Р Е Ш Е Н И Е
№ 180 / 6.4.2009г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,
в публично заседание, на шести април две хиляди и девета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Доброслав Руков
при секретаря А.М., като
разгледа докладваното от съдия Руков административно дело № 12 по описа на съда за
2009г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във
връзка с чл.145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по
жалба подадена от М.Я.Г.,*** против
Заповед № ДК-02-ПЗ-71/05.12.2008г.
на Началника на РДНСК – гр. Пазарджик, с която е наредено премахване на
незаконен строеж – “Жилищна сграда и масивна ограда”, реализиран от него в УПИ
№ V-СНС, кв.173, по плана на с. Мало
Конаре.
В жалбата си Г. твърди, че
оспорената заповед е нищожна, а алтернативно назаконосъобразна,
поради нарушение на административно производствените правила и на материалния
закон. Навежда доводи за това, че е построил процесните
сграда и ограда през периода 1982-1984г. с цел задоволяване на неотложна
жилищна нужда.
Ответникът, чрез
юрисконсулт Д, оспорва жалбата и счита,
че заповедта следва да бъде оставена в сила.
Заинтересованата страна
Община Пазарджик, чрез юрисконсулт П. оспорва жалбата.
Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след като взе предвид наведените в
жалбата доводи, изразеното становище на ответника по оспорването и се запозна
със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
Между страните не се спори,
че на 17.11.2008г., длъжностни лица при РДНСК – гр. Пазарджик, извършили
проверка на строежи – “Жилищна сграда и масивна ограда”, реализирани от М.Я.Г. ***,
по плана на с. Мало Конаре.
Било установено, че за
изграждането им няма одобрен проект,
разрешение за строеж, както и всякакви други строителни книжа.
Горните констатации са
отразени в приетия по делото констативен акт № 145 от 17.11.2008г., издаден на
основание чл.224, ал.3 от ЗУТ. Проверката е извършена в отсъствието на М.Я.Г.,
но в присъствие на съпругата му В.Й.Г., на която е връчен екземпляр от акта и
същата е поела задължение да го предаде на Г..
Проверката била инициирана
след подаден от В. и Я. Г. до РДНСК – гр. Пазарджик сигнал, относно извършено
незаконно строителство в УПИ V-СНС – държавен, кв.173
по плана на с. Мало Конаре,
в който се твърди, че М.Г. е построил гараж, който се използва за барче. Сигналът
е препратен на Община Пазарджик, като на 16.10.2008г., нейни служители са
извършили проверка на място. Видно от писмо № ПЗ-199-01-657
от 23.10.2008г., Кметът на Община Пазарджик е уведомил РДНСК за резултата от
проверката. Към писмото са приложени документи касаещи незаконното
строителство.
Видно от акт № 333 от
20.06.1984г., част от парцел V-СНС в кв.173, по плана
на с. Мало Конаре е
държавна собственост. Не е посочено, каква е точно големината на тази част.
Отразено е, че останалата част, отново неопределена е предназначена за предаваемо място на съседни имоти.
С оглед на дадени от съда
указания, процесуалният представител на Община Пазарджик е представил писмо,
видно от което за процесния имот не е издаван Акт за
общинска собственост. Същият е собственост на общината с оглед на разпоредбата
на § 42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост: „Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините".
Административният орган,
обсъждайки събраните доказателства, е приел, че е налице незаконен строеж, по
смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, поради което е издал и оспорената заповед.
По делото е приложена
Заповед № РД-13-182 от 29.05.2007г., с която
Началника на ДНСК е предоставил на правомощия Началниците на РДНСК, да издават
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях.
По делото са разпитани, по
искане на оспорващия двама свидетели, за установяване на факта, касаещ времето
на осъществяване на строежа.
По делото е изслушано и
прието и заключение на Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата: Оспорената
Заповед № ДК-02-ПЗ-71/05.12.2008г.
на Началника на РДНСК – гр. Пазарджик е съобщена на М.Г., чрез изпращането й по
пощата. Видно от приложеното известие за доставяне № 151094, тя е получена от
съпругата му В.Г.на 18.12.2008г. Жалбата е подадена чрез РДНСК – гр. Пазарджик,
на 29.12.2008г./вх. № Пз-144-02-068/, в рамките на
14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 от
АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в
производството по издаване на
индивидуалния административен акт, който подлежи на оспорване. Във
връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като
такава следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
За
да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че “Жилищна сграда и масивна ограда”,
реализирани от М.Я.Г. ***, по плана на с. Мало Конаре, представляват незаконни строежи по смисъла на чл.
