Р Е Ш Е Н И Е
№320/25.6.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: Е.Г.
Членове: 1. Д.К.
2. Г.В.
със секретар А.М. с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Пазарджик Д.Г. изслуша докладваното от съдия Г. КАНХД № 299 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Касационното производство е образувано по жалба на “Беса Валей Уайнъри” ООД, с. Огняново, община Пазарджик, чрез адвокат Г.Н. – Пловдивска адвокатска колегия, гр. Пловдив, срещу Решение без номер, постановено на 21.04.2009 г. по НАХД № 58/2009 г. на Районен съд – Пазарджик. С решението си РС – Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 13/1300146 от 17.12.2008 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Пазарджик, с което на “Беса Валей Уйнъри” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 136а, ал. 1, изр. последно от КТ във връзка с Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Оспорващият сочи като касационно основание неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, което представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Иска същото да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание чрез пълномощника си – адвокат Н. поддържат жалбата.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К; оспорва жалбата, твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила от касационния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а решението на РС – Пазарджик за правилно, поради което предлага на съда да го остави в сила.
Касационният състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон.
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Районният съд е установил, че на 08.10.2008 г. е извършена проверка от служители на административно-наказващия орган “в базата на дружеството” както е прието в обжалвания съдебен акт. Проверката е извършена по оплакване, че се полага извънреден труд, за който работниците не получават възнаграждение. Даден е срок до 17.10.2008 г. на касатора да представи още документи, каквито били представени в срок. Установено е, че на проверяваната територия са разположени четири дружества, които осъществяват дейност. За полагания извънреден труд на 26.09.2008 г. в Дирекция “Инспекция по труда” е заведено с вх. № 2430 уведомително писмо за предстоящо полагане на извънреден труд за периода от 29.09.2008 г. до 18.10.2008 г. във винарска изба “Беса Валей”. Уведомителното писмо се позовава на Заповед № 1 от 25.09.2008 г., която е представена на административно-наказващия орган и в която са описани периода за извънреден труд, длъжностите, които ще го полагат, длъжностното лице, на което е възложено отчитането и компенсирането на удълженото работно време.
Това е възприетата фактическа обстановка от първостепенния съд, тя се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства и не се оспорва от касатора. Касационният съд възприема така установените обстоятелства и счита, че те са правилно установени с оглед събраните доказателства. Спорният въпрос е бил и е останал дали цитираното писмо представлява уведомление по смисъла на КТ.
При преценка на приложението на материалния закон от първостепенния съд, настоящия състав намира, че то е неправилно. Законодателят е поставил в чл. 136а от КТ изискване работодателят да издаде писмена заповед за предстоящо удължаване на работното време. Освен формата на акта, с което трябва да се извърши това, изисква се да са направени предварителни консултации с представители на синдикалните организации и на работниците и служителите. Изисква за това да бъде уведомена и инспекцията по труда. С Наредбата за работното време, почивките и отпуските чл. 8 е регламентирано съдържанието на акта, с който се разпорежда удължаването на работното време, срокът на издаване, както и срокът за уведомяване на инспекцията по труда. Освен изискването уведомяването на контролния орган да стане в срок два работни дни от издаването на заповедта, законът, както и подзаконовият нормативен акт не поставя други изисквания. Няма изискване за формата дори, в която да бъде направено уведомлението на инспекцията по труда. Процедурата е предвидена и подробно регламентирана относно защита правата на работниците, а не и за улесняване на контролния орган, който след като е уведомен в двудневния срок следва да извърши своите проверки по надлежния ред относно изискванията за прилагане процедурата по удължаване на работното време. В този смисъл първостепенният съд е отделил особено внимание на текста на уведомителното писмо, намирайки пропуски в него, каквито всъщност не е ясно с кои нормативни изисквания съобразява. Целта на закона е контролния орган да бъде уведомен за предстоящо полагане на извънреден труд чрез удължаване на работното време. Няма изрично посочване на начина, по който това да бъде сторено. Несъстоятелни са твърденията и съответно изводите в тази посока, че не били спазени реквизитите на уведомяването. От събраните по делото гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че проверяващите лица са били наясно още по време на проверката, че на процесното място извършват дейност четири дружества, чиято дейност е функционално свързана. Реализира се един пълен процес по отглеждане на лозови насаждения, производство на вино и продажбата му. Основният мотив на Районния съд да не приеме, че е налице надлежно уведомяване на инспекцията е поставеният печат върху писмото на едно от дружествата, което не е участник в производството, както и името на лицето, което се е подписало, по-точно неговите правомощия. Както вече бе казано, няма изискване за форма на уведомлението, още по-малко негов реквизит би могъл да бъде поставения печат. От текста на уведомлението става ясно, че удължено работно време се въвежда във винарска изба “Беса Валей” и се сочи заповедта, с която това е разпоредено. Разпитаната свидетелка Пъпънова, която е проверявала обекта сама казва в свидетелските си показания, които съдът изрично е отбелязал, че възприема като точни и непотиворечащи на останалите събрани доказателства, казва, че на територията на винарска изба “Беса Валей” работят четири търговски дружества, сама казва, че е разговаряла с управителя К., очевидно го е възприела на място като такъв. От събраните по делото писмени доказателства – неоспорени от ответника се установява, че К. е упълномощен от управителя на касатора да изготвя и подписва всякакви документи, включително всякакви договори, както и да представлява дружеството и извършва всякакви действия, свързани с обичайната дейност на дружеството. С оглед на така описаните правомощия касационният съд намира, че те включват и такива по КТ.
Относно касационното основание за допуснати нарушения на процесуалните правила, съдът го намира за неоснователно. Районен съд Пазарджик не е допуснал нарушение на процесуалните правила при разглеждане и решаване на делото.
Предвид на тези изводи касационният състав счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено, като постановено при неправилно прилагане на материално-правните разпоредби – касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административен съд – Пазарджик, Х касационен състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение без номер от 21.04.2009 г. по описа на Пазарджишки районен съд, постановено по АНХД № 58/2009 г., вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13/13000146 от 17.12.2008 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Пазарджик, с което на “Беса Валей Уайнъри” ООД, с. Огняново, община Пазарджик, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ 1./П/ 2./П/