Р Е Ш Е Н И Е
№ 301 /
11.6.2009г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен Съд – гр. Пазарджик,
VІІІ състав, в публично заседание, на девети юни две
хиляди и девета година, в
състав:
Административен съдия:
Д.Р.
при участието на секретаря А.М. и на
представителя на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик прокурор Д.Г.,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Р. административно
дело № 811 по описа на съда за 2008г., намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл.
203, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.145 и
следващите от АПК.
Делото е образувано по искова молба на
Н.Б.С. *** и съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. *** – адвокатска кантора на адвокат В.С. против Министерството на
правосъдието, подадена на основание чл.
203 АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/. Предявени са два обективно съединени иска за по 5000 лева
всеки.
Във връзка с първия иск С. твърди,
на 03.12.2004г. е бил задържан под
стража във връзка с обвинение за придобиване на наркотици. С присъда №
51/03.05.2005 год. му е наложено наказание „лишаване от свобода”, като е
приспаднато времето на предварителното задържането от 03.12.2004г. В продължение
на два месеца С. е прекарал в следствения арест в гр. Пазарджик, след което е
бил преместен в затвора, където чакал разпределение в течение на година и три
месеца.
Ищецът сочи, че ареста и в затвора условията били
жестоки и унизителни, килиите пренаселени, като на човек се падали по 2 кв.м.
Помещенията в ареста се намирали под нивото на земята и не имало достъп на
естествена светлина и чист въздух. Не е имало условия за раздвижване, а в
затвора лишените от свобода са извеждани на каре за по един час на ден. И в
ареста и в затвора не е имало вестници и списания. Хигиената и на двете места е
била лоша - имало насекоми, бълхи и мишки, на задържаните не се е давало
възможност да се мият. Храната не е била добра и достатъчна, а килиите не
разполагали със самостоятелен санитарен възел. Предвид на твърденията си, ищецът
счита, че са му причинени неимуществени вреди, оценени от него на 5000 лева и
произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в системата на
Министреството на правосъдието, на чието подчинение се намират затворите и
следствените арести.
По отношение на втория иск, С. навежда следните доводи. На 28.03.2008 год. с
определение по ч.н.д. №288/2008 год. е бил задържан под стража във връзка с ново
обвинение за наркотици. По силата на споразумение с прокурора от 01.07.2008г. по
н.о.х.д.№ 513/2008г. му е наложено наказание „лишаване от свобода”. В ареста
прекарал три месеца и два месеца чакал разпределение. Описват се отново същите
условия в следствения арест и в затвора, в следствие, на които ищецът е
претърпял неимуществени вреди, оценени от него на 5000 лева и произтичащи от
незаконосъобразното бездействие на администрацията в системата на Министерството
на правосъдието, на чието подчинение се намират затворите и следствените арести.
С разпореждане № 2 от 05.01.2009г., съдът е оставил
исковата молба без движение, давайки на ищеца указания да представи платежен
документ, с който да се удостовери, че по сметка на Административен съд – гр.
Пазарджик е внесена държавна такса в размер на 10 лева съгласно тарифа на МП, да
уточни вида на неумуществените вреди и периодите, през които те са претърпени и
да уточни от какви действия /неосноваващи се
на закон или административен акт/ или бездействия /когато органът е бил длъжен
да действува по силата на закон или административен акт/, на кой административен
орган или длъжностно лице, какви вреди са настъпили, като вредите следва да се
опишат с оглед на вида им.
С молба от 08.01.2009г., от процесуалният
представител на ищеца е представена вносна бележка за внесена ДТ и е направено
уточнение, че вида на неимуществените
вреди е страдания и унижения, битови неудобства, физически и психически дискомфорт и
обида от поставянето в тези условия. Периодите са конкретизирани – при първия
арест от 03.12.2004г., като С. е прекарал 2 месеца прекарал в ареста, а
после година и три месеца е чакал в разпределител, а при втория арест е задържан на
28.03.2008г. и е прекарал три месеца в ареста и два в килия, чакащ
разпределение. По отношение на даденото в т.3 от разпореждането указание е
уточнено, че се претендира, че вредите са
причинени в следствие на незаконосъобразността на действията и бездействията
на Министерството на
правосъдието.
