№ 46 / 4.2.2009г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пазарджик, Х състав, в открито заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди
и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.В.
2. А.М.
при секретаря Я. В. и при участието на
прокурора Я., като разгледа КНАХД №
1 по
описа на съда за 2009 г., докладвано от СЪДИЯТА М. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по жалба на
Началника
на РУ на МВР - Септември против Решение № 816 от 01.12.2008 г., постановено по
НАХД № 2167/2008 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което
е отменено наказателно постановление №
2356а от
27.08.2008 г., издадено от
Началника на РПУ – Септември.
С посоченото
наказателно постановление на А. А. Х.Х., гражданин на Република
Франция, на основание
чл.
182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание
глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е
незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на процесуалния и матералния закон, като основните доводи в жалбата са
свързани с твърдението, че атакуваното
наказателно постановление е издадено на следващия ден след съставянето на АУАН
поради обстоятелството, че Х. няма постоянен адрес в Република България. Твърди
се, че в случая е налице хипотезата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, респективно,
наказателното постановление е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението, както и да се потвърди отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата, моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящият съдебен състав
приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена
в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, следователно
е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Въз основа на достатъчното събрани доказателства пред въззивната
инстанция, Районният съд е достигнал до неправилни изводи по тълкуването и
прилагането на закона, възприемайки, че при издаването на процесното
наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които довели до ограничаване на правото на защита на наказваното лице. Нарушена
била нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда осигуряване на
възможност на нарушителя да възрази писмено срещу АУАН в тридневен срок след
съставянето му. Освен това административнонаказващият
орган не бил спазил и разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като издал
атакуваното наказателно постановление в деня, следващ деня на съставянето на
АУАН, лишавайки по този начин административнонаказателното
производство от пълнота и обективност.
Аргументите на
касационния жалбоподател относно приложимостта на разпоредбата на чл. 44, ал. 4 и чл. 52, ал. 1, изр.
второ се споделят напълно от настоящата инстанция.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че нарушителят А. Абди Х.Х. няма постоянен адрес в Република България. Това
обстоятелство води до обоснования правен извод, че в конкретната хипотеза
следва да се приложи чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, който предвижда, че когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя
незабавно на наказващия орган.
Именно това свое задължение са
изпълнили контролните органи, изпращайки незабавно съставения АУАН на
наказващия орган. Следва да се отбележи, че
дори когато са налице предпоставките
на чл. 44, ал.
4 ЗАНН, следва на
нарушителя да се предостави възможност
да направи писмени възражения. Това е било сторено, видно от
съставения АУАН, което лицето е подписало и дори е направило отбелязване “да”
на мястото, предвидено за писмени възражения в момента на съставяне на акта.
Предвиденото от закона прилагане на писмени обяснения или възражения
на водача е изпълнимо единствено, ако
такива са налице.
Не може да бъде споделена също така тезата, че
предвиденото в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН незабавно изпращане на акта дерогира единствено предвидения в ал. 3 двуседмичен срок, в
който преписката се изпраща на наказващия орган, каквито аргументи навежда в
откритото съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
Х.. Още по-малко може да се приеме, че незабавното изпращане става, след
изчакване на тридневния срок за писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Подобни изводи се явяват неподкрепени от разпоредбите
на закона и не намират основания в цитираните текстове.
Отчитайки
изложеното, на свой ред правилно и законосъобразно в конкретния случай административнонаказващият орган е изпълнил и разпоредбата
на чл. 52, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, произнасяйки се
в деня на получаване на административнонаказателната
преписка и издавайки процесното наказателно
постановление.
Въвеждайки
особен режим по отношение на движението на административнонаказателните
преписки в случаите, когато нарушителите нямат постоянен адрес в Република
България, законодателят съвсем явно е целял постигането на максимална бързина
на производството. Това е сторено, отчитайки обстоятелството, че спрямо тези
лица следва възможно най-скоро да бъде приключена досъдебната
фаза на административнонаказателното производство,
респективно, да им бъде осигурена възможността до обжалват издаденото
наказателно постановление по съдебен ред.
С
оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че Районният съд
неправилно е приложил
закона, като е
отменил наказателното постановление. Решението на съда ще
следва да бъде отменено, а
процесното наказателно постановление – потвърдено.
Водим от горното, и на основание
чл. 222,
ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал.1, изр.
2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 816 от 01.12.2008
г., постановено по НАХД № 2167/2008 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
2356а от
27.08.2008 г., издадено от
Началника на РПУ –
Септември, с което
на А.
А. Х.Х., гражданин на Република Франция, на основание чл.
182, ал.
1,
т. 5 от ЗДвП
е наложено административно наказание
глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/