РЕШЕНИЕ

 № 160/20.3.2009г.

 гр. Пазарджик, 20.03.2009 г.

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година в състав:

Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда и е образувано по жалбата на А.В.К., в качеството му на управител и представител на “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново, общ. Пазарджик против принудителнита административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ – “Задължителни предписания” отразени в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от протокол № МП-08-04-85 от 27.10.2008 г., за извършена проверка съставен от гл. инспектори при Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик. С обжалваният протокол са дадени следните предписания, а именно: 1. При преминаване на удължено работно време работодателят да спазва процедурата, съгласно разпоредбите на чл. 136а, ал. 1 от КТ и чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските – срок до 30.11.2008 г.; 2. Работодателят да заведе специална книга за отчитане на удължаването и компенсирането на работното време, в която да се отразяват всички данни, свързани с това, съгласно разпоредбите на чл. 136а, ал. 2 от КТ и чл. 8, ал. 3 от НРВПО - срок до 30.11.2008 г.; 4. Работодателят да създаде организация по извършването на измервания и оценка на ефективността на съпротивлението спрямо земя на заземителната инсталация, съгласно разпоредбите на чл. 275 от КТ и чл.чл. 197 и 200, ал. 1 от Наредба № 7 и чл. 261, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за Техническа експлоатация на енергообзавеждане - срок до 30.12.2008 г.; 6. Работодателят да изпълни задължението си да застрахова за своя сметка работниците и служителите от предприятието за риск “трудова злополука”, съгласно разпоредбите на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1, чл. 3 и чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск “трудова злополука” - срок до 30.11.2008 г.

В жалбата се твърди, че обжалваните задължителни предписания са незаконосъобразни, тъй като в случая не са налице констатираните нарушения на трудовото законодателство и на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Излага съображения по съществото на всяко едно от обжалваните препдисания. Моли съда да уважи жалбата, като постанови решение, с което да се отменят постановените принудителни административни мярки отразени в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от протокол № МП-08-04-85 от 27.10.2008 г., за извършена проверка съставен от Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, като незаконосъобразни. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който по изложени съображения моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата.

 Ответникът по жалбата – М. А. П. и Д. Н. Т. и двете на длъжност – главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, редовно призовани се явяват лично. По изложени съображения молят жалбата да бъде оставена без уважение, като се потвърдят всички предписания, като законосъобразни и обосновани.

За заинтересованата страна – Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, редовно уведомена се явява прокурор Н. П., която поддържа становище, че жалбата е частично основателна само по отношение на т. 6 от протокола. Моли в останалата част по т. 1, 2 и 4 от протокола жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 08 и 17.10.2008 г. от инж. М. А. П. и инж. Д. Н. Т. и двете главни инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик е констатирано, че рабопотаделя - “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново не е спазил процедурата за преминаване на удължено работно време, като не е уведомил инспекцията по труда, за това; при проверката не е представена специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време; не е организирал извършването на най-малко един път в годината на измервания на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност по работните места; не е създал организация по извършването на ежегодни измервания и оценка ефективността на съпротивлението спрямо земя на заземителната инсталация; не е организирал обучение и проверовъчен изпит за квалификационна група по електробезопасност на ел.техника на дружеството и не е изпълнил задължението си през 2008 г. да застрахова за своя сметка работниците и служителите от предприятието за риск “трудова злополука”.

В законоустановеният срок е подадена жалба с № 2843 от 20.11.2008 г., с която работодателя е обжалвал наложените принудителни административни мерки отразени в протокол № МП-08-04-85 от 27.10.2008 г. на ДИТ гр. Пазарджик, пред административния орган в лицето на ИД на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” гр. София. Разглеждайки подадената жалба горестоящия административен орган се е произнесъл с писмо № 92-13/0149 от 09.12.2008 г., с което е отменил предписанията по т. 3 и т. 5 от протокола, като в останалата част е оставил жалба без уважение и е потвърдил предписанията в т. 1, 2 и 4. Административният орган не се е произнесъл по т. 6 от предписанията.

Против предписанията в т. 6 от протокола и в потвърдената му част работодателя е подал жалба до Административен съд гр. Пазарджик, с приложени доказателства.

