Р Е Ш Е Н И Е

№ 67/16.2.2009г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.

                            ЧЛЕНОВЕ:          Г.В.

                                                        А.М.

 

секретар А.М. и с участието на прокурора С.Я. изслуша докладваното от съдия Г. КАНХД № 14 по описа на съда за 2009 г. и взе предвид следното при произнасяне:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/, гр. Пещера, представлявана от началника на службата М. Г. Г., срещу Решение № 84 от 16.10.2008 г. на Районен съд гр. Пещера, с което е обявено за нищожно решение № 1007С от 31.07.2007 г. на ОСЗГ – Пещера, с което е признато правото на собственост на наследници на Г. Димитров М. и е отказано възстановяването на това право в съществуващи/възстановими стари реални граници върху ливада с площ от 5.000 дка в местността Пирин, землището на гр. Пещера.

Като касационно основание е посочено нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. В подкрепа на сочените основания касаторът излага конкретни съображения и представя доказателства.

Ответникът по жалбата чрез пълномощника си адвокат Велчев оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пещера следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на соченото касационно основание, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         Районният съд е събрал всички относими доказателства и е изяснил пълно и точно обстоятелствата по делото. Очертал е фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства, която касационният съд възприема и не счита, че тя се променя по какъвто и да е начин от представените пред касационната инстанция доказателства.

         Първостепенният съд е установил, че на наследници на Г.М. с решение № 59 от 08.06.2007 г., постановено по гр. дело № 16 по описа на Пещерски районен съд за 2007 г. е признато и възстановено правото на собственост върху имот представляващ ливада с площ от 5.00 дка в местността Пирин в землището на гр. Пещера.  Това съдебно решение е влязло в законна сила и е произвело своите законни последици. С писмо изх. № 1064 от 27.12.2007 г. наследниците на М. *** за постановено Решение № 1007С от 31.07.2007 г. на ОСЗГ – Пещера, с което е признато правото, но отказано възстановяване на собствеността върху заявения имот, тъй като били налице обстоятелствата по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.  Това решение, представено от административния орган по преписката пред съда не съдържа подписи на членовете на комисията от ОСЗГ – Пещера. Районният съд, който е решаващият съд по същество при споровете относно възстановяването, респективно отказа на собствеността върху имоти – земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ е събрал всички относими към спора доказателства. С оглед на тези доказателства е приел, че предмет на спора е един нищожен акт на ОСЗГ – Пещера. Приел е, че актът страда от пороци, които с оглед тяхната тежест го правят нищожен, тъй като на първо място не е подписан от членовете на компетентния орган и на второ място е приет при пълна липса на правно основание. Като този втори порок се доказва и е мотивиран от наличието на влязъл в сила съдебен акт, на който съдебен акт процесното решение противоречи и на практика пререшава въпрос, решен от съд със сила на пресъдено нещо.

         Настоящият касационен съд споделя изцяло правните изводи на първостепенния съд. Дори и да се приеме, че представеното решение на ОСЗГ е било в препис и поради тази причина не е било подписано от членовете на комисията, то вторият порок, а именно липса на правно основание за издаването му, пререшаване на въпрос, решен от съд и на практика неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт са пороци, които водят до такава степен на недействителност на административния акт, която е непоправим, тежък порок, водещ до неговата нищожност. Административните актове могат да бъдат законосъобразни и незаконосъобразни, но не и недопустими. Незаконосъобразните от своя страна в зависимост от степента на порока са унищожаеми и нищожни, което се преценява във всеки конкретен случай. Както правилно е посочил в мотивите си първостепенният съд в административното право няма правна норма, която да регламентира конкретни пороци, водещи до нищожност на административния акт. Основанията за отмяна на един акт са и тези, които се преценяват с оглед на тяхната тежест дали водят до унижощаемост, респективно до нищожност. В настоящият случай ОСЗГ – Пещера е постановила едно решение, което поражда последици, нетърпими от правовия ред – постановен административен акт по въпрос, решен със сила на пресъдено нещо от съд.

         В този смисъл постановеното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 218 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х касационен състав

  

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 16.10.2008 г. на Районен съд Пещера, постановено по гр.д. № 152/2008.

Решението е окончателно.    

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/                                 

 1. /п/                                         2. /п/