№444/8.10.2009г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Е.Г.
Разгледа докладваното от съдията-докладчик Е. Г. административно дело № 224 по описа за 2009 г. и установи:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Б.Д.С. *** със съдебен адрес гр. П., ул. . №, ет., офис срещу Заповед № ДК-09-2 от 07.03.2008 г. на Зам. началника на РДНСК – Пазарджик. С оспорения акт е забранено ползването и достъпа до обект: “Преустройство на полуподземен етаж в жилище”, находящо се в гр. П., УПИ ХV-4333, кв. 415, собственост на оспорващия. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби. Твърди се, че за производството пред административния орган оспорващият не е бил надлежно и своевременно уведомен, че не са взети предвид неговите възражения, както и, че приземните помещения са стаи и от построяването на сградата са се ползвали за живеене.
В съдебно заседание, чрез пълномощник поддържа жалбата, сочи доказателства.
Ответникът по оспорването – началникът на РДНСК – Пазарджик, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, сочи доказателства.
В производството са конституирани като заинтересовани страни останалите собственици в етажната собственост на процесната жилищна сграда, тъй като се касае за преустройство и на общи части. Конституирани са М.А.М., Д.А.Н., С.Д.М., И.Т.Н., които лично и чрез пълномощник оспорват жалбата, твърдят, че заповедта на началника на РДНСК е законосъобразна и искат от съда да отхвърли оспорването. Останалите участващи в производството заинтересовани страни са Т.Б.С., Н.И.С. и В.Д.М., които поддържат становище за незаконосъобразност на оспорената заповед и искат от съда да я отмени. Всички заинтересовани страни са с адрес гр. П., ул. . №.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено следното: Производството пред административния орган е започнало по жалба на М.А.М. от 02.11.2007 г. до РДНСК – Пазарджик. След проверка от служители на РДНСК – Пазарджик е съставен Констативен акт № 26 от 19.02.2008 г., с който е установено, че за строеж: “преустройство на полуподземен етаж в жилище” на ул. в УПИ ХV-4333 в кв. 415 в гр. П. не са представени одобрен проект, одобрени и съгласувани части на проекта, не е представено разрешително за строеж, както и документи, удостоверяващи въвеждането в експлоатация по законоустановен ред. Обособени са следните помещения: всекидневна с кухненски бокс 5.70 м. на 3.00 м., спалня с размери в план 3.00 на 3.00 м., санитарен възел /баня с тоалетна/ - 2.00 на 1.60 м. и входно антре с размери 4.20 на 1.60 м. Помещенията се ползват за жилище и са снабдени с ел. захранване и вода. Срещу констатациите в този акт е постъпило възражение от Б.С., получено в РДНСК на 28.02.2008 г. На основание констатациите от проверката и като е разгледал възраженията началникът на РДНСК е издал Заповед № ДК-09-02 от 07.03.2008 г., с която е забранил достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж. По делото е приета и съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, от която се установява, че в процесната четириетажна масивна жилищна сграда приземните помещения с обща полезна площ от 37.32 кв.м., находящи се в полуприземен етаж на сградата, построена в УПИ ХV-4333, кв. 415 са предвидени да съществуват в одобрен проект за жилищна сграда от 30.06.1969 г. и в проекта са обозначени с предназначение – “за мазе”, а коридора, който е преустроен за входно антре е предвиден като обща част. На мястото на двете избени помещения и част от коридора със санитарно помещение са извършени преустройства, в които не е засегната конструкцията на сградата и са с предназначение за живеене. Обособеният с преустройство самостоятелен обект в сградата в полуподземния етаж се състои от всекидневна с кухненски бокс от 17.11 кв.м., спалня – 13.20 кв.м., санитарно помещение баня и тоалетна от 2.85 кв.м. и входно антре от 4.16 кв.м. В своето заключение вещото лице не може да установи кога е извършено преустройството на процесните помещения. От допълнителното заключение на вещото лице, което е прието и неоспорено е видно, че канализационната шахта за поддържането и обслужването на канализационната мрежа в изправност е разположена под нивото на пода на първия полуподземен етаж на сградата в коридора на обособения самостоятелен обект, който е устроен за живеене и е предмет на оспорената заповед. Тази канализационна шахта обслужва канализационната мрежа за отпадъчни води на санитарно-хигиенните помещения на трите етажа и на обособеното помещение за живеене. Достъпът до шахтата се осъществява чрез осигуряване достъп до преустроения коридор във входно антре и коридор към жилищно помещение. За изясняване на фактическата обстановка съдът е снел обясненията и на страните на основание чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. От обясненията на Д. и Н., за които актът е благоприятен не може да се направи категоричен извод кога е извършено преустройството. По делото са представени на основание чл. 163, ал. 2 от АПК и писмени отговори по жалбата заедно с доказателства от заинтересованите страни К.С., Т.С., Н.С. и В.М.. Всички те твърдят, че помещенията, описани като стаи – изба в акта за собственост винаги са били ползвани за живеене. Не спорят относно обстоятелството, че дъщерята на оспорващия Т.С. ползва общите части в полуподземния етаж и е осъществено преграждане на коридора.
