Р е ш е н и е

№ 386/3.9.2009г.

гр. Пазарджик

в името на народа

Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в открито заседание на първи септември, две хиляди и девета година, в състав:

                                                                  Председател: В.Н.

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Н. административно дело № 339, по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 ал.2 т.1 от АПК, във връзка с чл.46 ал.5 от ЗОбС.

Делото е образувано по жалба на Г.Д.К. ***, против Заповед № 874/15.05.2009 г. на Кмета на община Пазарджик, с която, на основание чл.46 ал.1 т.7 от ЗОбС, се прекратява наемното правоотношение с оспорващата за общински жилищен имот – апартамент № 6, находящ се в гр. П, ул. “” №, ет., актуван с акт за ЧОС № 156 от 11.01.2006 г., състоящ се от една стая, кухня, баня с тоалетна, антре и една тераса с площ от 44,15 кв.м.

Жалбоподателката твърди, че не са настъпили фактическите основания за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище, в което живее. Иска от съда да отмени обжалвания административен акт.

Процесуалният представител на жалбоподателката освен изказаните съображения по същество, е поискал в съдебно заседание, проведено на 01.09.2009 г., присъждане на разноските по съдебното производство.

Процесуалният представител на административния орган иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и изказва съображения по същество в писмено становище.

Съдът е указал на основание чл.171 ал.4 от АПК на административния орган, че не сочи доказателства за отпадане на основанието за наличие на наемно правоотношение с жалбоподателката /л. 39/.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с представените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Г.Д.К. е сключила договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, посочен в договора като “гарсониера”. В договора е посочено, че същият се сключва въз основа на решение за настаняване № 17/26.03.1986 г. на Комисията по жилищно настаняване. Същото решение не посочено в мотивите на заповедта и не е представено с административната преписка.

По делото е представен акт № 156 за частна общинска собственост за апартамент № 6 на ІІ-ри жилищен етаж от 7-етажен едропанелен жилищен блок № 8, построен през 1984 г., със застроена площ 44,15 кв.м., находящ се на ул. “” №, гр. П. Между страните не се спори, че жалбоподателката е наемател на същия общински имот.

На 31.03.2009 г., с писмо изх. № 44-Г-73, Кметът на Общината е отправил покана към жалбоподателката да освободи доброволно заемания от нея общински имот в 14-дневен срок. На 15.05.2009 г. административният орган е издал обжалваната заповед, като е посочил в мотивите, че жалбоподателката е била настанена с договор за наем от 06.08.1986 г. в имот – общинска собственост и е констатирал, че от РДНСК Пазарджик е издадено разрешение за ползване за ЖСК “Чайка”, находяща се в гр. П., бул.”” №.

Жалбоподателката твърди, че е член по право на ЖСК “Чайка” и тъй като разрешението за ползване на сградата не е влязло в сила, следователно не е налице условие за прекратяване на наемното правоотношение. В подкрепа на тези си твърдения представя заповед № 1599/04.11.1986 г., заповед № 2316/24.12.1985 г. на Председателя на ОНС Пазарджик, протокол за избор на жилище от 28.02.1986 г., писмо на Община Пазарджик от 11.04.2007 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, макар и не по изказаните в нея съображения.

Кметът на Общината е посочил като правно основание за издаването чл.46 ал.1 т.7 от ЗОбС – отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.

В мотивите на заповедта не са посочени конкретните фактически основания за издаването на заповедта и административния орган не е посочил и установил какви са отпадналите условия за настаняване в общинско жилище.

Съгласно чл.14 ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик, тези условия са: гражданинът да не притежава жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване; да не притежава жилищен или вилен имот на територията на Република България; да не е прехвърлял имоти на други лица след 13.03.1990 г., с изключение на прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата, общината или организация с идеална цел. Наред с имуществените критерии са посочени и други неимуществени, а именно: гражданите да имат постоянен адрес в населеното място най-малко 5 години и да не са се самонастанявали в общински жилища.

В заповедта единствено се сочи, че е издадено разрешение за ползване на ЖСК “Чайка”, където жалбоподателката твърди, че е член-кооператор по право. Разрешението за ползване на цялата жилищна сграда не доказва, че жалбоподателката е придобила жилище, годно за постоянното обитаване.Това е така, тъй като съгласно  чл.35, ал.2 от ЗЖСК въз основа на влязлото в сила решение по ал.1 и след представянето на необходимите документи нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове. Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата  и от мястото, съответно правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по оспорването твърди, че жалбоподателката е настанена в общинското жилище по реда на чл.22 от Закона за наемните отношения като обезщетен собственик до завършване на строежа. Настаняването в процесното оборотно жилище, до завършването на жилищната сграда, се извършва по специален ред. Тъй като в обжалваната заповед не са изложени  мотиви в тази насока, то съдът не е в състояние да прецени дали кметът на общината е приел, че е налице отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, което от своя страна е основание за издаване на заповед по чл.46 ал.1 т.7 за прекратяване на наемното правоотношение, или държи имота без основание, тъй като същото е отпаднало вследствие на предаването на строежа. Дори това да е така, то биха били налице предпоставките за издаване на заповед по чл.65 от ЗОбС за изземване на имота.

От изложеното следва, че оспореният административен акт е немотивиран. Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК изискването към формата на индивидуалния административен акт е наличието на фактически и правни основания за издаването му. В оспорената заповед на Кмета на община Пазарджик липсват конкретни факти, под които да се подведе правната норма на чл.46 ал.1 т.7 от ЗОбС. Административният орган е посочил само, че за ЖСК “Чайка” е издадено разрешение за ползване. Съгласно чл.170 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случаите, когато административният орган не е посочил конкретни фактически основания, които се подвеждат под съответната правна норма, в съдебното производство не могат да се събират доказателства, тъй като в заповедта не са посочени обстоятелства, подлежащи на доказване. Поради това наличието на мотиви в заповедта е задължително условие за нейната законосъобразност. Мотиви не са изложени и в представените документи – покани и съобщения, предхождащи издаването на оспорвания акт. Общото посочване, че е налице разрешение за ползване на ЖСК “Чайка”, не доказва отпадането на условията за настаняване в общинско жилище, защото тези условия, съгласно чл.45а от ЗОбС, се съдържат в Наредбата на ОбС по чл.43 ал.1 от същия закон, която представлява нормативен административен акт.

В случай, че са налице условията на чл.65 ал.1 от ЗОбС  и имотът се държи без основание, административният орган е следвало да издаде заповед за изземване, както го задължава принципът за законност – чл.4 ал.1 и ал.2 от АПК, а именно, че административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона и че административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.

Настоящият съдебен състав намира, че непосочването или непълното посочване на фактическите основания на издадения ИАА е абсолютно основание за отмяната му. Фактическите основания са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са отграничителен белег на това право. Затова липсата им не позволява индивидуализирането им. Тази липса не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като не е налице предмет на доказване. Поради  изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице отменителните основания по чл. 146, т.2 и 4 от АПК –неспазване на установената форма и противоречие с материалноправни разпоредби.

С оглед изхода на делото, съдът приема, че е налице условието на чл.143 ал.1 от АПК и направените от жалбоподателката разноски в размер на 110 лв., от които 10 лева заплатена държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение/л.55/ следва да се възстановят от бюджета на административния орган.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК, Административен съд Пазарджик, ІІІ-ти състав,

РЕШИ:

Отменя заповед № 874/15.05.2009 г. на Кмета на община Пазарджик.

Осъжда Община Пазарджик да заплати на Г.Д.К. ***, разноски по производството в размер на 110 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: /П/