Установи се по делото, че с уведомително писмо вх. № 2430 от 26.09.2008 г. управителя А.К. е уведомил директора на “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, че за периода 29.09.2008 г. до 18.10.2008 г. във винарска изба “Беса Валей” се преминава на удължено работно време. Съгласно издадената за това Заповед № 1 от 25.09.2008 г. удълженото работно време се отнася за следните звена: технолози, агрономи, техници, винари, работници винопроизводство, оператори на машини за производство на вино, ел. техници и трактористи. Заповедта е подписана от управителя А.К., като под подписа му са положени четири печата на различни търговски дружества между които и дружеството жалбоподател “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново.

По делото са представени протоколи с номера №№ 0237 - 0248/22.10.2007 г. издадени от “Енерго-си-контрол” гр. Пазарджик, видно от които са извършени технически измервания на защитната заземителна инсталация, както и протоколи за контрол и съпротивление на заземителите в защитна заземителна инсталация № 90/21.10.2008 г. и №№ 92 – 100 от 21.10.2008 г., с възложител на измерванията “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново.

Установи се по делото от представения договор от 04.01.2008 г. сключен между “Артемида-СТМ” ЕООД гр. Пловдив - изпълнител и “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново – възложител, че изпълнителя чрез своята служба по трудова медицина се задължава да извършва абонаментно обслужване на работниците и служителите от фирмата на възложителя, по приложения списък, като извършва оценка на риска за здравето и безопасността им, изработване на карти за оценка на условията им на труд и т.н.

Установи се също така от представените по делото протокол № 1 от 18.09.2008 г. и застрахователна полица от дата 02.10.2008 г. за групова застраховка “Трудова злополука”, че съгласно Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск “Трудова злополука” същите за застраховани за срок от 12 месеца считано от 02.10.2008 г. до 01.10.2009 г.

На основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно установени и отделени от спорните следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, а именно, че на територията на Винарска изба “Беса Валей” ООД, която представлява лозови насаждения, административна част и производствени сгради се извършва дейност от дружеството – жалбоподател – “Огняново Уайнъри” ООД, както и обстоятелството, че на посочената територия се осъществява дейност от още три дружества.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По предписание в т. 1, съдът намира следното:          

Настоящият съдебен състав приема, че констатацията на административния орган, че търговското дружество жалбоподател не е уведомило Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Пазарджик за преминаване на удължено работно време, за неправилна и незаконосъобразна. От представената по делото Заповед № 1 от 25.09.2008 г. и уведомително писмо вх. № 2430 от 26.09.2008 г. е видно, че управителя А.К. е уведомил директора на “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, че за периода 29.09.2008 г. до 18.10.2008 г. във винарска изба “Беса Валей” се преминава на удължено работно време. Съгласно издадената за това Заповед № 1 от 25.09.2008 г. удълженото работно време се отнася за следните звена: технолози, агрономи, техници, винари, работници винопроизводство, оператори на машини за производство на вино, ел. техници и трактористи.

Както заповедта за преминаване към удължено работно време, така и уведомителното писмо са подписани от А.К. в качеството му на управител на дружеството-жалбоподател, с положен печат на “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново. Видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние управител и представляващ дружеството е именно лицето А.К., от чието име е поддено и уведомителното писмо, поради което съдът намира, че и заповедта и уведомителното писмо изхождат именно от “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново.

Единственият спорен момент, който следва да бъде обсъден тук е този дали дружеството-жалбоподател е осъществявало дейност в посочената винарска изба “Беса Валей”, в която е посочено, че се преминава на удължено работно време. За изясняване на тези обстоятелства в съдебно заседание съда е поставил въпроси към всички страни, които категорично заявиха, че “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново осъществява дейността си именно във винарска изба “Беса Валей”.

Предвид на това на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно установени и отделени от спорните следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, а именно, че на територията на Винарска изба “Беса Валей” ООД, която представлява лозови насаждения, административна част и производствени сгради се извършва дейност от дружеството – жалбоподател – “Огняново Уайнъри” ООД, както и обстоятелството, че на посочената територия се осъществява дейност от още три дружества.

Предвид на гореизложеното, съдът намира предписанието по т. 1 от протокола, за незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.

По предписание в т. 2, съдът намира следното:          

По делото е приложен заверен препис от заглавната страница на книга за удължаване на работното време, както и страница от същата, в която са посочени датата и номера на заповедта, трите имена на работниците, както и продължителността на периода, през който е удължено работното време. Препис от такава книга е представен и в хода на производството по административното обжалване на ПАМ. Такава книга е налице. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, задължителни рекзвизити на специалната книга за отчитане удължаването и компенсирането на работното време, са номера на заповедта за удължаване на работното време, данни за проведените консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, трите имена на работника или служителя, денят и времето на удължаване, продължителността на периода на удължаване, началната и крайната дата на периода на удължаване, номерът на заповедта за компенсиране и номерът на уведомителното писмо до инспекцията по труда, а в случаите по чл. 136а, ал. 5 КТ - и изплатеното възнаграждение. Когато в предприятието е въведена автоматизирана система за обработка на информацията /какъвто е настоящия случай/ за работните заплати и управлението на персонала, в специалната книга се вписват само номерата на заповедите за удължаването и компенсирането на работното време, ако другите данни са включени в тази система. Следователно в книгата е налице облекчено изискване за формата и в случаите на автоматизирана обработка на информацията и работните заплати, обстоятелство, което не е изследвано от административния орган. Освен това в цитираната разпоредба не е посочено като изискване книгата да представлява единно свързано цяло, още повече, че законодателят предвижда по-голямата част от информацията съдържаща се в нея да се съхранява в автоматизираната система за обработка на информацията, ако такава е налице. Предвид на гореизложеното задължителното предписание по т. 2, съдът намира, че се явява незаконосъобразно, тъй като не е налице нарушение на трудовото законодателство.

По предписание по т. 4 от протокола, съдът намира следното:

С предписанието по т.4 от протокола е прието, че работодателя не е извършил организация по извършването на измервания и оценка на ефективността на съпротивлението спрямо земята и заземителната инсталация в определените за това срокове, като се сочи, че при проверката са били представени протоколи от последните измервания от 25.09.2006 г. Към жалбата оспорващото дружество е приложило протоколи за технически измервания на защитата на заземителната инсталация №№ 0237 - 0248/22.10.2007 г. издадени от “Енерго-си-контрол” гр. Пазарджик, видно от които са извършени технически измервания на защитната заземителна инсталация, както и протоколи за контрол и съпротивление на заземителите в защитна заземителна инсталация № 90/21.10.2008 г. и №№ 92 – 100 от 21.10.2008 г., с възложител на измерванията “Огняново Уайнъри” ООД с. Огняново, които не са оспорени от страните по делото. Видно от същите измерванията, проведени в двете последователни години 2007 и 2008 г. са извършени в интервал от една календарна година, като протоколите от 21.10.2008 г. са с датата  преди датата на издаване на обжалваните ПАМ – 27.10.2008 г.

Освен това съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК при преценка на административния акт за съответствие с материалния закон, съдът взема предвид установените нови факти от значение за делото, настъпили след издаването му, както и всички събрани по делото доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.

Ето защо, съдът намира, че безспорно по делото се установи, че дружеството–жалбоподател е организирало измервания и оценка на ефективността на съпротивлението спрямо земята и заземителната инсталация в определените за това срокове, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на трудовото законодателство по тази точка от предписанието.

По предписание по т. 6 от протокола, съдът намира оспорването в тази му част за допустимо, тъй като съгласно чл. 405 от КТ принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като горестоящият административен орган не се е произнесъл по тях с писмото си от 09.12.2008 г., а и посочената законова разпоредба не поставя като задължително условие обжалването по административен ред, то съдът намира, че същото може да се обжалва директно пред съда.

По отношение на законосъобразността, съдът намира, че същото е незаконосъобразно по следните съображения: От представените по делото доказателства се установи, че работодателя е изпълнил задължението си да застрахова за своя сметка работниците и служителите от предприятието за риск “трудова злополука”, съгласно разпоредбите на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1, чл. 3 и чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск “трудова злополука”. По делото са представени редица документи (договор от 04.01.2008 г., протокол № 1 от 18.09.2008 г. и застрахователна полица от дата 02.10.2008 г. за групова застраховка “Трудова злополука”), видно от които това задължение е спазено, поради което и предписанието дадено в този смисъл се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При така изложеното, съдът счита, че принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ – “Задължителни предписания” отразени в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от протокол № МП-08-04-85 от 27.10.2008 г., за извършена проверка съставен от Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик са незаконосъобразни, а подадената против тях жалба е основателна и следва да бъде уважена.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

          Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ – “Задължителни предписания”, отразени в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от протокол № МП-08-04-85 от 27.10.2008 г., за извършена проверка съставен гл. инспектор инж. М. П. и инж. Д. Т. при Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                      Съдия: /П/

Решение № 10769 от 17.09.2009 по адм. дело № 6061/2009 на ВАС - Шесто отделение.

ОСТАВЯ в сила решението от 20.03.2009г., постановено по адм.  д. № 2 от 2009г. на Пазарджишкия административен съд.

Решението не подлежи на обжалване.