Р Е Ш Е Н И Е
№ 156 / 19.3.2009г.
гр. Пазарджик
Административен съд, гр. Пазарджик, Х състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.В.
2. А.М.
при секретаря А.М. и в присъствието на прокурора
Д.Г. като разгледа докладваното от съдия Г.В. касационно административно
наказателно дело № 27, по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното
производство е образувано по жалба на Л. В. Б. против Решение №
224 от 04.12.2008 г. по НАХД № 506, по описа на Районен съд Велинград за 2008
г., с което е потвърдено наказателно постановление № 001630 от 03.07.2008 г.,
издадено от началника на РПУ Велинград.
С
посоченото наказателно постановление за нарушения на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на Л. В. Б. са наложени следните административни наказания:
глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
С жалбата се иска да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд и наказателното
постановление. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното
наказание в среден размер, а глобата в минимален размер 200 лв. Като касационни
основания са посочени нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът
превратно е тълкувал наказателното постановление, в което не е отразена точната
концентрация на кръвната проба. В него е записано, че концентрацията на алкохол
е 1,23 на хиляда, установено с техническо средство “Дрегер”,
а не е съобразено със заключението на химическата експертиза и получения
резултат 1,18 на хиляда. Според императивните изисквания на материалния закон
издаденото НП по реда на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП може
единствено да се определи при положение, че отчетеният резултат е под 1,2 на
хиляда. Не отговаря на истината становището на Районен съд Велинград, че
наложеното наказание е в среден размер и че отговаря на изискванията на чл. 12
от ЗАНН тъй като на жалбоподателя е наложено
максималното наказание по реда на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, а именно 12 месеца
лишаване от правоуправление и 400 лв. глоба, която е в близост до максимума.
Незаконосъобразно и необосновано, е твърдението, че полученият алкохол е
единствено от консумиран алкохол, а не от лекарствени средства, тъй като по досъдебното производство бяха представени медицински документи, удостоверяващи, че
между приеманите от касатора лекарствени средства е и
“Допелхерц Енерготоник N”,
който съдържа винен ликьор. Тези съображения се подържат и в представените по
делото писмени бележки от процесуалния му представител.
Ответникът – Районно
управление на МВР Велинград не се представлява в откритото съдебно заседание по
делото.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд. Счита,
че е доказан състава на извършеното административно нарушение, липсват
процесуални нарушения в хода на административното производство, а санкцията
съответства на извършеното нарушение.
Настоящият състав след
извършената проверка на прилагането на материалния закон от първоинстанционния
съд счита, че съдът правилно е приел, че е извършено административно нарушение
и че в хода на производството по установяване на административното нарушение и
налагане на наказание не са допуснати съществени нарушения, опорочаващи
наказателното постановление:
Съдът правилно е кредитирал
писмените доказателства и свидетелските показания, като е приел, че
действително касаторът е управлявал моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,18 на хиляда.
Без правно значение е
доводът на касатора, че съдът е приел за установено,
че получената концентрация на алкохол се дължи единствено на консумиран
алкохол. Съставът на извършеното нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда забрана да се управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, без да прави разлика дали това въздействие
е причинено от приемането алкохолни напитки, от лекарства или от други
субстанции, съдържащи алкохол.
Съдът не е нарушил закона и
като е приел, че посочената в наказателното постановление концентрация на
алкохол в кръвта в размер на 1,23 промила, отчетена с техническо средство “Дрегер” не го опорочава. На първо място това действително е
концентрацията, която е отчело техническото средство и която е посочена в
съставения АУАН. В чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е посочено,
че концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде установена с медицинско
изследване и/или с техническо средство. В случая в наказателното постановление
е посочен единият от тези два използвани метода. Освен това, както правилно
сочи районният съд в наказателното постановление изрично е посочено, че е
издаден талон за медицинско изследване и че Районна прокуратура Велинград е
прекратила наказателното производство. В случая не е нарушено правото на защита
на наказаното лице, тъй като законът предвижда дори по – тежка санкция, а
именно – наказателна отговорност за управление на МПС с посочената концентрация
1,23 на хиляда. Именно поради малко по-ниската показана от медицинското
изследване концентрация в размер на 1,18 на хиляда прокуратурата е прекратила
наказателното производство.
Районният съд основателно е
посочил, че глобата е над средния размер, а лишаването от правоуправление на
МПС е в максималния предвиден от закона размер, тъй като е наложена глоба 400
лв., при предвиден от закона диапазон от 200 до 500 лв. за глобата и 12 месеца,
при предвидени от 1 до 12 месеца за лишаването от правоуправление. Правилно
съдът е приел, че е извършена справедлива индивидуализацията на наложеното
наказание, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е близка
до максималната, предвидена в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
Поради това не следва да бъде уважавано искането за намаление на наложеното
административно наказание.
Не са налице и допуснати от
районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Съдът е приел и обсъдил всички относими
доказателства и е обсъдил възраженията на административнонаказаното
лице, като основателно е отказал да ги приеме.
Претендираната необоснованост на първоинстанционното
решение не следва да се разглежда, тъй като не представлява касационно
основание по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
В изпълнение на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият съдебен състав обсъжда само посочените по –
горе, твърдяни от жалбоподателя
пороци на решението на Районен съд Велинград, като намира, че такива липсват и
решението е правилно и законосъобразно. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и следователно
следва да бъде оставено в сила.
С оглед гореизложеното Административен
съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 224 от 04.12.2008 г. по анхд
№ 506, по описа на Районен съд Велинград за 2008 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/