Административният съд е намерил, че не са отстранени
в цялост нередовностите, предвид на обстоятелството, че не е уточнено от какви действия
/неосноваващи се на закон или административен акт/ или бездействия /когато
органът е бил длъжен да действува по силата на закон или административен акт/,
на кой административен орган или длъжностно лице, какви вреди са настъпили, като
вредите следва да се опишат с оглед на вида им. Предвид на факта, че
съгласно чл. 19 ал.1 и
ал.2 от Закона за администрацията /ЗАдм./, органите на
изпълнителната власт са централни и териториални, като централни органи
на изпълнителната власт са: Министерският съвет, министър-председателят,
заместник министър-председателите и министрите, съдът е приел, че министерство
на правосъдието не е административен орган и не може от негови актове да
настъпват вреди, поради което е оставил исковата молба без разглеждане и е
прекратил делото.
По частна жалба на адвокат В.С.,
Върховният Административен Съд, трето отделение, с определение № 2731 от
26.02.2009г., постановено по частно касационно административно дело № 2163 от
2009г., е отменил определението на Административен съд – гр. Пазарджик, връщайки
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмен отговор и в открито заседание
ответникът в лицето на Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт Ч.,
оспорва исковата молба, считайки, че предявените искове са неоснователни и
недоказани.
Предвид на влизането в сила на Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съгласно който Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, става юридическо лице със седалище София,
по делото същата е поискала да бъде конституирана като подпомагаща ответника
страна.
В проведеното на 09.06.2009г.,
процесуалният представител на ищеца, на основание чл.228, ал.3 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК е насочил иска си и към Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията”. Процесуалният представител на последната, юрисконсулт Донев е
изразил несъгласие, но съдът е намерил, че дирекцията е пасивно легитимирана и
може да участва като ответник по делото, поради което е била конституирана като
такъв. Не са направени възражения във връзка със срока по чл.56, ал.3 от ГПК или
други такива. При проведените устни състезания, юрисконсулт Донев намира
исковете за недоказани. Битовите условия
в затвора и следствения арест не са били такива, каквито ги описва ищеца. Всички
разпитани свидетели са дали показания, че в следствения арест и в затвора е
поддържана добра хигиена. На затворниците се е давала добра храна, имали са
достъп до вестници и списания, както и до чист въздух. По всяко време на
денонощието са можели да ползват санитарния възел. Видно от заключението на
вещото лице пребиваването в затвора и следствения арест от ищеца не е довело до
негативни последици за него.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Пазарджик намира, че предявените искове са недоказани и следователно са
неоснователни. В полза на това твърдение се изтъква, че не са налице основания за ангажиране отговорността на
Министерство на правосъдието и ГД “ИН” за периодите когато ищеца е бил в
следствения арест и затвора. Условията, при които С. е бил в поставен не са в
причинна връзка с някакви претърпени от него неимуществени вреди. Не е доказано
да са претърпени вреди в следствие на административна дейност. Не са доказани
незаконосъобразни актове, действия или бездействия от страна на Министерство на
правосъдието или на ГД “ИН”.
Административен Съд – гр. Пазарджик,
VІІІ състав, след като
взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на
ответниците и на Окръжна Прокуратура – гр. Пазарджик и се запозна с приетите по
делото гласни и писмени доказателства, намира
за установено, от фактическа страна, следното:
Между страните не се спори, че с присъда от
03.05.2005г., постановена по н.о.х.д. № 315/2005г. по описа на Окръжен съд – гр.
Пазарджик, подсъдимият Н.Б.С. е признат за
виновен в това, че без надлежно разрешително, през месец ноември 2004г. е
придобил и до 17.11.2004г. е държал 557.878 грама високорисково наркотично
вещество марихуана, на обща стойност 3347,27 лева, като деянието има за предмет
вещества в големи размери, поради което и на основание чл. 354-А, ал.2, т.1, във
връзка с чл. 354-А, ал.1, приложение 3-то и 6-то от НК и чл. 55 ал.1 и ал.3 от
НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода. С решение № 185
от 16.09.2005г., Апелативен съд – гр. Пловдив е оставил в сила присъдата. С
решение № 307 от 21.06.2006г., Върховният Касационен Съд е изменил въззивно
решение № 185/16.09.05 год. по в.н.о.х.д. № 276/05
год. на Апелативен съд гр.-Пловдив, като е преквалифицирал деянието от престъпление по
чл.354а, ал.2, т.1, във връзка с ал.1,
предл. 3 и предл.6 НК, вр. с чл.55, ал.1,т.1 и ал.З НК, за което подсъдимият Н.Б.С. е признат за
виновен и е осъден на четири години
и шест месеца лишаване от свобода, в
престъпление по чл.354а, ал.1, предл. 3 и предл.6 НК, във вр. с
чл.55,ал.1 и ал.З НК, като е намалил размера на наложеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, на три години и
шест месеца лишаване от свобода при
първоначален "общ" режим на изтърпяване съгласно чл.46, б., "б" от
ЗИН.
