Р Е Ш Е Н И Е
№ 336 / 7.7.2009г.
Административен
съд, гр. Пазарджик, Х състав, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и
девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е.Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
В.Н.
2. Г.В.
при
секретаря Д.Г. и в присъствието на прокурора С.Я., като разгледа докладваното
от съдия Г.В. касационно административно наказателно дело № 309, по описа на
съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е
образувано по жалба на Ю.Р.М. против Решение от 26.03.2009 г. по НАХД № 5/2009
г., по описа на Районен съд Велинград, с което е потвърдено наказателно
постановление № 1691-0134024 от 22.05.2008 г., издадено от заместник директора
на ТД на НАП Пазарджик.
С посоченото наказателно
постановление за нарушение на чл. 158 и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО на касатора
е наложено административно наказание глоба в размер на 1442,70
лв. на основание чл. 355, ал. 3 от КСО.
С жалбата се иска да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд и делото да се
върне за ново разглеждане, където да бъде назначено вещо лице, като
алтернативното искане е да бъде отменено наказателното постановление.
Изложените съображения навеждат на касационните основания нарушение на закона и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Касаторът признава, че има плащане с разходни касови
ордери на суми, но на авансови плащания, а не на заплати. Никъде в РД
800136/17.03.2008 г. не се споменава, от къде се приема, че с тези РКО има
плащане на заплати, кой РКО за кой месец възнаграждение е и как се определят
лихвите за забава. Не става ясно колко от дължимите вноски са за сметка на
работодателя и колко на работника. Наказателното постановление е в нарушение на
чл. 7, ал. 11 от КСО, според който осигурителната вноска, която е за сметка на
работниците се внася при изплащане на възнагражденията. Поради това касаторът изрично е поискал от районния съд да назначи
съдебно икономическа експертиза за уточняване на точния размер на задължението
му по КСО, за да се установи, ако има нарушение, то какъв да бъде размера на
санкцията, защото има авансови плащания.
Ответникът в откритото съдебно
заседание чрез процесуалния си представител и в постъпилите писмени бележки,
оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на районния
съд като правилно. Неоснователно е искането за назначаване на съдебно
счетоводна експертиза, тъй като от една страна размерът на невнесените в
срок вноски е изчислен на база представените от самото ревизирано лице ведомости
за заплати и разчетно платежни ведомости. От друга страна в РД и РА, които са
влезли в сила, е изчислен и размерът на самите вноски. Неоснователно се твърди,
че в АУАН и НП не е посочено каква част от дължимите вноски са за сметка на
работодателя и каква за сметка на работещите в дружеството лица, тъй като
вноските за сметка на осигурените лица се удържат и внасят от осигурителя.
Неоснователно е и твърдението, че извършеното плащане е само авансово. Това е
видно от разходните касови ордери, с които се нарежда изплащането на заплатите,
както и от представените по делото счетоводен анализ по документи, ведомости за
работни заплати, три броя справки за внесени осигурителни вноски. Спазени са и
сроковете за установяване на административно нарушение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата и правилност на решението на районния съд. Нарушението е констатирано в
акт, съответно са представени писмени документи във връзка с извършената
ревизия. Разпитана е свидетелката Б., която потвърждава нарушението.
Нарушението е открито в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и акта е съставен в този
срок.
Настоящият състав при проверката за прилагането на
материалния закон от първоинстанционния съд, счита,
че съдът правилно е приел, че касаторът е извършил
административно нарушение:
Неоснователно е възражението на касатора,
че извършените от него плащания не са за заплати, а за аванс, поради което не е
следвало да прави осигурителни вноски. В цитираните в наказателното
постановление разходни касови ордери изрично е записано, че плащането е за
заплати, както следва: в РКО от 27.04.2007 г. – за заплати за м. 03.2007 г., в
РКО от 16.05.2007 г. – за заплати за м. 04.2007 г., в РКО от 18.06.2007 г. – за
заплати за м. 05.2007 г., в РКО от 19.07.2007 г. – за заплати за м. 06.2007 г.
Размерите на дължимите осигурителни вноски са видни и от двете приети по делото
Справки за изплатените възнаграждения по договори за управление и контрол за
времето от 01.01.2007 г. до 30.06.2007 г., подписани от главния счетоводител и
от управителя на дружеството. От друга страна дори и да се приеме, че част от
изплатените възнаграждения са за авансови плащания, то авансовите плащания също
представляват дължимо възнаграждение. Цитираният от касатора
чл. 7, ал. 11 от КСО сочи, че частта от осигурителните вноски, които са за
сметка на осигуреното лице се внася при изплащането на възнагражденията
освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс. Т.е. ако в
случая част от възнагражденията са изплатени авансово, както твърди касаторът, то той е следвало да внесе осигурителните вноски
при изплащането на заплатите. Ако пък всички възнаграждения за процесните периоди са изплатени авансово, съгласно чл. 7,
ал. 11 от КСО би следвало вноските да са направени едновременно с авансовите
плащания. Изплащането на възнагражденията и
съответното невнасяне на осигурителните вноски от
едноличния собственик и управител на “Джеси” ЕООД за процесните периоди е установено и с ревизионен доклад от
ревизия, приключила с влязъл в сила ревизионен акт.
Не е налице и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд правилно е
отхвърлил искането за допускане на съдебно техническа експертиза относно
обстоятелството какъв е точния размер на задълженията на касатора
по КСО и от кога текат лихвите, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за правния спор. Това е така, тъй като
задължението за внасяне на всички дължими осигурителни вноски, включително
тези, които са за сметка на осигурените лица тежи именно върху длъжностното
лице, управляващо осигурителя. Ирелевантен за
конкретния правен спор е и размера на лихвите, тъй като наложената глоба е в
размер на невнесените осигурителни вноски.
В
изпълнение на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
настоящият съдебен състав обсъжда само посочените по – горе, твърдяни от
жалбоподателя пороци на решението на Районен съд Велинград, като намира, че
такива липсват и решението е правилно и законосъобразно. На основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че
решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и следователно следва
да бъде оставено в сила.
С оглед гореизложеното Административен съд, гр.
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 67 от 26.03.2009 г., постановено по анхд № 5, по описа на Районен съд Велинград за 2009 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/