По делото са представени нотариалните актове за собственост на всички страни в производството върху обекти, находящи се в масивната четириетажна жилищна сграда в УПИ ХV-4333 в кв. 415 в гр. П. на ул. №. Представен е и протокол от Общо събрание на етажните собственици в сградата, които са взели решение, че ще предоставят безвъзмездно на Т.С. ползването върху помещенията, ако осигури достъп до канализационната шахта, както и при определени други условия, които обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор.
С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна съдът установи: Жалбата е подадена в законоустановения по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок от лице, на което са засегнати права и законни интереси поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна като съображенията на съда за това са следните:
За да издаде заповед по чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 и чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за забрана достъпа и ползването на обект, който не е въведен в експлоатация по законоустановения ред е необходимо за административния орган да са налице няколко предпоставки.
На първо място обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, какъвто в случая процесния обект представлява – извършено е преустройство на съществуващ обект. Дори и да се приемат за основателни възраженията на оспорващия, че процесните помещения са “стаи”, както е описано в акта за собственост от 1970 г., макар, че там са изписани – “стая - избата”, то легалното определение за строеж включва и преустройство без промяна на предназначение. Че има преустройство и заграждане на обща част – коридор и канализационна шахта е безспорно установено по делото.
На второ място следва този строеж да не е шеста категория, като само от тази категория са строежите, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по установен от закона ред. Процесният обект се намира в масивна жилищна сграда, представлява по описание на вещото лице обособен обект за жилищни нужди с кухненски бокс, всекидневна, спалня, коридор и антре със санитарен възел, баня и тоалетна и не е нито един от изчерпателно изброените в чл. 137, във връзка с чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 от ЗУТ обекти, които са шеста категория. Този въпрос и не е спорен по делото – дали процесния обект подлежи на въвеждане в експлоатация и дали е от шеста категория.
На трето място, следва процесния обект да не е и такъв от предвидените в чл. 178, ал. 2 от ЗУТ изключения. Не се твърди, а и е видно от събраните доказателства, че не е обект от изброените в този законов текст.
Следователно, издавайки своят акт в рамките на законовите си пълномощия чрез упълномощителна заповед № РД-13-069/20.02.2008 г. при изложени фактически и правни основания - чл. 221, ал. 1, т. 6 и 7 и чл. 178, ал. 5 от ЗУТ – административният орган е постановил един законосъобразен акт. Безспорно е по делото обстоятелството, че процедура по приемането – въвеждането в експлоатация – на процесния строеж – преустройство на полуподземен етаж в жилищна сграда – не е провеждана и не е започнала. Разрешение за ползване се издава и е задължителна предпоставка за въвеждане в експлоатация на законни строежи. Строителни книжа, проект, разрешение за този строеж няма и не са представяни. Относно евентуалната търпимост на строежа по § 16 от ЗУТ не се събраха достатъчно доказателства, които да обусловят извод на съда, че преустройството е извършено преди 07 април 1987 г.
При установените и от административния орган и от съда в съдебното производство обстоятелства се налага изводът, че преустройството е в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ като е установено, че ползването на процесния обект е започнало преди той да бъде въведен в експлоатация по законов ред. Предвид на това, съдът счита, че са били налице материално-правните предпоставки на чл. 178, ал. 5 и чл. 22, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУТ за налагане на забрана за ползване и достъп на обекта и че заповедта, издадена на посочените правни основания е законосъобразна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК страните, за които актът е благоприятен имат право на разноски, които в случая са в размер на 380 лева, представляващи възнаграждение за адвокат и за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, І състав
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Б.Д.С. *** със съдебен адрес гр. П., ул. №, ет., офис срещу Заповед № ДК-09-2 от 07.03.2008 г. на зам. началника на РДНСК – Пазарджик.
ОСЪЖДА Б.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на М.А.М. ***, Д.А.Н. ***, С.Д.М. *** и И.Т.Н. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/