С протоколно определение
от 28.03.2008г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, постановено по н.ч.д.
288/2008г., потвърдено с определение по в.н.ч.д. № 176/2008г. на Апелативен съд
– гр. Пловдив, спрямо Н.С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
С протоколно определение
от 01.07.2008г., постановено по н.о.х.д.
№ 513/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, е одобрено постигнато
между защитата на подсъдимия Н.С. *** споразумение, съгласно което
подсъдимия се признава за виновен в това,
че през месец март 2008 година в гр. Пловдив без надлежно разрешително е
придобил и до 26 март 2008 година е държал
с цел разпространение в себе си и в дома си на ул. *** в гр.
Пазарджик, високо рисково наркотично вещество "хероин" с общо нетно тегло
0,7549 грама, окомплектовано в топче от
станиол и в ъгъл от полиетиленова торбичка със съдържание на наркотично действащ
активен компонент съответно в станиоловото топче 6,2 тегловни процента и
в ъгъл от полиетиленовата торбичка 23,2 тегловни процента ДАМ на обща стойност
49,93 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив" престъпление по чл. 354
А, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. А и Б НК, за което деяние
му е определено наказание от една година лишаване от
свобода.
Видно от приетото по делото писмо рег. № 2602 от
23.03.2009г. на Главния директор на ГД „ИН”, Н.Б.С., с ЕГН **********,*** на
11.04.2005г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода" в размер на 3
години и 6 месеца по нохд. № 315/2005г. по описа на Окръжен съд Пазарджик за
престъпление по чл. 354а от НК.
На 14.09.2006г. с писмо № 7958/2006г. по описа на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е преместен в затвора гр. София, от
където е освободен условно предсрочно, на основание чл. 70 от НК на
30.08.2007г., с остатък 7 месеца и 25 дни. Начало на наказанието е 03.12.2004г.
(зачетено от престоя в следствен арест гр. Пазарджик до 11.04.2005г.).
Задържан е в следствен арест гр.Пазарджик от
18.11.2004г. до 22.11.2004г.
Към настоящият момент търпи наказание в размер на 1
година „лишаване от свобода" по н.о.х.д. № 513/2008г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик, за престъпление по чл. 354а от НК. Ще търпи и остатъка от
предсрочното освобождаване по н.о.х.д. № 315/2005г. на ОС – гр.Пазарджик. В
затвора гр. Пазарджик е от 20.06.2008г. и зачетен предварителен арест в
следствен арест гр. Пазарджик от 26.03.2008 до
20.06.2008г.
С писмо № 239 от 21.04.2009г. на Началник сектор
„Арести” са посочени периодите, през които С. е бил задържан в следствения арест
в гр. Пазарджик, в кои килии и размера на последните.
От удостоверения изх. № 1805 от 23.04.2009г. и изх. №
2157 от 20.05.2009г., издадени от Началника на затвора в гр. Пазарджик, се
установяват периодите прекарани от С. *** и помещенията, в които е бил настанен.
За доказване на твърдените обстоятелства на ищеца са
допуснати до разпит двама свидетели, а за опровергаване на същите на ответника е
допуснат до разпит един свидетел.
По делото са приети заключения на допусната
съдебно-икономическа и съдебно-психологически експертизи.
Административен Съд – гр. Пазарджик,
VІІІ състав, след
преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и
съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата: Подаването на искова молба по реда на чл.203 от АПК не
е обвързано с преклузивен срок. Нейната допустимост е свързана най-вече с
редовността й, касаеща посочването на административния акт или органа или
длъжностното лице, от чието действие или бездействие са причинени претендираните
вреди. Предвид на цитираното по-горе определение на ВАС, следва да се приеме, че
тя е редовна, следователно е процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, исковата молба е неоснователна.
