Р Е Ш Е Н И Е
№ 361
/ 5.8.2009г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – гр. Пазарджик,
VІІІ състав, в публично заседание, на петнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Доброслав
Руков
при
секретаря Д.Г.,
като разгледа докладваното от съдия
Руков административно дело № 318 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 9б, ал.3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.
Делото е
образувано по жалба на “КЗУ” АД със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул., срещу Акт за установяване на задължения по
декларация № 02 МДТ/29.04.2009г., издаден от Заместник-кмета на Община
Септември, с който е определено внасянето за 2009г. по декларация по чл.17 от
ЗМДТ с вх.№ 1305-066/3 1.01.2001г., "такса битови отпадъци" /ТБО/ в
размер на 16 104.07 лева.
В жалбата,
от съда се иска да отмени на посочения акт, поради това, че предприятието не
ползува и депо за битови отпадъци на територията на общината. Всички стопански
отпадъци се използуват от предприятието или се предават като скрап. Не се
отделят други отпадъци, които да налагат ползуване на депо за битови отпадъци.
Предприятието се намира в полето и няма територии за обществено ползуване.
Твърди се, че не са декларирани и няма такива недвижими имоти, по чиято
стойност да бъде изчислена сумата 16104.07 лева. По тези съображения
оспорващият счита, че не дължи и такса за „проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци
или други инсталации и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – в размер на 4%
върху 4026020 лева., т.е налице е хипотезата на чл.71, т.1 и т.3 от ЗМДТ.
В открито
съдебно заседание, оспорващият, чрез адвокат П. подържа жалбата и инвокира нови доводи, касаещи
обстоятелството, че съгласно чл.63 от ЗМДТ за имоти, които се намират извън
населени места, се събира такса за ползване на депо за битови отпъдъци.
Определянето за таксата за тази дейност за депото става съгласно изискването на
чл.66, ал.1, т.3. В този смисъл следва да бъде одобрена план-сметка ***, която
да определя разходите, които ще се направят точно за тази дейност. По делото,
такава план-сметка ***. Адвокат П. посочва, че съгласно заключението на
допуснатата СИЕ в района на гр. Ветрен има сметище, за което не са представени
никакви доказателства, че е организирано съгласно изискванията за Закона за
управление на отпадъците и, че там се извършва някаква дейност по одобрена
план-сметка.
*** – Кмета на Община
Септември, чрез адвокат Г. счита, че жалбата е неоснователна и излага
подробни мотиви в писмени бележки, където посочва, че действително, сградите,
собственост на жалбоподателя, за които е начислена такса за битови отпадъци, се
намират извън регулацията на населеното място и Община Септември не извършва
услугата "сметосъбирани и сметоизвозване". За това и съгласно решение
№ 808/30.01.2007г.
на Общински съвет гр.Септември на дружеството не е начислена такса
"сметосъбиране и сметоизвозване", а единствено дължимата се такса за
"изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депа за битови
отпадъци" в размер на 4 промила върху
отчетната стойност на имотите - т.ІV. 1.2 от решението.
Административен Съд – гр. Пазарджик,
VІІІ състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от
страните доводи и събраните доказателства, намира за установено, от фактическа
страна следното:
Между
страните не се спори, че „КЗУ” АД на основание чл.17, ал.1 от ЗМДТ е
декларирало придобиването на собственост върху недвижими имоти, находящи се на
територията на община Септември. Отчетната стойност на имотите, съгласно
декларация вх.№1305066/31.01.2001г.
е 1 565 745 лева. В
последствие дружеството е подало коригираща декларация вх.№ 13050036/21.05.2003г., чрез която е
удостоверена промяна
в обстоятелствата, в следствие на което отчетната стойност на притежаваните
недвижими имоти става 4 222 400 лева. С последваща коригираща декларация вх.№ 20/27.02.2006г. „КЗУ”
АД декларира
промяна в намаляване на отчетната стойност на пет от находящите се в имота
обекти, съгласно приложение № 1, а за останалите обекти отчетната
стойност се запазва.
