В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, Х състав, в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.

ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.В.

2. А.М.

при секретаря А.М. и при участието на прокурора М., като разгледа КНАХД № 159 по описа на съда за 2009 г., докладвано от СЪДИЯТА М. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по постъпила касационна жалба от адвокат Ч.Ч., пълномощник на “Алибаба” ЕООД - Пазарджик против Решение № 20 от 16.02.2009 г., постановено по НАХД № 315/2008 г. по описа на Районен съд-Панагюрище.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13/1300052 от 15.09.2008 г., издадено от ВРИД Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на “Алибаба” ЕООД – Пазарджик, представлявано от управителя Я.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

В разглежданата жалба като касационно основание се сочи постановяването на решението на Районния съд в нарушение на материалния закон поради неправилното му прилагане. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, взима подробно аргументирано становище за неоснователност на жалбата и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Окръжният прокурор застъпва становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационна жалба се явява подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд правилно е приел, че извършеното нарушение се потвърждава категорично от събраните по делото доказателства, както и че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да лишават нарушителя от правото му на защита.

Изводите на Районния съд се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция. Изложените от касационния жалбоподател аргументи в насока допуснати съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган, не могат да бъдат споделени.

Действително, по делото са налице доказателства за обстоятелството, че управителят на дружеството – жалбоподател е чужд гражданин. Това обаче само по себе си не обуславя извод, че същият не владее нито писмено, нито говоримо български език. Напротив, налице са достатъчно доказателства за обратното. Както съставеният АУАН, така и подадената жалба пред Районния съд, са подписани лично именно от Я.Д.. Ако се приеме тезата, изложена от процесуалния представител адвокат Ч., че същият не владее български език, то жалбата би следвало да е подадена с надлежно заверен превод. АУАН от своя страна, също не би бил подписан и то без каквито и да било възражения в насока непознаване на български език. В тази връзка следва да се отбележи, че изложеното съображение по повод жалбата пред въззивната инстанция важи също така и за представените по делото договор за правна помощ и пълномощно на адвокат Ч., които също са единствено в оригинали на български език и не са придружени от надлежно заверен превод. Повече от логично възниква въпросът, как при положение, че не владее български език Я.Д. е съставил изброените документи – жалба, договор за правна помощ и пълномощно, на писмен български език. Следователно, трябва да се приеме, че съставеният АУАН е бил надлежно предявен и връчен на управителя на “Алибаба” ЕООД.

На следващо място, противно на твърдението в касационната жалба, следва да се приеме, че констатираното нарушение е доказано напълно и безпротиворечиво, като въззивният съд е проверил изцяло и задълбочено твърденията на жалбоподателя и е установил, че същите остават недоказани. Това се отнася както за възраженията, че Г. Ц. не е бил в трудови правоотношения с “Алибаба” ЕООД, така и за обстоятелството, че същият не е разбрал, че подписва списък на лицата, заварени да работят в проверявания обект. Изводите, изложени в мотивите на въззивния съд по отношение противоречието на показанията на свидетеля Ц. и неотносимостта на представения трудов договор № 2/06.06.2007 г., се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни. При провеждане на съдебното следствие не са внесени каквито и да било съмнения в правилността и законосъобразността на действията на контролните органи, както и в констатираните от тях факти.

Напълно законосъобразно при определяне на размера на наложеното административно наказание, наказващият орган е отчел значимостта на извършеното нарушение, налагайки санкция в минималния й размер.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Панагюрище за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 16.02.2009 г., постановено по НАХД № 315/2008 г. по описа на Районен съд-Панагюрище.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

2./П/