О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204 / 8.4.2009г.
гр. Пазарджик
Административен съд - Пазарджик, в
закрито съдебно заседание на осми
април, две хиляди и девета
година в състав:
СЪДИЯ: Васко Нанев
като разгледа
докладваното от съдия Нанев адм. дело № 15
по описа за
Производството е по чл. 145 във
вр. с чл.149, ал.5 от АПК.
Делото е образувано по жалба на С.А.Ц. ***, подадена чрез
процесуалния му представител адв. Д.М. против заповед
№146/17.06.1999 год. на кмета на общ. Батак по силата на която според
жалбоподателя е отменено решение №10878/11.06.1999 год. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на гр. Батак. Иска се от съда да обяви
нищожността на оспорения административен акт като издаден от некомпетентен
орган. Жалбоподателят твърди, че не може кметът на общината еднолично с
индивидуален административен акт да отмени решение на колективен орган –
Поземлена комисия на общината, на чиято територия възстановената земя не е тяхна
собственост. В жалбата се твърди, че с две решения по №10878 на 11.06.1999 год. ПК гр. Батак е възстановила правото
на собственост на наследници на С.А.Ц. в съществуващи възстановими стари реални граници на 4 дка ливада, находяща
се в строителните граници на курорт Батак, м. „Казаните”. С решение
№2507/24.08.1993 год. ПК гр. Ракитово възстановява на наследниците на С.А.Ц.
правото на собственост на три имота. Същите са въведени в имота от 4 дка и го
ползват повече от две години. Кметът на община Батак отменя решение на ПК гр.
Батак №10878/11.06.1999 год.
Жалбоподателят счита, че липсва
административен или съдебен акт за отмяна на решение №2507/24.08.1993 год. на ПК
Ракитово, което възстановява на наследниците имота, намиращ се на територията на
нейната община.
Съдът, след като се запозна с
приложените към жалбата доказателства и изпратената от административния орган
преписка и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:
С решение №2507/24.08.1994 год. (л.15) ПК
Ракитово е възстановила правото на собственост на наследниците на С.А.Ц. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници под
№2 в решението на следния имот: ливада от четири дка, находяща се в землището на
гр. Ракитово в местността „Казаните” и е отказала да възстанови правото на
собственост на три имота, между които и ливада от шест дка, осма категория в
землището на гр. Ракитово в същата местност. Същото решение е обжалвано по реда
на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ пред Велинградския районен съд. С решение от 01.04.1994
год., постановено по гр.д. №795/1993 год. (л.192) Велинградският районен съд е
отменил решение №2507/24.08.1993 год. на ПК Ракитово в частта, с която е
отказано да се възстанови правото на собственост върху нива от три дка в м.
„Попин дол” и е
отхвърлил жалбата в частта за нива в м. „Попин
дол” от четири дка и ливада в м. „Казаните” от шест дка като неоснователна.
Следователно решението на ПК е влязло в сила в необжалваната си част , вкл. и относно възстановяване
правото на собственост на ливада от четири дка в м. „Казаните”. От друга страна
по делото е представено решение №10878/31.03.1998 год. на ПК гр. Батак (л.153),
с което е отказано да се възстанови правото на собственост в стари реални
граници на ливада от четири дка, седма категория, находяща се в строителните
граници на курорт „Батак” в м. „Казаните”, заявен с пореден №1 от заявлението и
установен с други по решение на ПК Ракитово. В същото решение е посочено, че
имотът попада изцяло в регулация на курорт Батак и възстановяването ще се
извърши след представяне на скица и удостоверение от техническата служба на
общината-чл.13 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят е представил като приложение към
жалбата заверен препис от решение 10878/11.06.1999 на ПК Батак (л.14), съгласно
което се възстановява правото на собственост на наследниците на С.А.Ц. на ливада
от четири дка, седма категория, находяща се в строителните граници на курорт
Батак, заявен с пореден №1 от заявлението и установен с други по решение на ПК
Ракитово. В същото решение изрично е отбелязано, че имотът се възстановява на
база на скица от 10.06.1999 год. на Техническа служба на община Батак и
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ.
Със заповед №146/17.06.1999
год.(л.152), одобрена от кмета на община Батак и подписана от зам.-кмета и
секретаря на същата, е наредено удостоверение №66 и №67/14.06.1999 год. да се
считат за невалидни, като със същата заповед е разпоредено специалист „КРВР” да
уведоми Районен съд Пещера за невалидността на
удостоверенията и издадените скици. С писмо изх. №132/21.06.1999 год.
председателят на ПК Батак е уведомил Районен съд Пещера и С.А.Ц., че издаденото
решение 10878/11.06.1999 год. следва да се счита за невалидно. Като основание за
такова твърдение се сочи заповед №146/17.06.1999 год. на кмета, зам.-кмета и
секретаря на община Батак, с която е отменена валидността на удостоверение по
чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ.
При така изложената обстановка
съдът приема следното:
Жалбата се явява недопустима и
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Това е така поради следните съображения.
Съгласно чл.11 от ППЗСПЗЗ в действащата му към датата на издаване на оспорваната
заповед редакция, ПК постановява решение за възстановяване на правото на
собственост върху имоти в строителните граници в населените места, определени
със застроителния и регулационния план или с
околовръстен полигон въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и
ал.6 и чл.13а от същия правилник.
Следователно е предвидено, че ПК постановява решение за възстановяване на
собственост върху имотите в строителните граници на населените места въз основа
на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и ал.6. Удостоверението и скицата са
необходими на жалбоподателя за упражняване на предоставените му от закона
права-да реализира реституционните си претенции. У жалбоподателя е налице правен
интерес от издаване на удостоверението и скицата до приключване на
производството по постановяване на положително решение на поземлената комисия.
По делото са налице две решения, съответно на ПК Ракитово от 24.08.1993 год. и
решение №10878/ 11.06.1999 г. на ПК Батак. Съгласно последното собствеността
върху имота, за който се отнася отмененото с оспорената заповед удостоверение
№66/14.06.1999 год., е възстановена. Не са налице данни същото решение да е
обжалвано по предвидения по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ ред, поради което следва да се
приеме, че същото е влязло в сила. Издаденото съдебно удостоверение по
чл.13, ал.4 и ал.5 от Правилника съдържа реквизитите, посочени в ал.5. същото е
послужило за издаване на Решение 10878/11.06.1999 год. Следователно с неговата
последваща отмяна не се накърняват или застрашават интереси на жалбоподателя. От
друга страна настоящият съдебен състав не приема тезата на жалбоподателя, че със
заповедта, с която е отменено удостоверение №66 се отменя и решението на
поземлената комисия, с което е възстановено правото на собственост върху процесния имот. Това е така, тъй като тези решения
единствено могат да бъдат отменяни изцяло или частично от съответния районен
съд, в случай че са обжалвани в предвидения от закона срок. Жалбоподателят сам
твърди, че собствеността му е възстановена, т.е. задоволена е реституционната му
претенция по т.1 от подаденото от него заявление. В жалбата се твърди, че е бил
въвеждан във владение на имота и след това отстраняван. В с.з от 17.03.2009 г.
процесуалният представител на оспорващия е заявил, че неговият доверител не е
подавал изрично искане за издаване на удостоверението.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес.
Това е така, тъй като видно от решението на ПК, същото е постановено въз основа
на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ. Производството по
постановяване възстановяване правото на собственост е приключило с влязло в сила
решение и оспорената заповед на кмета на общината не нарушава и на застрашава
права или законни интереси на оспорващия. Освен това с решението от 11.06.1999
г. е възстановено правото на собственост върху имота от 4 дка, а обявеното за
невалидно със заповедта удостоверение относно същия имот №66 е с дата 14.06.1999
г., т.е.- след датата на постановяване на решението. От една страна жалбоподателят твърди, че с решението на ПК Батак от
11.06.1999 г. е възстановена собствеността, а от друга страна твърди, че същото
е отменено без да сочи доказателства
отмяната да е станала по предвидения от закона ред и без да е налице волеизявление в този смисъл в
разпоредителната част на обжалвания административен акт.
С оглед гореизложеното
Административен съд Пазарджик, ІІІ състав намира, че жалбата следва да се остави
без разглеждане, а образуваното съдебно производство
прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд
гр. Пазарджик, ІІІ състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата
на С.А.Ц. ***, подадена чрез
процесуалния му представител адв. Д.М. против заповед
№146/17.06.1999 год. на кмета на общ. Батак.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД 15/2009 по описа
на Административен съд гр.Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
Съдия: /п/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
15215/11.12.2009г. на ВАС по адм.д. № 7770/2009 - ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 204/08.04.2009г. по адм.
д. № 15/2009г. на Пазарджишкия административен съд. Определението е окончателно.