В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав:

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Д.Г., като разгледа а.х. дело № 223 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по постъпила жалба от С.Т.К. *** против Заповед № З-107/26.03.2009 г. на Началника на РУ на МВР – Пазарджик, с която се отказва издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, изземват се разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие обр. 3, № 0124464 от 13.03.2000 г., разрешение за съхранение на ООБ обр. 4, № РА564 от 21.03.2006 г. и лично огнестрелно оръжие и боеприпаси – пистолет “М”, кал. 9Х18 мм № ВС3396 и 45 бр. патрони кал. 9Х18 мм.

В жалбата е посочено, че обжалваният административен акт е издаден при противоречие с материалния закон. Отбелязва се, че не е настъпила никаква промяна в обстоятелствата относно жалбоподателя, която да обуславя обжалвания отказ. Все още била налице доказана необходимост от издаване на исканото разрешително. Моли съда да отмени цитираната заповед, като му присъди сторените деловодни разноски.

Ответникът – Началникът на РУ на МВР – Пазарджик, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик поддържа становище за основателност на жалбата и предлага същата да бъде уважена.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установено е от данните по делото, че жалбоподателят К. е подал искане вх. № 5039 от 23.02.2009 г. /л. 7/ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие – пистолет “М.”, кал. 9Х18 мм № ВС3396. Като мотиви в искането е посочено опазването на личното имущество на искателя, а в допълнително подадени обяснения от 20.03.2009 г. /л. 8/ е посочено, че оръжието е необходимо и за самоохрана при работата му като снабдител, който се движи с голяма сума пари. В хода на проведеното административно производство не се излагат други причини и не се сочат доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост от носенето на оръжие. С оглед липсата на такива данни, с оспорената Заповед № З-107/26.03.2009 г., Началникът на РУ на МВР – Пазарджик е приел, че лицето не е доказало необходимостта си от извършване на дейност, попадаща в приложното поле на ЗКВВООБ, поради което е отказал издаване на разрешение.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че от твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал, не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, а съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ разрешения не се издават при недоказана или отпаднала необходимост. Тълкуването на тази норма налага извод, че законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже необходимостта си от използване на огнестрелното оръжие.

Преценката за наличието или липсата на такива обстоятелства е въпрос за законосъобразността на акта. С оглед ангажирания доказателствен материал, следва да се приеме, че издадената заповед е законосъобразна, тъй като изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало необходимост от носенето на огнестрелно оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗКВВООБ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява доводът за боравене с парични средства. Сам по себе си фактът на опериране с големи суми пари в изпълнение на възложената на К. от "Т. т. Т." ООД работа в качеството на снабдител /удостоверение от 29.04.2009 г., л. 41/, доколкото самостоятелно не указва на която и да е от визираните в разпоредбата на чл. 5 от ЗКВВООБ цели за използване на оръжие, не може да се третира като мотив за носенето му. Следва да се има предвид още, че удостоверението, цитирано по-горе, е издадено на 29.04.2009 г., след датата на оспорения отказ /26.03.2009 г./, поради което не съставлява доказателство относно факти, послужили като основание за постановяването му. Възможността за последващо ползване на оръжието за служебни цели не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана. Подобно обстоятелство би могло да послужи единствено като мотив за провеждане на административно производство по чл. 40 от ППЗКВВООБ, във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗКВВООБ. В този аспект представените писмени доказателства и изложените съображения относно професионалната дейност на жалбоподателя са неотносими към спора. При липсата на данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на К. и неговото семейство, необходимостта от извършване на дейността не е обоснована и доказана.

Не намират опора в нормативната уредба и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че необходимостта от притежаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да бъде обоснована само при първоначалното издаване на разрешителното или при подаване на искане за издаване на ново разрешително след изтичане на срока на старото. В ППЗКВВООБ не се съдържат различни изисквания за подновяване на разрешенията, в сравнение с регламентираните условия и ред за първоначалното им издаване. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години. След изтичане на срока лицата могат да поискат да бъдат подновени, при спазване на същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Следва отново да се установи, че искателят отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено. Ето защо и при поддържаната теза от жалбоподателя, че е подал искане за подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, в негова тежест е било да докаже, че е налице необходимост от продължаване на срока на действие на същото.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ППЗКВВООБ/ разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси се издава на физически лица, на служители на юридически лица и на еднолични търговци от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от началника на РП по постоянния адрес или по мястото на съхраняване на оръжието. С оглед това, процесната заповед е издадена от компетентен орган в законоустановената форма.

По делото не се установи същата да е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби. Обжалваната заповед е в съответствие с целта на закона осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗКВВООБ, с оглед високия риск обществена опасност, да бъде мотивирано от сериозни и уважителни причини.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.К. *** против Заповед № З-107/26.03.2009 г. на Началника на РУ на МВР – Пазарджик.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /П/

РЕШЕНИЕ №322 ОТ 11.01.2010 Г. НА ВАС -СОФИЯ, СЕДМО ОТДЕЛЕНИЕ ПО АДМ. Д. № 9340/2009 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 255 ОТ 26.05.2009 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПАЗАРДЖИК, ПОСТАНОВЕНО ПО АДМ. Д. № 223/2009 Г. РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