В чл. 7 от Конституцията на
Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция
на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно
която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
За да се разграничат
отговорността за причинени вреди по чл.45 и следващите от ЗЗД и тази по чл.203
от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез съпоставка
на двете норми. На първо място различието по между им е свързано с тяхното
основание. Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму,
докато отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение на
държавата и общините да спазват правата и законните интереси на гражданите.
Именно при неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е
причинено увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за
ангажиране на отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл.205 от
АПК това са юридическите лица,
представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Отговорността по чл.45 от ЗЗД и тази по ЗОДОВ
се изграждат на различна плоскост. Елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане по ЗЗД, свързан с неговата субективна страна, винаги е
вината, т.е. субективното отношение на деликвента към протовоправното деяние.
Характерно е за втория вид отговорност е, че е обективна и безвиновна. Тя
възниква само при или по повод на осъществяване на административната дейност на
държавата или общините. В свое решение № 8401 от 07.07.2008г., ВАС посочва, че
чл.203 от АПК
и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за
които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се
разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена
категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове.
Издаването на подобни актове е регламентирано в съответните закони. Касае се за
всички видове административни актове, издавани от държавни или общински органи в
кръга на законово определената им компетентност.
Държавата и общините ще
носят отговорност за вреди, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Анализът на тази норма, налага разграничавана на дейността по издаване на
административни актове и тази, която е проява на физическото действие или
бездействие. Това има значение при решаване на въпроса за предпоставката, при
която увредения може да търси обезщетение. Незаконосъобразните действия или
бездействия са последица от несъобразност на поведението на длъжностните лица с
разпоредбите на закона или подзаконовите нормативни актове. Както бе посочено
по-горе е необходимо незаконните действия или бездействия да са осъществени при
или по повод на административната дейност.
Активно легитимирана страна
по иска по чл.203 от АПК, може да бъде всяко лице, което твърди, че е претърпяло
вреди, в следствие на незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни
лица. Този иск представлява автономно средство за защита на частноправните
субекти срещу несъобразена със закона административна дейност. Те обаче следва
да докажат претърпените вреди, техния
характер и размер и най-вече, че вредоносният резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински
орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната
дейност. Наличието на тези предпоставки ще бъде абсолютно условие за ангажиране
на отговорността на държавата и съответно присъждане на
обезщетение.
В разглеждания случай, ищецът в рамките на
проведеното административно производство не можа да докаже нито наличие на
противоправни действия на държавни органи или длъжностни лица, при или по повод
на осъществяване на административната дейност, нито изобщо претърпени каквито и
да е вреди. Събраните по искане на С. доказателства, категорично опровергават
твърденията му за претърпени в затвора страдания и унижения, битови неудобства, физически и психически дискомфорт и
обида от поставянето в тези условия.
Видно от приетото по делото
заключение на вещото лице, дадено във връзка с допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло, за посочените от ищеца периоди в
Затвора и в Следствения арест са били предвидени и изразходвани средства за
закупуване на подържане на хигиената и дезинфекцията и за абонаменти за печатни
издания. Изчислен е и средния порцион за храна, който за периода
03.12.2004г.-21.09.2006г. е бил 1,08 лева, за периода 28.03.2008г.-31.08.2008г.
– 1,47 лева. Експертът е посочил, че в на задържаните в Следствения арест и в
Затвора се полага еднакъв порцион, предвид на обстоятелството, че храната се
приготвя в кухнята на Затвора. Във връзка с констатациите в приетото заключение
съдът намира за неоснователни доводите за това, че средствата, предвидени за
храна са твърде ограничени, което е обусловило недохранването на лишените от
свобода. Наистина посочените суми не са големи, но следва да се има предвид, че
при калкулацията им не се начислява никаква печалба. Въпросът е, дали даваната
храна е била достатъчно разнообразна и в количества, които да не застрашат
здравословното състояние на задържаните. Няма критерий, по който да се изчисли,
от какво количество храна се нуждае ежедневно човек, защото хората се различават
по своята физиология – ръст, тегло, двигателна активност, метаболизъм и др.
