В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, Х състав, в открито заседание на единадесети август през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.В.

2. А.М.

при секретаря А.М. и при участието на прокурора П., като разгледа КНАХД № 199 по описа на съда за 2009 г., докладвано от СЪДИЯТА М. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по постъпила касационна жалба от И.И.Т. *** против Решение № 27 от 09.03.2009 г., постановено по НАХД № 346/2008 г. по описа на Районен съд-Панагюрище, с което е потвърдено наказателно постановление № 43 от 04.09.2008 г., издадено от Директора на ДГС – Панагюрище.

С посоченото наказателно постановление на И.И.Т. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 лв., на основание чл. 85 от ЗЛОД, и лишаване от право на ловуване за срок от една година и шест месеца, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, като на основание чл. 95, ал. ал. 1 и 2 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. товарен автомобил “Фолксваген Кади” и 1 бр. гладкоцевна ловна пушка “ИЖ”, кал. 12.

В касационната жалба като основание за отмяна на въззивното решение се сочи неговата материална незаконосъобразност. Твърди се, че въззивният съд неправилно е възприел установената фактическа обстановка, както и че жалбоподателят не е подписвал процесния АУАН, нито му е връчван екземпляр от него. Излагат се също така и аргументи, касателно приложимостта в конкретната хипотеза на разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, вместо нормата на чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД. Моли се решението на Районен съд – Панагюрише да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като се претендира присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответната страна по жалбата не взема становище по същество.

Окръжният прокурор застъпва становище за неоснователност на жалбата. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Така постановеното обжалвано решение е правилно и законосъобразно. За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд правилно е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, поради съобразяването му с изискванията на материалния закон, както и че не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила.

Тези изводи на Районния съд се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция, тъй като се потвърждават напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От тях категорично се установява извършеното нарушение по смисъла на чл. 85 от ЗЛОД, както и наличието на предпоставките за приложимостта на чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал.ал. 1 и 2 от ЗЛОД. Поради това настоящата инстанция не счита за нужно да преповтаря съображенията, подробно изложени в мотивите на обжалваното решение. За пълнота на изложението ще следва да бъде отбелязано, че събраните доказателства са обсъдени пълно и в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че крайният извод, налагащ се след тази цялостна и пълна преценка е неблагоприятен за жалбоподателя не означава, че Районният съд е постановил незаконосъобразно решение. Както в производството пред въззивната инстанция, така и в настоящия процес не се ангажираха каквито и да било доказателства, които да оневиняват жалбоподателя или да водят до съмнения в действителното осъществяване на нарушението. Не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото му на защита. Настоящата инстанция на свой ред също счита, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, доколкото е налице именно “предвиждане на друго” в съответния закон – чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД.

Единствено не могат да бъдат споделени изводите на Районния съд, че е налице допуснато нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, поради обстоятелството, че административнонаказващият орган е наложил наказание лишаване от права в по-нисък размер от предвидения в закона. Според разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му и, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 91 от 21.10.2008 г., лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава от право на ловуване за срок от една до три години. Следователно тази редакция се явява по-благоприятна за нарушителя и правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил санкция лишаване от право на ловуване в размера, предвиден към момента на извършване на нарушението – 26.06.2008 г.

На свой ред, по разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е в неговия законоустановен размер и действително е справедливо.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Панагюрище за правилно и законосъобразно, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 09.03.2009 г., постановено по НАХД № 346/2008 г. по описа на Районен съд-Панагюрище.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/