о п р е д е л е н и е
№ 357/19.6.2009г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в закрито
заседание на деветнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав
Председател: Васко
Нанев
като
разгледа докладваното от съдията Васко Нанев административно дело № 31, по описа на съда за 2009
г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ. Делото е
образувано по жалба на М.Х.Б. в качеството му на ЕТ “М. ***, против Заповед №
1596/13.10.2008 г. на Кмета на община Велинград, с която, на основание чл.134
ал.1 т.1 от ЗУТ е одобрено частично изменение на плана за регулация и
застрояване, с който се променят границите на УПИ № І “за производствена
дейност” и УПИ № ІІ – “промишлен терен” в кв.78 по плана на гр. Велинград и за
сметка *** № І – “за жилищно строителство, търговия, услуги, СПА комплекс, рекреация, басейн и атракции” с площ от 15 442 кв.м. и УПИ
№ ІІ – “за жилищно строителство, търговия, услуги, СПА комплекс, рекреация, басейн и атракции” с площ от 90 347 кв.м., както
и нови застроителни петна в същите със следните
параметри: максимална етажност – ІV етажа, максимална
височина – 12 м., максимална плътност на застрояване – 70 % и Кинт – 2.
Съдът е оставил жалбата без движение със свое
разпореждане № 47/21.01.2009 г., тъй като е намерил, при извършената служебна
проверка, че същата е нередовна. В изпълнение указанията на съда с отделна
молба жалбоподателят индивидуализира обжалвания административен акт, като
навежда доводи, че същият като собственик на УПИ № ХVІІІ-6901 в кв.83 по плана
на гр. Велинград е заинтересовано лице по смисъла на чл.131 ал.1 от ЗУТ. Счита,
че имотът му е непосредствено засегнат от предвидените промени в горните имоти
по смисъла на чл.131 ал.2 т.3, т.4 и т.5 от ЗУТ. Иска от съда да отмени изцяло
атакуваната заповед на Кмета като незаконна.
Конституираните по делото заинтересовани страни “Пайн Ботаник Рийл Естейт” АД и “Велинград Пропъртиз”
АД поддържат, чрез процесуалните си представители – адв.
Х. и адв. Л., че жалбата е недопустима поради липса
на правен интерес от страна на жалбоподателя. Същите в съдебно заседание и в
подробни писмени бележки развиват съображения, че имотът на жалбоподателя не е
засегнат от изменението на ПР и ПЗ на УПИ № І и УПИ № ІІ в съседния кв.78 и
същият не се явява заинтересовано лице по смисъла на специалния закон – ЗУТ.
С оглед решаване на спорния въпрос за допустимостта на
подадената жалба, съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа
експертиза, като въпросите, по които вещото лице е следвало да даде заключение,
са групирани относно твърдението на жалбоподателя, че е заинтересовано лице по
смисъла на чл.131, ал.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗУТ, а именно допуснати ли са
намалени разстояния между съществуващата сграда на жалбоподателя и с
предвидената височина на застрояване с оспорената заповед, както и дали имотът
на жалбоподателя попада в определената с нормативен акт хигиенно-защитна зона,
изискваща се за предвиденото по плана застрояване.
Вещото лице е дало следното заключение:
1. Височината на съществуващата сграда в имота на
жалбоподателя е с височина 7,40 м. и е на повече от 50 метра от предвиденото
застрояване в УПИ ІІ в кв.78 по плана на гр. Велинград;
2. Между кв.78 и кв.83 мястото представлява вътрешна
теснолинейна жп-линия;
3. По плана УПИ ХVІІІ-6901 в кв.83, собственост на
жалбоподателя, е предвиден за производство и услуги.
Вещото лице не е могло да уточни извършва ли се производство
в съществуващата сграда.
С виза от 14.12.2004 г. е разрешено проучване и
проектиране за преустройство на мраморен цех в дърводелски цех за мебели и
дограма и с разрешение № 148/22.07.2006 г. е разрешено преустройството. Към
момента няма издадено удостоверение за ползване.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства, както и заключението на вещото лице, намира
от правна страна следното:
Жалбата срещу заповедта на Кмета на община Велинград
се явява недопустима. Това е така, тъй като имотът на жалбоподателя, находящ се в съседния кв.83 не е непосредствено засегнат от
предвижданията на извършеното частично изменение на ПУП. На първо място, видно
от заключението на вещото лице, дори да се приеме, че теснолинейната жп-линия, ведно с железопътния насип, която отделя имота на
жалбоподателя в кв.83 от УПИ ІІ в
съседния кв.78, е улица по смисъла на закона, то не са налице намалени
разстояния между съществуващата сграда за “Г.К. М.” в имота на жалбоподателя и
предвиденото застрояване с височина от 12 м. съгласно заповедта.
