Р Е Ш Е Н И Е

№ 191 / 22.4.2009г.

Пазарджик, 22.04.2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – гр. Пазарджик, ХІІ състав в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Н.

ЧЛЕНОВЕ: 1. Д.К. 2. В.А.

при секретаря т. с. и с участието на прокурора с. я. изслуша докладваното от съдия а. к.а.х. дело № 119 за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал.3, изр. последно от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие, гр. Батак против Решение № 42 от 12.01.2009 г. по гр. дело № 1/2008 г. на Районен съд – Пещера, с което е отменено решение № 1747 от 28.11.2007 г. на ОСЗГ гр. Батак, в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. Н. С.,*** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада с площ от 3 дка, находяща се в землището на гр. Батак в местността „Пущек”, като възстановява на наследниците на С. Н. С. правото на собственост върху този имот .

В касационната жалба са развити съображения против атакуваното решение на районния съд, които обуславят неговата незаконосъобразност, доразвити в депозираните по делото писмени бележки от 26.03.2009 г.

Ответникът – С.И.С. чрез пълномощника си адв. В. счита жалбата за неоснователна по съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита от 26.03.2009 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик застъпва становище, че жалбата е основателна, а атакуваното решение следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение № 1747 от 28.11.2007 г., т. ІІІ ОСЗГ гр. Батак, отказва да възстанови правото на собственост на наследниците на С. Н. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху ливада с площ от 3,000 дка, седма категория, находяща се в землището на гр. Батак, в местността „Пущек”. Като причина за така постановения отказ е посочено обстоятелството, че имота е застроен - чл. 10б, ал.1 и ал. 5 от ЗСПЗЗ и в КВС е записан държавна частна собственост - ДПФ - МЗГ. По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че в процесния имот са изградени 10 бр. вилни сгради от ентернитови плоскости тип бунгала, категоризирани съгласно Приложение № 4 към чл. 10 от Наредба № 7 за поддържане на кадастрални планове като масивни сгради. Същите са трайно свързани с терена посредством монолитен фундамент и са констатирани като търпими строежи, неподлежащи на премахване и забрана. Съгласно изготвения генерален план от 1994 г. за почивна база ДПУ “Битова техника” гр. Пазарджик в курорта яз. Батак, одобрен с Протокол на експертен съвет при община Батак № 25/13.10.1994 г., съществуващите 9 бр. сгради са отразени като “ПЖ” - паянтови жилища и 1 бр. като “МЖ” - масивни жилища. Процесният терен - имот 0029167 по КВС на гр. Батак от 1992 г. е отразен като държавна частна собственост с установен начин на трайно ползване като “Вилна зона”.

При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на собствеността е застрояването на недвижимия имот - държавна собственост, без значение законно или незаконно е извършено строителството или проведеното мероприятие. На второ място - описаната пречка трябва да се отнася не до единични постройки, а до комплекс от строителни дейности, насочени към задоволяване на важни държавни нужди. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. в процесната ливада от 3 дка е имало застроени 10 бр. бунгала, които не представляват комплекс от строителство, насочено към задоволяване на важни държавни нужди, съответно не съществува пречка за възстановяване собствеността върху имота. Съответно е приел за недопустимо искането да се произнесе относно реалното определяне на границите на земеделския имот, тъй като не е компетентен и е отменил решението на ОСЗГ гр. Батак в обжалваната му част.

Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на Районен съд Пещера.

ОСЗГ Батак основава отказа за възстановяване на разпоредбата на чл. 10б, ал.1 и ал. 5 от ЗСПЗЗ – имота е застроен и в КВС е записан държавна частна собственост - ДПФ - МЗГ. Според чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ в две хипотези собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си - когато те се застроени или върху тях са проведени мероприятия, като разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ установява, че земите, собствеността върху които не може да се възстанови поради посочените обстоятелства, са държавна собственост. Понятието "застрояване и проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността" няма утвърдено правно значение, а и смисълът, в който се използва, не е определен в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Затова той следва да се извлече от анализ на тези законови разпоредби, които съдържат пречки за възстановяване на собствеността. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ не позволяват възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и др. Явно е, че застрояването, респективно мероприятията, с чието осъществяване се задоволяват тези нужди, следва да се разглеждат като такива, които не позволяват да се възстанови собствеността. Данните по делото, не сочат на такива обстоятелства. Осъщественото застрояване не попада и в хипотезата на § 1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Точно в този смисъл е и приложената от касатора съдебна практика.

Неоснователни са възраженията на касатора относно обстоятелството, че не било доказано правото на собственост на наследодателя на молителя върху процесния имот, тъй като съдът е обсъждал единствено правните основания въз основа на които ОС”ЗГ” Батак е постановил обжалвания отказ. На второ място съдът никъде не е обсъждал приложимостта на разпоредбата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а единствено в едно изречение е споменал, че не е налице застрояване съгласно чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и изцяло мотивите на обжалваното решение са във връзка с разпоредбите на чл. 10б, ал.1 и ал. 5 от ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че не е компетентен да се произнася по искането за реално определяне на границите на земеделския имот, тъй като съгласно чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ това е правомощие на съответната ОСЗ.

Обжалваното решение е постановено при точно установени правно релевантни факти, при спазване на процесуалния закон и правилно прилагане на материалния закон, като изводите на съда са последователни и верни.

С оглед на гореизложеното, решението на съда ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 14, ал.3, изр. последно от ЗСПЗЗ, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 12.01.2009 г. по гр. дело № 1/2008 г. на Районен съд – Пещера.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

2. /П/