225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, т.е. са
извършени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Предвид на факта, че по
делото не се спори, че за процесните сграда и ограда
няма издадено разрешение за строеж, съдът, за да изясни докрай, всички спорни
въпроси е допуснал изслушването на СТЕ и е разпитал двама свидетели, които да
изяснят какъв вид е строежа и кога е реализиран.
Вещото лице, след оглед на
място, е дало заключение, че процесната сграда е
построена в южната част на УПИ № V-СНС, кв.173.
Същата е с площ от около 60 кв.м., а оградата е с дължина на юг 21,50 метра и
на изток повече от 40 метра, като преминава и пред лицата на съседни парцели.
Жилищната сграда, предмет на оспорената заповед е двуетажна, като на първия
етаж има дневна с кухня и отделно гараж. На втория етаж се намират две свързани
жилищни помещения, ползвани за спални. Към 1982-1984 година, когато се твърди,
че е извършено строителството, е действал регулационен план, влезнал в сила с
Заповед № 4202 от 28.09.1977г. на Председателя на Окръжия народен съвет
Пазарджик. Същия включва кадастър на имотите и регулация. Няма изготвен застроителен план и уличната регулация не е приложена.
Експертът след оглед на място и съобразявайки, приложеното към жалбата
геодезическо заснемане, е установил, че сградата в по-голямата си част е
построена в парцел V-СНС кв.173 - частна общинска собственост. Същата е ситуирана така, че част от нея попада в чертите на улицата
– тротоара, в западния ъгъл навлизането е 0,93 метра, а в източния 2,06 метра
или 18.54 кв.м. са построени в публична
общинска собственост. Процесната ограда, е
построена изцяло в чертите на улицата – тротоара - публична общинска собственост.
В открито съдебно
заседание, вещото лице доразвива заключението си, сочейки, че оспорващият не е
предприемал действия по узаконяването на сградата, каквато възможност е имал
съгласно § 16 и § 184 от ЗУТ. Конструктивно не е възможно премахването само на
частта от сградата, която е построена в имот публична общинска собственост,
една тясна част от нея попада в уличната регулация по нейната дължина и няма
начин, по който да бъдат премахнати зидовете, тъй като по този начин ще се
наруши цялостната й конструкция.
Разпитаният
свидетел Андонов, посочи, че процесната сграда е построена около 1984г. Той си спомня годината на
строежа, тъй като е помагал при осъществяването му. Другият разпитан свидетел Г.,
също си спомни, че сградата е строена през 1984г., тъй като предходната година
е започнал работа в Пловдив. Той също е помагал при строежа. По отношение на
оградата, Г. посочи, че тя е строена преди около 1-2 години. Този факт почива
на личното му възприятие.
Съдът намира, показанията
на двамата свидетели, за непоследователни и относително противоречиви. Същите обаче
следва да бъдат кредитирани, тъй като установяват безспорно един факт, а
именно, че сградата е построена преди 08.04.1987г., а оградата преди около 1-2
години, т.е. около 2007-2008г.
За да може да се приложат
разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, т.е. строежът да е търпим и да не подлежи на
премахване, е необходимо освен същият да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ, също и да е бил деклариран им пред
одобряващите органи до 31 декември 1998 г., съответно в 6-месечен срок от
обнародването на ЗУТ, в случай, че е бил реализиран след 30 юни 1998 г. В
разглеждания спор, Г. не спори, а и от ангажираните от него доказателства –
проведените разпити на свидетелите А. и Г. се установява, че сградата, чието
премахване е разпоредено, е построена в около 1984г. Не се установи наличието
на другото комулативно изискуемо
обстоятелство той да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му.
Съгласно
чл.8, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/, общинските пътища са публична общинска
собственост. Разпоредбата на чл.5 от същия закон сочи, че пътищата имат
следните основни елементи: обхват, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Обхватът на пътя е площта, върху която са
разположени земното платно и ограничителните ивици. Земното платно е част от повърхността в обхвата на пътя,
върху която са разположени: платното за движение, разделителните ивици,
банкетите, тротоарите и др. От анализа на тези текстове може да се направи категоричния
извод, че тротоарите, които са част от общинския път са също публична общинска
собственост. Имотите - публична общинска
собственост не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Върху такъв имот не
може да се учреди право на строеж или
да се продаде на физическо лице, респективно не може да се изгради законен строеж, още по-малко да се приеме, че изградения строеж е търпим. От изложеното по-горе и предвид заключението на
вещото се установява липса на търпимост на строежите, собственост
на жалбоподателя по смисъла на
§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Следва да се отбележи, че по отношение на оградата,
това обстоятелство не следва изобщо да се изследва, защото същата е построена,
без строителни книжа и в имот – публична общинска собственост само преди 1-2
години, поради което не подлежи на узаконяване.