Видно от приложеното по делото решение № 808,
взето с протокол № 40 от заседание проведено на 30.01.2007 г., ОбС - Септември
взел решение, с което е одобрена предложената такса битови отпадъци на
територията на Община гр. Септември за 2007 г., съгласно приложение № 1.
С решение № 337, взето на проведеното заседание
проведено на 27.02.2009 г., ОбС - Септември е приел изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община Септември.
Със
Заповед № 1191 от 22.10.2008 г. на Кмета на Община Септември се установява, че
на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и във връзка със сключен договор за
възлагане на обществена поръчка № 54 от 21.03.2005 г. с фирма “ЕКО БУЛ ПРОЕКТ”
ООД гр. Септември, е наредено организираното сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци, да се извършва в рамките на регулационните граници на населените
места на територията на Община Септември. За имоти на физически и юридически
лица извън рамките на регулационните граници на населените места на територията
на Община Септември е определено да се събира такса за ползване на депото за
битови отпадъци. От представеното удостоверение от Кмета на Община гр.
Септември, е видно, че “КЗУ” гр. София поделение ЗЛМК гр. Септември се намира
извън регулационния план на града.
Видно от представеното удостоверение с изх. № 004 от 09.02.2007 г. от “ЕКО
БУЛ ПРОЕКТ” ООД гр. Септември, теренът на дружеството-жалбоподател се намира
извън регулацията на гр. Септември и е извън района за сметосъбиране и
сметоизвозване, както и, че предприятието на жалбоподателя не е включено в графика
за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което там не са поставени съдове за
смет. От същият документ става ясно, че “ЕКО БУЛ ПРОЕКТ” ООД не е собственик и оператор на депото за ТБО — гр. Ветрен, поради което не
разполага със сведения дали гореспоменатото депо се ползва от "КЗУ" АД.
Видно
от договор № 54 от 21.03.2005 г., сключен между община Септември и “ЕКО БУЛ ПРОЕКТ” ООД гр. Септември, на
последното в качеството му на изпълнител са възложени дейности по сметосъбиране
и сметоизвозване на твърди битови отпадъци, подържане на на чистотата на
териториите за обществено ползван на гр. Септември и населените места на Община
Септември и подържане на Общинското сметище.
Със
заповед № 469 от 28.04.2009г., Кметът на Община Септември е оправомощил В.И.К.- Зам. Кмет на
Община Септември да изпълнява функциите на кмет на общината, предвидени по чл. 44 от
ЗМСМА на 29.04.2009 г.
За
изясняване на факти, от значение за спора беше допуснато изслушването на
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ и беше разпитан един свидетел.
Административен Съд – гр. Пазарджик,
VІІІ състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата: Оспореният
акт е съобщен на дружеството-жалбоподател, чрез лично
връчване на П.Й.Т.– Управител, на 30.04.2009 г.
Жалбата е подадена чрез административния орган на 12.05.2009 г. /вх. № 26-00-311/, в рамките на
14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от
надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, който
подлежи на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.71, т.3 от ЗМДТ, не се събира такса
за обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Съдът в
настоящият му състав намира, че следва да изследва спора именно в тази насока –
има ли на територията на община Септември депо за твърди битови отпадъци и ако
има, функционира ли то съгласно законовите изисквания.
Съгласно
разпоредбата на чл.16 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, кметът на
общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на
нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл.
19 и отговаря за събирането
на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за обезвреждането им и за избора на площадка, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и
строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за обезвреждане на
битови или строителни отпадъци.
Легална дефиниция за „депо за отпадъци” е дадено
в Директива 1999/31/ЕО от 26 април 1999 година на СЪВЕТА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, относно депонирането на отпадъци, наричана по-надолу само Директивата.
Предвид на обстоятелството, че директивата е влязла в сила, а Република
България е член на ЕС от 01.01.2007 г., нормите й съгласно принципа на
непосредствената приложимост са действащо право на територията на страната, не
само за държавата в лицето на нейните органи и институции, но за частноправните
субекти. "Депа" по смисъла на
Директивата
са места за депониране на отпадъци и за тяхното съхраняване на или във земята
(т.е.под земята). В акта са посочени подробно изискванията за строежа,
експлоатацията, подържането, мониторинга и закриването на тези депа и са
указани мерките, които държавите-членки следва да вземат за привеждането на
съществуващите депа в съответствие с изискванията й и да съблюдават при
изграждането на нови депа.
Република
България е транспонирала Директивата, с приемането на НАРЕДБА № 8 от 24.08.2004 г. за
условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, наричана за
краткост по-надолу Наредбата.
Съгласно
изискванията на този подзаконов нормативен акт, за да може едно депо за битови
отпадъци да функционира, то следва да отговаря на редица критерии. Инвестиционните
проекти на депа предвиждат необходимите решения за осигуряване на
носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията на депото и
геоложката основа (геоложката бариера) при експлоатационни и сеизмични
натоварвания, защита срещу навлизане на атмосферни, повърхностни и/или подземни
води в депонираните отпадъци, събиране на замърсените води и инфилтрата от
депото и отвеждане и пречистване на замърсените води и инфилтрата от депото до
достигане на нормите за допустими емисии, определени с разрешителното за
заустване на отпадъчни води по реда на Закона за водите (ЗВ) или в комплексното
разрешително по чл. 3, ал. 1, т. 2. При всички случаи изграждането на депата се
извършва при спазване на нормативните актове за контрол и приемане на
строителните и монтажните работи (СМР) и осъществяване на контрол на влаганите
в изграждането на депото строителни продукти и технологично оборудване за
съответствие със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ.
Едно от основните изисквания за да може
едно депо за отпадъци да функционира като такова е, то да има оператор, защото дейностите по управление на
отпадъците се извършват от операторите на депата и на съответните съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по утвърдена от
директора на регионалната инспекция по околната среда и водите програма в
съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУО. Операторът на депо
трябва също да притежава разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл.
37 от ЗУО. Цената за депониране на отпадъците се определя с
план-сметки за всяка от дейностите по изграждане, експлоатация, мониторинг,
закриване и следексплоатационни грижи за депото при отчитане на очаквания
годишен обем на постъпващите отпадъци за целия период на експлоатация на депото, която е част от договора за възлагане на обществената поръчка за
дейността по депониране на отпадъци - в случаите, когато депонирането на
отпадъци се възлага от кмета на общината при условията и по реда на Закона за
обществените поръчки.
В разглеждания случай ответника по оспорването не
ангажира каквито и да е доказателства, че депото в землището на гр. Ветрен,
където според неговите твърдения се извозват и депонират битовите отпадъци,
генерирани на територията на Община Септември е построено, пуснато в
ескплоатация и функционира, съгласно изискванията на ЗУО и Наредбата. Точно
обратното, видно от посоченото по-горе удостоверение издадено от “ЕКО
БУЛ ПРОЕКТ” ООД, дружеството не е оператор на депото, т.е. не е ангажирано с дейностите
по изграждане, експлоатация, мониторинг, закриване и следексплоатационни грижи
за депото. От изложеното, съдът намира, че следва да направи
единствения възможен
извод – на територията на Община Септември не съществува депо за отпадъци,
създадено и функциониращо, съгласно законовите изисквания. От приетото по
делото заключение по допуснатата СИЕ е видно, че сметището в гр. Ветрен е
собственост на Община Септември, а охраната му се осъществява от общинското
дружество „Егида -Община Септември" ЕООД. На вещото лице не са показани
документи, касаещи собствеността, изграждането и експлоатацията на депото. В
открито заседание експертът посочи, че не може да се установи със сигурност по
писмени документи кой и на какво основание изхвърля смет там. Безспорно в
случая става въпрос, не за депо за битови отпадъци по смисъла на Директивата и
Наредбата, а за място където се изхвърлят отпадъци без законово основание.
Съгласно
чл.14, пар.1 от Директивата, държавите-членки приемат
мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента
на въвеждане на й да продължат да действат само ако посочените мерки са приложени
възможно най-рано и най-късно осем години, считано от датата, определена в член
18, параграф 1, според който държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и
административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата
директива не по-късно от две години след нейното влизане в сила – 16.07.1999 г. В
хода на проведеното съдебно производство не бяха представени каквито и да е
доказателства, че депото в гр. Ветрен е било реконструирано, съгласно изискванията
на Директивата и Наредбата и е следвало да прекрати съществуването си най-късно
на 16.07.2009 г. Без съмнение на основание чл.235, ал.3 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаването на
жалбата,
които са от значение за спора.
Липсата
на план-сметка, ***. 66 от ЗМДТ е също важно обстоятелство, защото таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка ***, включваща необходимите
разходи за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация,
закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или
съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, която се съставя от оператора на
депото, който е длъжен съгласно Наредбата да осигурява обществен достъп до нея.
При липса на оператор на депото в гр. Ветрен, който да състави план-сметка***,
Общинския съвет не би могъл да вземе решение за определяне на таксата. Приемането
на решение при тези условия би обусловило неговата незаконосъобразност.
На
последно място следва да се отбележи, че депо за битови отпадъци, функциониращо
в разрез с изискванията на Директивата и Наредбата, означава липса на депо. Независимо
от обстоятелството дали то ще продължи да бъде експлоатирано, частноправните
субекти, могат да се позоват пряко на разпоредбите на Директивата, които ясно,
точно, конкретно и безусловно забраняват съществуването на депа териториите на
държавите-членки от типа на това в гр. Ветрен и да откажат плащането на такса
за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг. В случай на непредприемането на практически мерки по осъществяване
на разпоредбите на Директивата, по силата на принципа на директния ефект на
действието на правните норми на ЕО и ЕС, засегнатите лица могат да защитят
породените от нея права пред националния съд. Съществуването и продължаващото
функциониране на подобни депа, би довело единствено до налагане на санкции на
държавата в производство пред Съда на Европейските Общности по реда на чл.226
от ДЕО.
Във
връзка с гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на предписаната форма, но в противоречие
с материалноправни разпоредби, поради което той е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид на факта, че
оспорващият, чрез процесуалния си представител е поискал заплащане на разноски,
на същия следва да се присъдят такива. Платените държавни такси и направени
разноски по производството и възнаграждението за един адвокат по делото, следва, при отмяна на обжалвания
административен акт, на основание чл.143 ал.1 АПК, да се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, VІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като
незаконосъобразен Акт за установяване на
задължения по декларация № 02 МДТ/29.04.2009г., издаден от Заместник-кмета на
Община Септември, с който е определено внасянето от „КЗУ” АД за 2009г. по декларация
по чл.17 от ЗМДТ с вх.№ 1305-066/3 1.01.2001г., "такса битови
отпадъци" /ТБО/ в размер на 16 104.07 лева.
ОСЪЖДА Община Септември, на основание чл.143
ал.1 от АПК, да заплати на „КЗУ" АД - София, с адрес: гр.Септември,
ул."Велинградско щосе", ЕИК
831631419, представлявано
Антони Антонов – Изпълнителен Директор, сумата от 1000 /хилада/ лева, от които 150 /сто и
петдесет/ лева, внесен депозит, за възнаграждение на вещото лице, дало
заключение по допуснатата СИЕ, 800 /осемстотин/ лева платено адвокатско възнаграждение и 50 /десет/ лева държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република
България - тричленен състав.
Административен
Съдия:/П/
ОТМЕНЯ изцяло решение № 361/05.08.2009 г., постановено
по адм. дело № 318/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "КЗУ" АД - гр. София срещу Акт за установяване на
задължения по декларация № 00002 МДТ /29.04.2009 г. (допусната е техническа
грешка от съда при изписване номера на акта № 02 МДТ/29.04.2009 г.), издаден от
Кмета на Община - Септември, с който на КЗУ" АД за 2009 г. са определени такса
битови отпадъци в размер на 16 104, 07 лв. за обезвреждане на битовите отпадъци
и поддържане на депа за битови отпадъци.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.