Поради това обстоятелство, настоящият съдебен състав
намира, че имота на жалбоподателя не е
засегнат от изменението по смисъла на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ. Същият не е
засегнат и по смисъла на т.4, тъй като при промяна на предназначението на
имота, предмет на плана, са засегнати само съседните имоти, т.е. тези, с които
имотът, предмет на плана, има обща граница. В случая това не е така. Имотът на
жалбоподателя не е засегнат и по смисъла на т.5. Това е така, тъй като, въпреки
дадените указания, жалбоподателят не е доказал, че е завършено преустройството
на цеха за производство на мебели и дограма, както и че такова производство се
извършва и то с над 6 работни места. По делото не е доказано, че в момента се
извършва и производство на мрамор, където хигиенно-защитната зона, съгласно
т.227 от Приложение № 1 към чл.2, чл.4 и чл.6 от Наредба № 7/25.05.1992 г. за
хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, е от 50 метра.
Видно от заключението на вещото лице в графичната му
част, разстоянието между производствената сграда на жалбоподателя и линията на
застрояване е 54 метра.
Освен това, следва да се има предвид, че
хигиенно-защитната зона е територията между източниците, които определят
вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации), и границата на
жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси, както и
предприятията и складовите бази от хранителната промишленост за обектите по
Приложение № 1 от Наредбата. Хигиенно-защитната зона за обектите, разположени в
жилищната зона на населените места е територията между източника на вредност в
околната среда и конкретния обект, подлежащ на здравна защита. Това би могло да
бъде жилищна, здравна, учебна, детска или обществена сграда, терен за отдих и
спорт и други аналогични.
От една страна жалбоподателят претендира, че в
бъдещата си дейност той би могъл да бъде източник на замърсяване. От друга
страна същият не доказва по никакъв начин, че е такъв източник. Трябва да се
вземе предвид и обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена на
13.10.2008 г., а към датата на подаване на жалбата, жалбоподателят не е получил
разрешение за ползване евентуално на инсталации и съоръжения, които биха могли
да бъдат източник на замърсяване и да обуславят наличие на хигиенно-защитна
зона. Всичките твърдения на жалбоподателя в тази насока се отнасят относно
негови последващи издаването на обжалваната заповед производствени намерения.
За да е налице хигиенно-защитна зона съобразно
изискванията на Приложение № 1 към Наредбата, е необходимо да е налице вид
производство, посочено в същата. По делото не е доказано да се извършва такова
производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен
интерес от оспорването, а производството по делото – прекратено.
Процесуалните представители на “Пайн
Ботаник Рийл Естейт” АД и
“Велинград Пропъртиз” АД са поискали разноските по
производството.
Настоящият съдебен състав намира, че искането на
първото дружество за присъждане на разноските не следва да бъде уважавано в частта му относно адвокатското възнаграждение в
размер на 1000 лева. Това е така, тъй като до приключване на устните състезания
процесуалните представители не са представили доказателства за направените
разходи, а прилагат договори за правна помощ едва към писмените си бележки, с
които за първи път са поискани и разноските. Справката за направените разноски
е представена извън срока по чл.80 от ГПК, т.е. след приключване на устните
състезания. Съдът намира, че искането е основателно, в частта му относно
възнаграждението за вещо лице в размер на 50 лева.
За собственика на имот пл. № 6519 в кв.83 по плана на гр.
Велинград, “Велинград Пропъртиз” АД, оспореният
административен акт не е благоприятен, както и поради горните съображения разноски не следва да му се присъждат.
Предвид изложеното и на основание чл.159 т.4 от АПК,
Административен съд Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Определи:
Оставя без разглеждане жалбата на М.Х.Б. в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ “М.Б.”*** против Заповед № 1596/13.10.2008 г. на Кмета на
община Велинград.
Прекратява производството по адм.д. № 31/2009
г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Осъжда ЕТ “М.Б.”*** да заплати на “Пайн
Ботаник Рийл Естейт” АД със
седалище и адрес на управление гр. София, район Л., ул. Г. Б. № ..,
представлявано от Е. И. Г. и Л. К. С., сумата от 50 лв. разноски по
производството.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284 от 11.01.2010 г. на ВАС - София ,Второ отделение по адм.
д. № 11404/2009 г. - ОСТАВЯ В СИЛА определение № 357/19.06.2009 г., постановено
от Административен съд - Пазарджик, по адм. д. №
31/2009 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ "Максим Биляров" - гр. Велинград, срещу заповед №
1596/13.10.2008 г. на кмета на община Велинград, като е прекратено
производството по делото, поради липса на правен интерес за жалбоподателя
по спора.
ОСЪЖДА
ЕТ"Максим Биляров" - гр. Велинград, ул. "Б.
М." № 60, представляван от М. Х. Б., да заплати на "Велинград Пропъртиз"АД - София и Пайн
Ботаник Рийл Естейт" АД- София, по 250 лв./двеста и петдесет/ или общо 500
/петстотин/ лева за защита от адв. Л. и адв. Х. в касационното производство и на община Велинград -
сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт
.Определението
е окнчателно.