Установи се още, че за строежа на сградата не е
била стартирана процедура по узаконяването й по реда на § 183 и § 184 от ПЗР на
ЗУТ.
Не може също да се приеме, че сградата в частта,
построена в имот частна общинска собственост е търпима. Както при действието на ЗТСУ (отм.), така и при действието на ЗУТ за законността на процесния строеж трябва да са издадени необходимите
строителни книжа и надлежно учредено право на строеж от собственика на имота.
Липсата на строителни книжа съставлява нарушение, както на чл. 56, ал. 1 от
ЗТСУ /отм./, така и на сега действащите разпоредби на
чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съответно - изграждането на строежа без
да е налице учредено право на строеж от страна на Община Пазарджик в полза на М.Г.,
по неговите лични признания, е нарушение на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ /отм./, сега чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Дори да се приеме, че
сградата, частта построена в имот, частна общинска собственост е търпим строеж,
съгласно становището на вещото лице е невъзможно премахването на сградата само
в частта, изградена върху тротоара, т.е. в имота публична общинска собственост,
тъй като по този начин, би се нарушила нейната конструкция.
Неоснователни
са изложените в жалбата и по същество от процесулания
представител на оспроващия доводи, за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
предвид на обстоятелството, че на Г. не му е връчен констативния акт, а в
последния не е посочен изрично срока, в който могат да се депозират възражения.
Както бе посочено по-горе, екземпляр от същия е връчен на съпругата му. Дори
това да не беше така, невръчването не би могло да
опорочи крайния акт на административния орган. Единственото последствие, би било нарушаването на правото му
да подаде възражения и да направи искания по предвидения в закона ред. Според,
настоящия състав, това нарушение не е съществено, тъй като, с оспорването пред
съда, лицата, които считат, че техни права или законни интереси са засегнати от
акта, могат да ги защитят ефективно чрез искания за събиране на доказателства,
възражения и представяне на доказателства. Съдебната проверка на
административния акт се явява най-солидната гаранция за защитата на правата и
интересите на гражданите и организациите, в случай, че те са били накърнени в
проведеното пред административния орган производство. Съдът, задължително, ще
провери в цялост валидността и законосъобразността на оспорения акт.
Ирелевантни са и твърденията, че извършеното
строителство е осъществено след съгласуване и съгласие на тогавашната кметица
на с. Мало Конаре. Нито
според ЗТСУ/отм./, нито според ЗУТ, кмета на кметство
е компетентен устно да издава разрешения за извършването на каквито и да е
строежи.
Неоснователни са доводите,
свързани с неприлагането на уличната регулация,
поради което оспорващият не знаел точно до къде са границите на имота му.
Регулационният план на с. Мало Конаре
влезнал в сила с Заповед № 4202 от 28.09.1977г. на Председателя на Окръжия
народен съвет Пазарджик. С него е утвърдена уличната регулация, т.е. дадено е
местоположението на улиците, които са публична общинска собственост, както и
обхвата на земното платно, вкл. и тротоарите. Поради тази причина въпросът дали
тази регулация е била приложена или не, е неотносим
към спора. Без съмнение ако при осъществяване на строежа, Г. се е снабдил със
строителни книжа, при започването на строителството, щеше да му бъде дадена
строителна линия и сградата и оградата нямаше да попаднат в имот, който е
публична общинска собственост.
След обсъждане на
събраните доказателства и предвид на горните разсъждения, съдът намира, че в
случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, чието
премахване правилно е разпоредено с оспорената заповед по реда на чл. 222, ал.
1, т. 10 от ЗУТ.
При издаването на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което следва да бъде оставена в сила, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
Процесуалният
представител на РДНСК – гр. Пазарджик не е поискал разноски, поради което на
ответника по оспорването не следва да се присъждат.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен
Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователна жалбата на М.Я.Г.,*** против Заповед № ДК-02-ПЗ-71/05.12.2008г. на Началника на РДНСК – гр. Пазарджик, с
която е наредено премахване на незаконен строеж – “Жилищна сграда и масивна
ограда”, реализиран от него в УПИ № V-СНС, кв.173, по
плана на с. Мало Конаре.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба
пред Върховния Административен Съд на Република България - тричленен състав.
Административен Съдия: /п/
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180/06.04.2009 г. по адм. д. 12/2009 г. на Административен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно.