Р
Е Ш Е Н И Е
№
260 / 28.5.2009г.
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав в открито заседание, на двадесети май
две хиляди и девета година, в състав:
Председател: С.К.
Членове: Д.К.
Д.Р.
при секретаря Т.С. и в присъствието на
прокурор В.М. – представител на Окръжна
Прокуратура – гр. Пазарджик, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Р. касационно административно дело № 219 по описа на съда за 2009г., за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.63, пр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК.
Делото е образувано по
жалба на Е.С.Й.,*** Стамболийски № 23, подадена срещу решение № 26 от
12.01.2009г., постановено по н.а.х.д. № 2236/2008г. на РС – гр. Пазарджик.
С обжалвания съдебен акт е
изменено наказателно постановление № 2474-0104379/24.09.2008г. издадено от
Зам.Директора на ТД на НАП - Пазарджик, с което на Е.С.Й., в качеството му на
длъжностно лице изпълнителен директор на „Вагоноремонтен Завод - 99" АД,
гр.Септември е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
/две хиляди/лева на основание чл.104, ал.2 от КСО, за извършено нарушение на
чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО. Съдът е определил административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 / две хиляди/ лева на основание чл. 104, ал.1 от
ЗЗО.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Развиват се подробни доводи, че съдът не е съобразил
обстоятелството, че наказателното постановление е издадено при нарушение на
императивни разпоредби от ЗАНН. В проведеното по делото открито съдебно
заседание, касаторът не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба ТД на НАП гр.Пазарджик, чрез юрисконсулт Т. поддържа
касационната жалба и моли същата да бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав, след като взе предвид и обсъди по
отделно и в съвкупност наведените от страните доводи и събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, от
фактическа страна, следното:
За да постанови решението
си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства. В процесуалното
качество на свидетел пред първата инстанция е разпитана актосъставителката
Д.. Въз основа на нейните показания и приложените към
административнонаказателната преписка документи, съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка, при която е извършено нарушението: Пред месец
юли 2008г., съгласно заповед № 800158 от 24.03.2008г. на Изпълнителния Директор
на ТД на НАП – гр. Пазарджик във
„Вагоноремонтен Завод - 99" АД е извършена ревизия. Констатациите от нея са
отразени в ревизионен доклад № 800276 от 16.07.2008г. и в ревизионен акт №
130800276 от 30.07.2008г. Прието е, че соченият за нарушител е разрешил
изплащането на средства за работни заплати без да са внесени дължимите
здравноосигурителни вноски /от Работодателя и за сметка на осигурените лица/
върху брутното трудово възнаграждение или минималния осигурителен доход за
лицата работещи по трудови договори и членовете на Съвета на директорите, като
по месеци невнесените суми и нанесената щета на бюджета на НЗОК е както следва:
за м.05.2007г. - в размер на
13107.46лв., м.06.07г. - 27 972.08 лв.,
м.07.07.г.- 41412.67лв., м.08.07г.- 42474.98лв., м.09.07г. - 41931.11лв.,
м.10.07г. - 42172.04лв., м.11.07г. - 43117.23 лв., м.12.07г.- 45509.27лв.,
м.01.08г. - 46445.27лв. и за м.02.08г. - 49374.39лв. Във връзка с констатираното нарушение, на 02.09.2008г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 0104379. Актът бил връчен на Й., който го подписал с без
възражения. Въз основа на него е издадено
и оспореното наказателно постановление.
Районен съд – гр.
Пазарджик, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че
НП е издадено при частично съответствие с материалния закон и при спазване на
административно производствените правила, поради което го е изменил.
Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата: По делото е приложена разписка, удостоверяваща, че
съобщението за изготвеното решение е връчено на касатора чрез процесуалния му
представител на 22.01.2009г.
Жалбата е подадена чрез Районен съд – гр. Пазарджик, на 03.02.2009г. /вх.№ 733/,
т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал.1 от АПК.
Съдът е сезиран от надлежна страна в производството пред районния съд и срещу
съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и следователно е подлежащ на
оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Съдът не е изследвал всички
релевантни за спора обстоятелства, поради което е направил грешни изводи.
В акта за установяване на
административно нарушение и в оспореното наказателно поставление е посочено, че
Й., като изпълнителен директор на „Вагоноремонтен
Завод - 99" АД е разрешил изплащането на средства за работни заплати, без
да са внесени дължимите здравно-осигурителни вноски /от работодателя и за сметка
на осигурените лица/ върху брутното трудово възнаграждение или минималния
осигурителен доход за лицата, работещи по трудови договори и членовете на
Съвета на директорите. Това действие, според административнонаказващия орган
изпълва състава на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО. Разпоредбата на този законов
текст сочи, че осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят
едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, т.е.
словесната част от посочения в НП текст не съвпада със законово
регламентираната. Описаното нарушение изпълва състава на чл.355, ал.3 от КСО,
съгласно която длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения,
без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, се наказва с глоба в
размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лева. От
друга страна съвсем основателен е наведения от касатора довод, свързан с
обстоятелството, че в НП е посочено, че той е санкциониран за извършено
нарушение по чл.104, ал.2 от КСО. Наистина в КСО такава
административнонаказателна норма не съществува, но РС – гр. Пазарджик е приел
това само за техническа грешка. Този извод не може да бъде възприет от
касационната инстанция. Административнонаказващият орган е пропуснал да посочи
релевантните правни норми, с което е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
създавайки по този начин неяснота относно приетото за извършено нарушение. При
това положение и възможността за упражняване на съдебен контрол върху
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е
ограничена. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може
да организира защитата си в пълен обем. В акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, издадено, въз основа на този акт,
трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени законови
норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен
закон. В тази връзка, съдът намира, че мотивите в оспореното съдебно решение,
свързани с пълната доказаност на извършеното нарушение и вината на сочения за
нарушител са напълно необосновани. Чрез събирането на доказателства, съдът е
длъжен да направи проверка на верността на отразените в НП факти. Ако те не се
опровергават от тях, тогава постановлението ще бъде потвърдено. Но съдът не
може да санира пороци на акта и то най-вече такива, нарушаващи правото на
защита на сочения за нарушител, защото по този начин, би нарушил един от
основните принципи на наказателното правораздаване – да осигурят на страните в
съдебното производство равни процесуални права. В тази връзка, абсолютно
недопустимо е да се преквалифицира нарушението и да определя ново наказание.
Правомощията на съда се изчерпват с проверка на правилността и
законосъобразността на оспореното наказателно постановление, като то може да
бъде отменено или изменено досежно наложеното наказание, с оглед на неговата
справедливост. Съдът не може въз основа на събраните доказателства да налага
наказание за друго извършено нарушение.
Посочените обстоятелства
налагат извода, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и е
следвало да бъде отменено от Районен съд – гр. Пазарджик. При евентуалната
тяхна липса е било необходимо при зачитане на принципа за търсене на
обективната истина, да бъде изслушано заключението на експертиза, която да
посочи, дали отразеното в ревизионния акт, респективно в ревизионния доклад
отговаря на действителното положение. От посочените документи не става ясно за какъв осигурителен доход се касае, за колко
работници, наистина ли те са работили по трудово правоотношение, бил ли е Й.
длъжностното лице, което е разрешавало изплащането на трудови възнаграждения
или е отговарял за внасянето на осигурителни вноски и т.н. Трябвало е да се
допусне съдебно-икономическа експертиза, чието заключение да даде отговор на
тези въпроси, изисващи специализирани познания.
Неоснователни са
оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. При извършената проверка не е
констатирано действие или бездействие на съда, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на страните, налице е протокол от съдебното
заседание, както и към решението има
мотиви, решението е постановено от законен състав и е спазена
тайната на съвещанието.
Във връзка с направените
разсъждения, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, при спазване на установената в закона форма, но при
неправилно приложение на съответните наказателни процесуални разпоредби, поради
което следва да бъде отменено, като едновременно се отмени и решението на РС –
гр. Пазарджик.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 26 от 12.01.2009г., постановено по н.а.х.д. № 2236/2008г. на РС – гр.
Пазарджик и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ изцяло
наказателно постановление № 2474-0104379/24.09.2008г. издадено от Зам.Директора
на ТД на НАП - Пазарджик, с което на Е.С.Й., в качеството му на длъжностно лице
изпълнителен директор на „Вагоноремонтен Завод - 99" АД, гр.Септември е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/лева на
основание чл.104, ал.2 от КСО, за извършено нарушение на чл.40, ал.1, т.1,
б.”в” от ЗЗО.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/ 2.