Обсъждайки в съвкупност събраните доказателства и най-вече показанията на
разпитаните свидетели, които ще бъдат обсъдени по-долу, съдът намира, че
предлаганата на задържаните в следствения арест и в затвора храна, е била в
достатъчни количества и с относително разнообразие и не е могла да бъде
предпоставка за застрашаване на здравето на С..
За доказване на наведените в
исковата молба твърдения на ищеца са допуснати двама свидетели – Е. А. и
К. Т..
Видно от показанията на
първия от тях, двамата с ищеца се познават, тъй като са били в заедно в
следствения арест и в затвора. По време
на задържането му С., според свидетеля е бил с двама или трима в килия, като
килиите са за 4-5 души, колкото и в затвора. В следствения арест и в Затвора са
се получавали всеки ден вестници и
списания, а задържаните са могли да ползват и библиотека. В следствения арест и
в затвора задържаните са получавали храна сутрин, обед и вечер. Храната била
преди всичко зеле, боб, пиле фрикасе и други, като за свидетеля храната била
достатъчна. Самият той не бил чувал С. да се оплаква, че храната му е
недостатъчна. В Затвора и следствения арест задържаните имали право на колети с
храна и Н.С. получавал храна от вън. Там а били осигурени постоянни и периодични
прегледи от психолози и психиатри. Според
свидетеля следственият арест се намира в полицията на гр.Пазарджик и има
прозорци. Осветлението било от луминесцентни лампи. Имало климатизация,
осигуряваща въздух до килиите. Задържаните сами подържали хигиената.
Вторият от разпитаните свидетели сочи, че познава
Н.С. *** от преди една година. В следствения арест, където е бил помещенията са
под земята и няма никакви прозорци в килиите. Има осветление от луминесцентни
крушки. Достъпът на чистия въздух се осигурява от вентилация. В килиите има по 3
легла и няма мивки и тоалетни. Когато трябва да се ползва тоалетната,
задържаните викат охраната и тя ги води до тоалетната, като това не се
ограничава. Храната била нормална, три пъти на ден и разнообразна - картофи,
риба, наденици и други. На Т. храната му била достатъчна. В ареста
раздвижването ставало в една стая, без гимнастически уреди. В затвора килиите са
за по трима души и има по три легла. Килиите са снабдени с прозорци. Свидетелят
се е виждал със С. ***, но не е чувал той да се оплаква от храна, обстановка или
друго. В затвора има вестници, списания и библиотека. Има медицинско обслужване
– психолози, психиатри, лекари.
Предвид констатираното разминаването в показанията на
двамата свидетели, досежно обстоятелството къде се намират помещенията в
Следствения арест, съдът ги е поставил в очна ставка, която не е изяснила този
въпрос.
На ответника, за опровергаване на твърдените от ищеца
обстоятелства е допуснат един свидетел – Г.Г, служител на
Министерство на правосъдието в Следствения арест – гр. Пазарджик. Видно от
неговите показания, той познавал Н.С. от следствения арест като задържан преди
повече от 5-6 години. Не помни точната дата на първото му задържане. Ищецът е
бил в много килии, с по 2-ма души, бил е с 1 човек даже е бил и сам.
Следственият арест се намира в сградата на РПУ - гр. Пазарджик на 1,3 метра под
кота нула. Има прозорци на 10 от килиите със стъклени тухли неотваряеми, но има
преход на дневна светлина. Въздух се осигурява, чрез аспирация във всяка килия.
Това става с два въздуховода. През единия се вкарва въздух, през другия се
изкарва. Храната се доставя от затвора. Арестантите се хранят три пъти на ден.
Храната е разнообразна. На задържаните се дава обикновено готвено. Четири пъти в
седмицата на обяд винаги има месо в храната. Вечерта е повече постно ядене -
фасул, леща и др. На обед има второ, ако няма десерт има салата. В килиите няма мивки и тоалетни. По
всяко време на денонощието арестантите имат достъп до санитарния възел. При
почукване ако е свободна тоалетната веднага се пуска човек. Има фелдшер към
следствения арест. Н.С. е бил воден до фелдшера, това е практика, ако арестантът
има някакви леки заболявания. Свидетелят не е чувал, по време на задържането си,
Н.С. да се е оплаквал, че не му стига храната или от друго. Той имал всяка
седмица свиждане и близките му носели храна. За раздвижването в килиите в
момента има една стая, която е приспособена, като “престой на закрито”. Няма
фитнес уреди. Хигиената се поддържа от самите задържани лица. Предоставят им се
парцали, метли за почистване, има препарати за почистване. С. е бил един от
хигиенистите на ареста, за да може да се раздвижва по този начин. Било му
разрешено да почиства коридорите на ареста, за да има повече възможности за
движение.
