благоприятната санкция.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 218 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х касационен състав

 

 

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Решение № 745 от 2008 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по НАХД № 1896/2008 г., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 2230-0033337 от 06.08.2008 г., на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП гр. Пазарджик, с което на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на “Вагоноремонтен завод 99” АД, гр. Белово е наложена имуществена санкция в размер на 25 816,96 лв. /двадесет и пет хиляди осемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 25, ал. 1, 2 и 5 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 25 816,96 лв. на 1 290,85 лв. /хиляда двеста и деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки/

Решението е окончателно.    

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     1.                                          2.