При обсъждането на показанията на свидетелите могат
да се направят изводи в следните насоки. На първо място относно констатираното
противоречие между показанията на свидетелите А. и Т., касаещо
мястото където се намират помещенията на следствения арест съдът, дава вяра на
посоченото от свидетеля Георгиев за това, че те са на 1,3 метра под кота нула.
Неговите показания за последователни, непротиворечиви и обективни. Той работи
там от дълги години и няма никакъв интерес да излага пред съда обстоятелства,
които биха могли да бъдат проверени лесно. На следващо място от показанията и на
тримата се установява, че и в затвора, и в следствения арест на задържаните са
осигурени нормални жизнени условия – разнообразна храна, в достатъчни
количества, вестници, списания, а в затвора и библиотека, чист въздух и
възможности за раздвижване, както и медицинско обслужване. Нито един от тях,
нито пряко, нито косвено е чувал Н.С. да се оплаква от обстановка, храна,
здравословни или друг вид проблеми. Напротив същият е бил поставен дори за
известен период в привилегирован режим, като му се е позволявало да излиза извън
определеното време и да почиства коридорите на ареста. Свидетелите Т. и А. са били при същите условия както и С. и са възприемали обстановката в
затвора и в ареста за нормална. Те не са преживели унижения, болки, дискомфорт
или друг вид страдания, причинени им в следствие на задържането. Това се отнася
в пълна степен и за ищеца. Доказателства за противното и в подкрепа на
наведените в жалбата твърдения не се събраха. Независимо от всичко следва да се
подчертае, че е съвсем логично обстановката в местата за лишаване от свобода да
се различава от нормалната битова и обществена обстановка извън тях. Съвсем
естествено е лишените от свобода да почувстват тази разлика. Не може едно лице
осъждано нееднократно за тежки умишлени престъпления и търпящо ефективно
наказание „лишаване от свобода” да очаква, че в затвора няма да се промени нищо
от неговия живот. Напротив една от целите на наказанието е именно да се
превъзпита дееца и да се променят престъпните му навици. Това ще се постигне
именно, когато той разбере какво е загубил в следствие на неправомерното си
поведение – свободата си, битова и обществена среда, семейство, приятели и
други. Разбира се в местата за лишаване от свобода затворниците не бива да бъдат
подлагани на унижения, страдания, излишен психически и физически дискомфорт,
независимо от факта, че това е възможно да се случи. По настоящето дело не бяха
установени подобни обстоятелства.
Всеки човек се отличава от останалите най-вече чрез
своята духовна индивидуалност, определена от възпитание, характерови особености,
интелект, образование и ниво на развитие на психиката и ценностната система. При
определени обстоятелства и в зависимост от развитието на тези качества е
възможно в съзнанието да се развият негативни процеси, чието усложнение да
доведе до разстройство или дори до психично заболяване. Не е необходимо за това
да настъпят някакви екстренни или безспорни каталиктични промени в заобикалящата
индивида среда. Безспорно, независимо от констатираните обективни факти, че
обстановката в следствения арест и в затвора, по времето, когато Н.С. е задържан
там, е била нормална, е твърде възможно, тя да е предизвикала у него душевен
дискомфорт, който в случай, че не е овладян, да е довел до психическо
разстройство или дори по психична патология. Поради тази причина, за да се
установи евентуалното наличие на тези факти, съдът е допуснал изслушването на
съдебно-психологическа експертиза. Видно от приетото заключение, след преглед на
С. и проверка на наличната медицинска документация, ищецът не страда от психични
разстройства. По време на престоя му в местата за лишаване от свобода, не са му
предписвани или давани медикаменти във връзка с психични разстройства.
Състоянието му е стабилно и той няма оплаквания. Той е адекватен, всестранно
ориентиран и с изградени жизнени планове, предвид на предстоящото му
освобождаване. Поради констатирана липса на отклонения в психиката му, не може
да се направи извод за наличие на причинно-следствена връзка в негативна посока,
между условията за живот в местата за лишаване от свобода и психичното му
състояние, както в предходни периоди, така и в настоящия момент. Заключението,
което не е оборено от страните, недвусмислено сочи, че не е налице твърдяното от
ищеца преживяване на неимуществени вреди – болки, страдания и унижения, психически дискомфорт и обида. Съдът също,
обсъждайки всички събрани доказателства намира, че следва да сподели този
извод.
Не следва да бъдат обсъждани представените
удостоверения, издадени от Началник сектор “Арести” – гр. Пазарджик и от
Началника на затвора в гр. Пазарджик, касаещи килиите, в които е бил настанен С.
по време на различните си престои в местата за лишаване от свобода. Съдът
намира, че фактите, удостоверени в тях не се отнасят пряко към предмета на
спора. Без значение е в кои килии и с колко души е бил С., както и какъв е бил
техния размер. Това е така, предвид на недоказването на претърпени изобщо вреди,
причинени от действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи, при или по повод осъществяването на административната
дейност.
По изложените съображения исковете на Н.С. следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Процесуалните представители на
Министерство на правосъдието и на ГД “ИН” не са поискали разноски, поради което
на не следва да им присъждат.
На основание чл.10 от ЗОДОВ, ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – гр. Пазарджик
направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и издаване на
съдебни удостоверения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска на Н.Б.С.
****** и съдебен адрес: гр. Пазарджик, *** – адвокатска кантора на адвокат В.С. против Министерството на правосъдието,
предявен на основание чл. 203 АПК, във
връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, за претърпени, в следствие на незаконосъобразни действия и бездействия
на Министерство на правосъдието, неимуществени вреди /страдания и унижения,
битови неудобства, физически и психически дискомфорт и обида от поставянето му в
тези условия/ в периода от 03.12.2004г. до непосочена крайна дата, в размер на
5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска на Н.Б.С.
****** и съдебен адрес: гр. Пазарджик, *** – адвокатска кантора на адвокат В.С. против Министерството на правосъдието,
предявен на основание чл. 203 АПК, във
връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, за претърпени, в следствие на незаконосъобразни действия и бездействия
на Министерство на правосъдието, неимуществени вреди /страдания и унижения,
битови неудобства, физически и психически дискомфорт и обида от поставянето му в
тези условия/ в периода от 28.03.2008г. до непосочена крайна дата, в размер на
5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска на Н.Б.С.
****** и съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. *** – адвокатска кантора на адвокат В.С. против Главна Дирекция “Изпълнение на
наказания”, предявен на основание чл.
203 АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/, за претърпени, в следствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказания”, неимуществени вреди /страдания и унижения, битови неудобства,
физически и психически дискомфорт и обида от поставянето му в тези условия/ в
периода от 03.12.2004г. до непосочена крайна дата, в размер на 5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска на Н.Б.С.
****** и съдебен адрес: гр. Пазарджик, *** – адвокатска кантора на адвокат В.С. против Главна Дирекция “Изпълнение на
наказания”, предявен на основание чл.
203 АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/, за претърпени, в следствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказания”, неимуществени вреди /страдания и унижения, битови неудобства,
физически и психически дискомфорт и обида от поставянето му в тези условия/ в
периода от 28.03.2008г. до непосочена крайна дата, в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА Н.Б.С. ****** и ЕГН ********** да заплати в полза на Административен Съд – гр. Пазарджик сумата от 330
/триста и тридесет/ лева, представляваща изплатени служебно от съда
възнаграждения на вещите лица, дали заключенията по допуснатите СПЕ и СИЕ, в
размер на 320 /триста и двадесет/ лева и държавни такси за издадени 2 броя
съдебни удостоверения в размер на 10 /десет/ лева.
Сумата следва да се внесе по сметка на
Административен съд – гр. Пазарджик: IBAN: BG40SOMB91303140996601, BIC: SOMBBGSF, Общинска банка – клон Пазарджик - Държавни
такси.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
Административен Съд на Република България - тричленен
състав.
Административен Съдия: